Напитката на мъдреците, или чаени традиции по света

Вече 10 години във всички страни с амбиции да са сред водещите производители на чай в света на 15 декември се отбелязва специален празник. Целта на идеолозите на Международния ден на чая е не само да се популяризира тази напитка на мъдреците, но и да се привлече вниманието на правителства и граждани към проблемите с продажбите й, както и да се акцентира на положението на работниците, ангажирани в бранша. Решението за обявяването на такава специална дата в средата на декември е взето след многократно обсъждане в международни организации и синдикати. Но именно по време на Световния социален форум през 2004 г. в Мумбай се дава началото на нов празник, посветен на чая. Най-вече той се чества в държави, в чиято икономика производството му заема едно от основните места - Индия, Шри Ланка, Бангладеш, Непал, Китай, Виетнам, Индонезия, Кения, Малайзия, Уганда и Танзания. И във всяка от тях традициите по приготвянето и пиенето на чай са се превърнали в част от културата на населението.

Смята се, че прекрасната ободряваща напитка е открита през 2737 г. до н.е. от втория император на Китай - Шен Нунг. Именно той пуска в чашката с гореща вода листенца от чаено дърво. И понеже вкусът толкова много се харесва на всички в двореца, в цялата Поднебесна започва активно култивиране на това растение. Търсенето на чай се увеличава и след като древни лечители забелязват целебните му свойства. Напитката триумфално превзема почти целия свят, но обичаите по поднасянето й в различните страни и до ден днешен продължават да предизвикват изключителен интерес.
Не е за вярване, но точно англичаните са едни от последните европейци, научили за съществуването на чая. Първите му доставки на Острова идват от Холандия, а малко по-късно се установява и директен внос от Изтока. Сега обаче мъгливият Албион в световен мащаб е на първо място по употреба на чай на глава от населението. Сред най-значимите изобретения на британците в това отношение е прочутата традиция five o`clock - пиене на чай в 5 ч. следобед. Авторството на този обичай, чиито корени отвеждат в началото на XIХ век, се приписва на Ана-Мария - седмата херцогиня на Бедфорд. Дамата решава, че е добре да се сервира чай именно в това време на денонощието като отговор на обективната необходимост за задоволяване на глада, който мъчи аристокрацията заради по-късните обеди.
Любопитно е и обяснението на традицията да се добавя мляко в чая. Според една от теориите тайната на тази мания се крие в скъпия порцелан, в който се поднася горещата напитка. И за да се предотврати напукването на чашките, се предприема тази стъпка, широко коментирана по цял свят. А спорът: кое се сипва първо - чаят в млякото или млякото в чая, се води вече няколко столетия. В крайна сметка обаче всичко е въпрос на вкус и предпочитания, а резултатът винаги е положителен - всеки британец изпива на ден по няколко чаши от силната ободряваща напитка, като по този начин продължава прекрасната традиция, която се спазва вече 350 години.
Знае се, че германците предпочитат кафе, но в източната част на страната над три века се пази специалната рецепта по приготвянето на чай. Живеещите на брега на Северно море слагат в чаша парче захар с големи кристали - така наречено клюнтие, после се сипва запарката, а накрая се добавя сметаната. Всичко това в никакъв случай не бива да се разбърква, защото същността на идеята е именно такава - да се изпита истинска наслада от цялата гама разнообразни вкусове. Тук чаената лъжичка има специална роля - слагането й в чашата е своеобразен сигнал, че това е краят на церемонията по консумирането на прекрасната напитка.
Особено място заема тя и в живота на населението на северната част на Индия (в южните райони на почит е кафето). Въпреки че чаеното дърво от хилядолетия вирее сред местната флора, индийците чак през ХIХ век научават от британците за освежаващите свойства на листата на обичайното на пръв поглед растение. Напитката започва да се пие за ободряване и постепенно се превръща в част от дори и най-кратките почивки. В днешно време почти на всяка крачка в Индия се срещат търговци на чай. Върху масичките им стоят огромни метални кани, приличащи на руски самовар, в които напитката се запазва гореща безкрайно дълго. Ароматната чаша не струва почти нищо, като се препоръчва да се консумира със захар и вряло мляко. А в прочутата провинция Пенджаб в чая се добавят и пикантни подправки.
Сред забележителните обичаи на индийците е и сервирането на напитката на жп гарите и във влаковете. Това е особено ценно в сезона на мусоните, когато горещините са направо непоносими и тялото се дехидратира буквално за минути. Чаят тук играе животоспасяваща роля. От големи съдове той се сипва в малки глинени чашки. Веднага след като бъдат пресушени, хората бързат да ги счупят. Така са спокойни, че представители на по-нисшите касти няма да пият чай от същата чаша.
В Тибет обаче подобни предразсъдъци нямат място. Поради факта, че страната граничи с Китай, тук за целебните свойства на чая научават 1000 години преди индийците. Но за разлика от тях тибетците пият предимно зелен чай, като винаги напълват чашите догоре. Смята се, че това носи късмет. Прието е в напитката да се добавя сол и козе мляко. Любопитен факт е, че Тибет е единствената страна в света, където чаят е част от жертвоприношението към боговете. Така се подчертава специалното отношение към тази напитка като най-скъп подарък и задължителен елемент на гостоприемството.
За едни от най-големите почитатели на чая в света се смятат руснаците. Те не само високо го ценят, но и изобретяват специален съд за приготвянето му. Първите самовари - в думата се крие и принципът на действието им: сами варят чай - се появяват в началото на ХVIII век. Именно благодарение на тези уникални машини, които поддържат практически безкрайно дълго горещината на водата, церемонията по сервирането и пиенето на чай продължава с часове и се превръща в незаменима част от общуването с приятели и почивката с роднини. Руснаците не се отказват от любимата си напитка дори по време на пътешествия. До ден днешен са запазени образци на самовари с четвъртита форма - по-удобна за опаковане в багажа. Чак до ХХ век напитката се консумира, без в чашата да се добавя каквото и да било, но в устата се поставя парче захар, който подслажда ароматната вода, минаваща през него. При руснаците чаят никога не е напълно достатъчен, ако е единствен на масата. Затова заедно с него винаги се сервират различни видове сладка, мед, бисквити, кифлички, кексове и пасти...
Начините на консумирането на тази ободряваща напитка в различни страни по света не само са любопитни и необичайни за някои народи, но и се превръщат в своеобразен знак за културата и традициите на обитателите на планетата ни.




Индийците научават за свойствата на ободряващата напитка от британците


В Тибет чаят е част от жертвоприношението към боговете.


Англичаните са автори на традицията five o`clock


Руснаците не само високо високо ценят неговия вкус, но и изобретяват специален съд за приготвянето му