Звън на суджуци

Нищо лошо няма в шевиците, носиите, гайдите, тъпаните. И в патриотизма. Е, истината е, че хора като Атанас Буров и Петко Каравелов например, не са имали нужда нито да се обличат в носии и да въртят чевермета, нито от викове, за да покажат, че са българи и патриоти. Доказвали са го с труда си.
Днес нещата стоят по-различно. Политиците спекулират с носиите, цървулите и калпаците, които се върнаха на мода. И налагат парвенющината. С две думи - показност и шум. Културно казано - мода на локално ниво, на границата между балканската мачовщина и суетата на прайдовщината.
Показа ни го и нашето европредседателство. Шест месеца ни развяваха Бронзовата къща, докато гълъбарникът не кацна на мястото на мавзолея. Срещу 100 000 лв. В края на май проснаха "най-скъпото чердже" пред НДК - килим от цветя, пресъздаващ българска шевица и логото на председателството ни. Срещу 40 000 лв.
Преди два дни вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева помпозно предаде еврощафетата на Австрия, като подари на австрийския държавен министър на ЕС 28 чинара... Пардон, да не вярваме толкова на специалните пратеници на някои телевизии в Люксембург. Става въпрос за 28 чана. За някои чинари и чанове явно са едно и също. Важното е да има мащабност, парад на суетата и помпозност в съпътстващото, за да не личи безплодността на главното.
Тези и други "бонуси" на председателството ще помним поне до 8 юли, докогато ще продължи откритата вчера от Лиляна Павлова изложба със снимчици на посланията на евролидерите върху масичката, на която похапнаха. Къде по-натурално за най-бедните в ЕС щеше да е, ако докосването до еврософрата бе съпроводено от звън на... чинари. И миникутийки с четиристепенното меню на "върха". Поне нещо, а!... Да се върнем в реалността и под "звъна" на суджуците да стягаме цървулите.