Куклени (въз)действия, или когато играчките излизат на сцена

Идеята за отбелязването на Международния ден на кукления театър се споделя публично от Дживад Золфагарихо от Иран, който е прочут артист в сферата на това изкуство. Предложението на известния автор и постановчик на завладяващи спектакли с марионетки доста оживено се обсъжда през 2000 г. на XVIII конгрес на Международния съюз на куклениците (Union Internationale de la Marionnette, UNIMA) в Магдебург. Въпросът обаче така и не се решава окончателно. Едва две години по-късно датата е определена и оттогава всички професионалисти и почитатели на кукления театър празнуват на 21 март. На днешния ден по цял свят се играят представления за деца и възрастни, провеждат се дискусии, организират се необичайни срещи, атрактивни пърформанси и други забележителни мероприятия.

Никой с точност не би могъл да каже кога играта с кукли се е превърнала в изкуство. Защото корените на представленията с различни предмети, символизиращи хора и животни, отвеждат чак до езически обреди и мистични ритуали, посветени на преклонението пред висши божества.
Смята се, че още в Древен Египет са популярни спектакли, където главната роля се "играе" от куклата Озирис. В епохата на елинизма публиката се събира за постановки, в които на арената "излизат" не живи актьори, а техни прототипи - специални чучела, направени от слама и парцали. Именно в Древна Гърция става много популярно да се устройват зрелища, в които участва всяко семейство. Членовете на фамилията сами шият куклите и костюми за тях, като богаташи се надпреварват да демонстрират играчки от скъпи материали и платове, с което подчертават статуса си. Изобретяват се фигури, поклащащи глави, ръце, крака и т.н., ловко задвижвани с помощта на въздействието на парата и различни ремъци, които се управляват от умел артист. Зрелищата с кукли завладяват и Древен Рим, като според някои експерти това направление на театралното изкуство стига в страната от Индия и Китай. Именно в Страната на подправките се случват мистериозни манипулации с участието на идоли, приличащи на днешни марионетки, символизиращи духовете на предците.

В Средновековието спектакли с кукли може да се видят направо на улицата. Актьори, отговорни за "съживяването" на играчките, пътуват от град на град, за да покажат майсторството си, представяйки цели истории за любовта, омразата, доброто и злото. Едва през ХIХ век, за да гледа куклени постановки, публиката влиза в специално обособени за целта помещения.
Доста дълго в Русия парцалените фигурки се смятат за талисмани, чието предназначение най-вече е да пазят децата от уроки и да носят късмет на притежателите им. По време на някои празници на куклите се отреждат дори ролите на божества.
Един от най-големите японски театри - Бунраку, се създава през 1872 г. В него обаче играят не хора, а огромни кукли. Всяка от тях се управлява от трима души, облечени в черни свободни дрехи, скриващи и лицата им. Първият оператор на куклата е отговорен за движенията на главата и дясната ръка, вторият - за лявата, а третият (обикновено това е най-младият или неопитен актьор) - за краката. Сюжетите в тези представления са доста тъжни и се играят под акомпанимент на барабани или други инструменти, традиционни за Страната на изгряващото слънце.
Вече над 1000 години във Виетнам е изключително популярен Кукленият театър на вода. И въпреки че произходът на това изкуство е пряко свързан с културата и бита на местните, представленията са истински магнит за всички чужденци. Кукловодите на тази трупа са надарени с уникалния талант да пресъздават живота в страната така, че да изпъква богатството на културните й традиции и вътрешната светлина на народния дух. За сцена на представленията служи изкуствено езеро, на чиято повърхност са разположени впечатляващи декорации. През цялото време, докато трае представлението, актьорите стоят във водата, която обикновено им стига до кръста, и така ръководят куклите си. Всички спектакли минават в тайнствена атмосфера, където тъжните моменти се сменят с весели танци и песни, а главните герои превъзнасят непреходните истини - възхищават се на доброто, надсмивайки се над злото. Впечатляващи кукли на дракони, феникси, еднорози и други свещени символи за виетнамския народ превръщат спектакъла на вода в незабравимо преживяване за всеки, имал късмета да гледа поне едно представление на трупата.
Където и да се намира, каквито постановки да се играят в различни страни по света, кукленият театър завинаги ще остане уникално явление в сферата на изкуството. Защото е лесно разбираем и същевременно е въплъщение на многозначност и дълбок смисъл. Когато куклите излизат на сцена, публиката се потапя в истинска Вселена на тайнството и фантазията. В реално време и пространство театърът, където действащи лица са играчките, като че ли надниква в душите на всеки зрител и им връща изначалната духовна същност.


Зад кулисите на мъдростта

Светът на кукления театър е въплъщение на детската невинност, съчетаващ чистотата на най-малките с мъдростта на философите. Надниквайки зад кулисите на представленията, може да се види огромното разнообразие от персонажи, използвани в спектаклите. Сред най-атрактивните е марионетката - кукла на конци, за която се смята, че се появява в Европа по време на Ренесанса. Актьорите, които управляват движенията й, обикновено са скрити от зрителите. Но при определени обстоятелства - поради режисьорско хрумване или специфичните изисквания на постановката - кукловодите може да се видят и в цял ръст. Някои от тях работят над сцената, докато други са под нейното ниво. Най-често са скрити от зрителите с помощта на завеса или театрален декор. Куклите се управляват с помощта на пръчки, конци, електронни устройства или пък се надяват на ръката. Някои от участниците в спектакъла са плоски или обемни, като едните правят впечатление с малкия си размер, докато други стигат нормален човешки ръст.