Ефектът на доминото

Таня ГЛУХЧЕВА

Последните две седмици бяха наситени с ключови събития.

От една страна, британският премиер Борис Джонсън се мислеше за недосегаем и бленуваше за нов мандат, докато неговите съпартийци му подготвяха гилотината. Но той или не забелязваше, или не искаше да види. Докато сутринта той бе категоричен, че оставка няма да подава, следобед тя беше вече факт.

От друга страна, социалдемократите бяха замесени в секс скандал по време на тържество (и при Джонсън проблемите започнаха от едни партита...). А в края на миналата седмица италианският министър-председател Марио Драги подаде оставка. Към тях можем да прибавим и естонският премиер Кая Калас, която също разпусна парламента под претекст, че иска да сформира по-стабилна коалиция.

За привържениците на конспиративните теории това вероятно е поредното доказателство, че руският президент Владимир Путин диктува политическия дневен ред в Европа, и всички, които гласно подкрепят Володимир Зеленски и му изпращат военна помощ, си отиват един по един. Като ефекта на доминото.

Сякаш тези хрумвания не са достатъчно абсурдни сами по себе си, а и някои политици допълнително наливат масло в огъня. Като например италианският външен министър Луиджи ди Майо, който заяви, че "в момента руснаците празнуват, че са накарали още едно западно правителство да падне". И допълни веднага: "Съмнявам се, че можем да изпратим оръжие (на Украйна). Това е един от многото сериозни проблеми."

Изглежда не само в България политиците не виждат собствените си грешки. Това е световен проблем. Никой не се сеща, че вероятно по-голямата част от народа не иска да има война, не иска да слуша за оръжия, за бежанци, че Путин ни заплашва. Защото заплахата в действителност идва от самите управляващи, незабелязващи скока на цените, как хората трудно успяват да си покрият разходите, а много дори и не успяват. Не се интересуват от проблемите в собствената си държава, а тръгнали света да оправят. Неслучайно един от водещите бунтари в британската Консервативна партия Тим Лаутън възкликна по повод желанието на Джонсън да изкара дори трети мандат, че "да си популярен в Украйна, не означава, че си популярен у дома".

На канцлера Олаф Шолц засега му се размина - новината само бе пусната в медиите и заглъхна. Но тепърва започва разследване. А налудничавите идеи за по-малко къпане, пестене на повече енергия и задаващата се криза през зимата съвсем ще разклатят лидерския стол.

Разбира се, не трябва да забравяме и френския президент Еманюел Макрон, който вече няма мнозинство в парламента и ще му бъде много трудно да прокарва политиките си. Вече беше внесен първият вот на недоверие. Макар да не мина, крехкият кабинет е едва в началото си и не тръгва много убедително. 

Първата плочка в доминото вече започна да бута останалите. Някои се задържат със сетни сили. А колко по-лесно щеше да бъде, ако всеки лидер си гледаше страната и народа, и решаваше проблемите първо там, преди да допринесе за световния ред, грешка - световното безредие.