Невъзможни приятелства, или привързаност с риск за живота

От дълбока древност всички народи по света смятат приятелството за велика социална и нравствена ценност. Но обикновено истинската дружба е доста рядко явление. Народното творчество ни остави доста пословици, поговорки и афоризми за приятелите. Помните ли? Сговорна дружина планина повдига. Приятел в нужда се познава. Който не е изпитал дружбата, той не е живял. Един камък къща не прави. Лют човек приятел не държи. Без сговор няма и успех. Стар приятел душманин не става... А Васил Левски е завещал: На драго сърце да обичаме този, който ни покаже грешката, инак той не е наш приятел. Според Аристотел пък приятелите имат една душа, която живее в две тела. Всеки обаче е срещал поне веднъж в живота човек, когото може да нарече приятел. И поне на 9 юни, когато се отбелязва Международният ден на приятелите, да артикулира с думи прости колко е важно и ценно общуването им.

Заедно с привързаността и нежните искрени чувства, които изпитваме към най-близките, съществуват и приятелства отвъд здравия разум и дори с риск за живота на хората. Защото дори обикновената случайна среща в дивата природа може да завърши, меко казано, неприятно. Но има и истински истории, които са документално доказателство на обратното.
Преди над 20 години в Коста Рика рибар с прякор Чито забелязва в храстите 5-метров тежко ранен от местен фермер крокодил. Човекът обаче не може да подмине агонизиращото влечуго и решава да му помогне. Закарва го вкъщи и започва да се грижи за него. Кръщава го Почо. "Просто исках той да почувства нечия обич и да разбере, че не всички хора са зли", сподели Чито пред "Таймс". Когато крокодилът се оправя, рибарят го пуска в реката, за да му даде свобода. Но Почо се връща към спасителя си. Със специалното разрешение на министъра на околната среда Чито се грижи за приятеля си в продължение на почти две десетилетия. Влечугото живее в изкуствено езеро под наблюдението на биолог и ветеринар. Но има по-близки отношения само с рибаря, с когото прекарват по няколко часа на ден в игри и закачки. Хиляди туристи, учени и специалисти по поведенческа психология на животните проявяват огромен интерес към приятелството на Чито и Почо. Но преди 5 години влечугото умира по естествени причини. Спасителят му е покрусен от смъртта на любимеца си. Но и до ден-днешен продължава да разказва на всички колко добри и нежни могат да бъдат крокодилите.
Единственият в света човек, който доказа, че не се страхува от полярна мечка, се казва Марк Абът Дъмас. Приятелството им продължава вече 16 години, те плуват заедно в басейна, търкалят се на тревата, боричкат се и просто лудуват на поляната. Марк е професионален дресьор и открива Ейджи в шведски зоопарк, когато е едва на 8 седмици. Полага доста усилия, за да докаже пред различни институции, че ще може правилно да се грижи за мечето. И щом получава разрешение, го взема със себе си в Канада. Първоначално Ейджи живее в дома на Дъмас, но вече обитава просторна волиера, разположена до къщата на дресьора. И постепенно се превърна в звезда на местните вестници и телевизии.
Когато преди две години голяма бяла акула попада в рибарските му мрежи, австралиецът Арнолд Поинтер решава да не я убива, а да я пусне на свобода. Но пък точно това води до неочаквани проблеми. Хищникът нито за миг не оставя на мира спасителя си и следва кораба му в океана. "Присъствието й стряска всички риби. Не зная какво да правя!", кахъри се Поинтер. И добавя: "Акулата идва при мен, обръща се по гръб, за да я погаля по корема, като при това весело пляска с плавниците по водата."
Кевин Ричардсън е прочут като Заклинателят на лъвовете. За него и любимеца му разказва и специално създаден филм. Имайки предвид, че всяка година напълно законно биват убивани над хиляда лъва, става дума за наистина рядък случай. Някои туристи са готови да платят до 40 000 долара, за да им бъде разрешено да застрелят царя на животните. За целта в ЮАР отглеждат лъвове, а после ги пускат на места, където ловците започват преследването си. Това не е спорт, а истинско убийство, алармират експерти. Кевин Ричардсън за първи път се сприятелява с две шестмесечни лъвчета преди 12 години. А днес се грижи за 39 големи животни, които обитават територия от 800 хектара. Ричардсън не само създава филма "Белият лъв", но и преобръща всички стереотипи за отношенията между хората и големите котки. Щом го видят, лъвовете започват да мъркат, облизват му ръцете с езиците си, а Кевин ги почесва по коремите. Въпреки че преживява две нападения от страна на любимците си, Ричардсън е категоричен: "Лъвовете в 99 на сто от случаите са спокойни и едва 1% от тях са смъртно опасни."
Будистката школа Тхеравада, намираща се в западната част на Тайланд, е известна като Тигровия манастир. Основан е през 1994 г. от абат Пхра Ачарн Пхусит Кантхитхаро като горски приют за диви животни. Сред тях има и няколко тигъра, които от лятото на 2011 г. живеят не в клетки, а в естествена природна среда, но ги хранят с варени кокошки и суха храна за котки. Термичната обработка се налага заради избягването на миризмата на кръв, която у животните често се асоциира с плячка, а също така за да се елиминира евентуалният вирус на птичия грип.
В продължение на векове вълците се смятат за кръвожадни хищници, врагове на хората и убийци на домашния добитък. Решени да опровергаят този стереотип, съпрузите Джейми и Джим Дътчър прекарват 6 години на палатка в дивата пустош на Айдахо. Кинооператорите не само заснемат глутница вълци, но и наблюдават поведението им, като същевременно се опитват да спечелят тяхното доверие. Така се ражда и филмът им "Живот с вълци", с който печелят престижната награда "Еми".
Всички тези примери не само показват, че по света се срещат доста трогателни взаимоотношения между различни видове, но и доказват съществуването на приятелства дори и с риск за живота.