Живият огън на словото

Сред работниците от печатница "Либералний клуб" настъпи леко суетене. Дочуваха се между тях следните реплики:
- Дойде народният поет!
- Кой бе?... Иван Вазов ли?
- Той ами!
- Къде отиде?
- Влезе при управителя.
Вратата на отделението на словослагателите се отвори широко. Стопанинът на печатницата Никола Пиперов, с лек поклон и с приканващ жест с дясната си ръка, пропусна пред себе си чисто облечен, в добре скроен костюм господин. Неговият орлов поглед под широките му гъсти вежди беше добре познат на печатарите, но всеки път предизвикваше вълнение сред това будно работническо съсловие.
- Заповядайте, заповядайте, господин Вазов - приканваше го любезно управителят Пиперов. - Знам кой работник ще набере най-добре словото на вашето вдъхновение.
Управителят и неговият уважаван гост преминаха през цялото помещение и се спряха пред словослагателската маса на едно още голобрадо широкочело момче. Ръцете му сновяха сръчно и уверено между почернялата от мастило кутия с оловни букви, шпалтите с набран текст и матрицата, на която връзваше новия брой на Радославовия вестник на Либералната партия. Управителят Пиперов хвана младежа под ръка и, наклонил глава към него, му каза полугласно:
- Спри работа за момент, момче.
След това се обърна с любезна усмивка към госта си:
- Ето, той ще свърши най-добре работата... Момчето е още калфа, но да си го кажем - тук то е най-интелигентният работник и схваща занаята най-бързо. Пък и самото то е отворено към културата, обича литературата и театъра... Казва се Георги Димитров. Само дето е малко твърдоглав... Абе, завчера вместо да набере чинно новата статия на господина Радославова, му я редактирал така, че господинът не могъл да си я познае.
- Извинете, господин Пиперов, но Радославов в своята статия ругаеше невъздържано отрудените работници, това не беше справедливо - в очите на младежа проблеснаха живи въгленчета. - Не е допустимо за когото и да било да пише, че първомайската работническа демонстрация в София е устроена от "скитници", "пияници" и от други декласирани елементи.
- Е, вярно, беше попресолил манджата, то и затова бързо му премина, но сега за друго сме дошли. Георги, пред теб е самият народен поет Иван Вазов.
Младият словослагател понечи да избърше длани, но Вазов го изпревари, хвана ръката му и се здрависа със смелия печатар. Погледите им се срещнаха.
- Здрава ръка имаш, Георги, сигурен съм, че ще се справиш добре - гласът на народния поет беше дълбок, идещ от дъното на душата му.
- Ще се справи, господин Вазов - обади се Пиперов. - Момчето владее не само печатарския занаят, но е и способен коректор. Георги, този ръкопис е новата стихосбирка на Иван Вазов, който ти трябва да го набереш - управителят подаде папката.
Георги Димитров прие присърце тази задача и веднага, след като привърши започнатия набор, отвори ръкописа с интерес. Работата му вървеше с лекота. Завърши и извади коректура.
Връщането на коректурата се забави. Един ден Георги Димитров чу зад гърба си пак онзи глас, който идеше отдън душа:
- Добър ден, Георги - този път народният поет беше сам. - Прочетох коректурата на стихосбирката си - Вазов му я подаде.
Печатарят разгърна листата и свъси вежди:
- Та вие сте изпълнили цялата коректура с редакторски поправки... Трябва да набирам стиховете отново...
- Георги - Вазов протегна ръка към рамото на печатаря, - хубавите работи не стават изведнъж. Трябва така да се прави: да се мисли, да се пише, пак да се разсъждава, пак да се пише и само тогава може да се очаква, че от работата ще излезе нещо добро и полезно.
Младият Георги Димитров прие от сърце и запомни тези бащински думи на народния поет. Това беше за него безценен урок, който нямаше да забрави и щеше да следва през целия си живот. Предстоеше му да напише много политически и публицистични текстове, но във всеки ред Димитров следваше неизменно съвета на големия поет - обмисляше всяка дума, до последния момент поправяше, прибавяше, зачеркваше или заменяше думи, търсеше най-логичното построение на мисълта, стремеше се към най-точния израз. Работническата класа се нуждаеше от живия огън на такова слово, което да възпламенява душите. Народният поет даде този урок на един от нейните най-способни синове.


Иван Вазов

Георги Димитров между печатарските работници