Другарско включване
/ брой: 92
Не мога да не взема отношение към спора между Николай Малинов и анонимния "Сеньор Позитано". Между статията "АБВ - една претенциозна и неясна алтернатива" и поръчания отговор "Високомерието винаги е спъвало БСП". Между ясни политически тези и размити квалификации.
Какво предизвика гнева на "Сеньора"? Може би тезата, че няма как едновременно да бъдеш не-партия и партия. Защото ако заявиш, че на местни избори ще подкрепиш някой си, ти си партия. Подкрепата за един означава политическа борба срещу друг. В конкретна ситуация, ако "това нещо" подкрепи "Х", а БСП подкрепи "Y", двата субекта са политически противници. Ако те подкрепят една кандидатура, те са партньори. На едно място те могат да бъдат противници, а на друго - партньори. Във всички случаи обаче става дума за поведението на две партии. Това не е оценка за АБВ. Още повече - отрицателна. Това е констатация, която претендира за логичност. Разбира се, няма как на БСП (ако е с нормално, а не с шизофренично мислене) да й е приятно, че нейният президент, нейният бивш председател прави заявка, вярно - елегантна, че не изключва ситуации, в които ще бъде неин политически противник. И естественото продължение на констатацията - предупреждението, че такова поведение не е от най-моралните. И това най-естествено политическо мислене "Някой си Позитано" нарича Високомерие. Други пък, от други ценностни позиции, го наричат "комплексарство" (виж последния брой на в. "Банкеръ")
Обвинението във високомерие е издънка на рефлекс, който повече от 20 години се тори, полива, подстригва и бута в очите на социалистите. БСП трябва да стои с наведена глава; да поема ежеминутно всички свои, български, балкански и световни вини; да целува ръка, че не е изхвърлена все още на политическото бунище; да се отваря, ама широко, щом някой благоволи с половин уста да признае, че не е толкова прокажена; да изпада от умиление, когато някой, който я е напуснал и проклинал, си измие с хлорна вар ръцете и отново се върне в нея или се завърти около нея. "Мръсен влак, ама вози", беше казал Благовест Сендов като един истински майстор на зенбудистки коан.
Разбира се, че БСП трябва да е с протегната ръка към всеки, който я приема и който е с ценности, близки до нейните. Това обаче не означава, че тя трябва да подсмърча на всяка врата, защото тя е стара, грозна и виновна, а всички останали са млади, красиви и чисти като сълза. Да си скромен и комуникативен не означава да бъдеш без собствено самочувствие. Да си отворен не означава да потупаш снизходително по рамото своя потенциален избирател и да му кажеш: "Ти си ми в кърпа вързан. Стой тук, а аз ще отскоча, за да видя каква още подкрепа мога да домъкна". Никой не е "вързан в кърпа". Първата битка е за собствения ти електорат - настоящ, бивш и бъдещ. Енергична, истинска и много трудна битка. Ако нея не водиш, ти наистина си част от музейното минало. Кога ще те сложи избирателят зад витрината, е само въпрос на време.