Търсещи въпроси

Илия ГАНЧЕВ

Не познавам автора на книгата "Истината за кризата в българската левица и нейните корени" Васил Зикулов, не съм чувал за него, но четейки биографичните му данни сега, съм впечатлен. Допускам априори, че той е един честен човек, който винаги е бил верен на своя дълг, така, както го е разбирал, и така, както го е научила БКП - в партизанската борба в Ямболско, в партийните и държавни органи и като ръководител на военното разузнаване на НРБ.

Още във въведението на книгата авторът прави заключения и изводи, които са ако не неверни, то най-малко неподкрепени с факти или в някои случаи повърхностни. Не бих давал тази своя преценка, ако не беше иначе прекрасното, но и много задължаващо, заглавие на книгата - относно истината за кризата в БСП. Да, наистина и аз считам, че БСП е в криза и то дълбока - и не от днес, а още от момента на своето възникване след "промените". Но едва ли мога да си представя извод, по-неверен от първия: "Всички големи политически промени в света, настъпили след края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, са пряк или косвен резултат от победата на САЩ в студената война." Авторът не е направил никъде в книгата си анализ на корените на кризата в левицата, които е споменал в заглавието.
И вторият извод, който започва с вярно съобщение за ядрената мощ на СССР, завършва с невярното твърдение, че тази мощ, т.е. "създаването и поддържането на стратегически и военен баланс" от страна на СССР, "доказва голямата жизненост и ефективност на социализма като обществено-икономическа система". Истината за всеки разсъждаващ човек е по-скоро в това, че обществено-икономически ред, който притежава голяма жизненост и ефективност, не рухва пред очите на всички, повлиян или просто "разрушен" от обществено-икономически ред с по-малка жизненост и ефективност.
Третият извод е направо поразителен с безцелността си и същевременно с едностранчивост и повърхностност. Затова този извод заслужава да бъде цитиран дословно и изцяло: "Поражението и реставрацията на капитализма в държавите от Варшавския договор, както и последвалата криза в комунистическите партии в Източна Европа, е свидетелство за догматизма на техните ръководители и за неумението им да съобразят политиката и идеологията си с условията на дадения паритет и научно-техническата революция."
Отделям следващото последно изречение от този извод, защото то е вярно и според мен авторът е трябвало основно върху него да се замисли, ако му е възможно, и в тази насока да потърси най-дълбоките и най-стабилни корени на кризата в БКП и БСП, неправомерно наричащи се дълги години "столетница". Между другото, мислите в констатацията върху задната корица на книгата са аналогични на моите - "... БСП все повече се превръща в оръдие за постигане на целите на десницата." Цитирах само втората част на тази мисъл на автора поради това, че първата част, характеризираща БСП от 1991 г. като "мощен фактор за сплотяване на левите сили", е меко казано със съмнителна достоверност.
В края на въведението си авторът отново предлага една изключително важна истина относно БСП: "Ръководителите на БСП старателно избягват всякакви спорове, дискусии и разговори по повдигнатите въпроси в мои публикации, не защото не съзнават тяхната основателност и важност за партията, а защото това противоречи на техните лични, небезкористни сметки."
Само се налага да напомня на автора и на всеки друг разумен и информиран читател, че ръководителите на БКП, от които произхождат сегашните ръководители и част от активистите на БСП, ГЕРБ и няколкото БКП-та, не бяха "по-лесни" или "по-отзивчиви" в насока ДИСКУСИИ. Спомням си отлично 4 десетилетия тоталитарен комунизъм по всичките направления в живота и обществото, включително и по проблема за свободата на другояче мислещия, и поради това отново и отново ще се връщам към забележителната мисъл на най-великата представителка на научния социализъм през ХХ век Роза Люксембург, която отправя през 1918 г. следната остра критика към Ленин и Троцки: "Какво остава в действителност, ако всичко това отпадне? Ленин и Троцки въведоха вместо произлезлите от всеобщите народни избори представителни тела, съветите като единствено истинско представителство на трудещите се маси. Но с потисничеството на политическия живот в цялата страна все повече ще се парализира и животът в съветите. Без всеобщи избори, незадушавана свобода на пресата и събранията, свободна борба на мненията, ще замре животът във всяка публична институция(и), ще се превърне във въображаем живот, където бюрокрацията ще остане единственият действащ елемент. Общественият живот постепенно ще заспи, няколко дузини партийни фюрери с неизчерпаема енергия и безграничен идеализъм ще дирижират и управляват, измежду тях в действителност ще ръководят една дузина видни глави, а един елит от работничеството от време на време ще бъде приканван на събрания, за да ръкопляска на речите на вождовете, единодушно да гласува предложените резолюции... една диктатура, но не диктатурата на пролетариата, а диктатурата на шепа политици, т.е. диктатура в буржоазния смисъл, в смисъла на Якобинското господство..."
Няма да се спирам на статиите на автора от в. "Нова Зора", които представляват съществена част от книгата. Те говорят за един честен пред съвестта си и добре информиран в областта на военното дело човек. Голяма част от разглежданата проблематика е конкретна и се отнася до въпроси, свързани с бившето РУ на ГЩ на БНА. Не съм компетентен по този кръг въпроси, а и те не са съществени за основния ТЪРСЕЩ ВЪПРОС от заглавието - за корените на кризата в БСП и БКП-тата, които и след тази книга остават дълбоко скрити, а при някои други автори и направо прикрити...
Все пак съм длъжен да се спра на един лозунг, предложен от автора на стр. 68: "Да се върнат на България героите, а на младежта - идеалите!" В него има два елемента, които, от една страна, са взаимно свързани, а от друга - имат и своето самостоятелно същностно значение. По първата част: Всяка нация има своите непреходни герои и тях никой не може нито да ги отнема, нито да ги връща! По втората: Младежта никога не се нуждае да й връщат нищо! Тя е творецът на всичко прогресивно, тя има самочувствието и усета, който не я лъже! И винаги у всеки млад човек са заложени поне в началото двата най-високи идеала - за Свободата и за Справедливостта! Те са същите, каквито са заложени и в най-старата наша идеология - християнството.
Моят личен лозунг на стар човек, ако ми го позволите, ще бъде малко по-различен, но бих препоръчал да го възприемат за себе си повече хора: Да дам на младежта възможност да се бори за своите идеали и да й предоставям задълбочени знания, за да си изгради стабилно съзнание!