Европа се превръща в проблем

Напоследък в Европа постоянно се говори, че Евросъюзът едва ли не всеки момент ще се разпадне. Гърция с нейните проблеми, Италия със своите, всички имат нужда от помощ, а на държавите, които все пак успяват в тези тежки времена нормално да се развиват, вече им омръзна да харчат от своя бюджет за подкрепа на проблемните страни.
Едни страни са настроени, меко казано, песимистично, други направо сеят паника - според тях от ЕС съвсем скоро нищо няма да остане, държавите ще се върнат към националните си валути и всичко ще се върне на своите места, постарому. Разпадането на еврозоната изглежда все по-реално. Много експерти са убедени, че крахът й е въпрос само на време. Неотдавна Джордж Сорос също отбеляза, че кризата е сериозна, той обаче предупреди, че рухването на еврото е много по-опасно от финансовата криза през 2008-а. И Марин льо Пен побърза да заговори за разпадането на ЕС. Тя не е против сътрудничеството между европейските страни, но не в рамките на съюза. Льо Пен бленува за нова ос: Франция излиза от ЕС и НАТО и създава с Москва здрав стратегически съюз. След това към тях се присъединява Германия и ето ти нова сила - оста Париж-Берлин-Москва, която ще даде старт "на геополитическото възраждане на Европа", твърди лидерката на френския десен "Национален фронт".
Доскоро Европа успяваше достойно да излиза от всички кризи - финансови, социални, политически. Този път обаче нещата изглеждат по-мрачно. Прекалено големи станаха противоречията между страните-членки на общността, прекалено сериозни се оказаха дълговите проблеми на някои от държавите в ЕС. Европейският дом все повече започва да прилича на буре с барут - навсякъде се засилват националистичните движения, в същото време не спират да растат дълговете на проблемните страни.
Европа вече не е решение, а проблем, твърдят някои експерти.
Истаната обаче е, че нито една от страните-членки на ЕС няма да успее самостоятелно да се справи с проблемите си, с глобализацията, с все по-големите световни предизвикателства. Всички сме в една лодка и шансът за спасение е спасяването на лодката. Предстои обаче тежка работа - за да се решат проблемите, страните-членки ще трябва да извършат сериозни структурни реформи, а също така и да променят формата на диалога в рамките на Евросъюза. Въпросът е, че реформите трябва да се правят бързо, времето ни изтича.