Поетичните хоругви на честта

У малцина от съвременните български лирици живеят духовните послания на поети като Александър Геров, Христо Фотев и Андрей Германов. А е необходимо постоянно да се връщаме към мъдрите им стихове, които ще помогнат на заразеното от безпътица днешно време да види светлия лъч в тъмния тунел на безпросветието, омразата, злобата и дивашките страсти. Слава богу, Боян Ангелов е от тези поети, които във всяка своя нова книга се връща към душеспасителните морални поуки и естетически критерии, завещани от споменатите поети.
В новата си лирическа книга "В сянката на хоругвите"  Боян Ангелов неслучайно в самото начало е поставил като програмно стихотворение творба, посветена именно на Александър Геров. Впечатляват  психологическото вглъбяване в света  на големия поет, диалогът с  него и размишленията върху тайната на преминаването от едни в други светове. Действително Александър Геров притежаваше качеството да преминава с въображението си в други по-добри и възвишени пространства и селения. Той знаеше езика на птиците и разговаряше с тях, черпеше своето вдъхновение от тяхната невинност, безкористност и волност.

...и вече готов е отново да литне,
където беседва с човеци хвърчащи.
Лети и приказва, лети и приказва...
За всекиго има слова най-изящни
и всяка усмивка с любов го наказва.

Поезията на Боян Ангелов е изцяло подчинена на търсенето  на трудните въпроси, които мислещият  човек си поставя. Затова той често се насочва към символиката на гръцката митология или история. Потъвайки във времето на Зенон Елейски, Талес или Емпедокъл, той иска да се поучи от мъдростта на древните и в нея да намери спасение от просташката врява на нашето всекидневие. Често пъти го привлича глобалната антитеза за романтичното минало и скверното настояще. В стихотворението "Емпедокъл" той се удивлява на вселенския кръговрат, в който ерите стават моменти, в "Оскъдица" бленува за появата на един нов Фауст, който да преобрази пошлото блато на днешния ден в кристално чист ручей. Понякога лирическият герой е така отчаян от плебейщините на деня, че горко заявява:

С мисълта, че умората е удобно укритие
за онези, които ще търгуват с куража ни,
в пещера от страдание ще захвърля мечтите
и ще потърся убежище
в някой дом за прокажени.

В "Сянката на хоругвите" Боян Ангелов продължава да разгръща и развива търсения, започнати още в предишните му стихосбирки - "Далнина" и "Поледица". И тук виждаме същите знакови думи, зад които стоят глобалните символи и метафори, емблематизиращи понятия като свобода, волност, непокорност, вярност и достойнство, подлост и храброст, дълг и чест, усещането за мимолетност и преходност на земното, както и предчувствието за вечността на духовното. Парадоксалната образност в поезията на Боян Ангелов отразява способността му да улавя едновременно и безсмислената жестокост на човека, изразяваща понякога неговата ирационална същност, дълбоко скрита в бездните на подсъзнателното и в същото време неговата възвишеност, изтъканата му от вътрешна светлина, добротворство и  лъчезарие безсмъртна душа.
Поетичните внушения в тази книга се разгръщат главно в три пласта. Първият почива върху философски веяния и реминисценции от исторически или литературни идеи, занимавали през столетията съзнанието на не един и двама склонни към философициране лирици. А нашият автор в различни свои книги е показвал своето пристрастие към метафизическото осмисляне на вечните въпроси, които никой век не разреши, и убеждението си за амбивалентната същност на човешката личност. Вторият пласт отразява способността на поета да мелодизира и ритмизира така стиха, че често пъти той придобива песенен характер. Появяват се баладични мотиви, метафорите и сравненията се преплитат със специфичния за народното творчество приказен сказ. А третият пласт извежда моралистичните поуки.
В стихотворението "Понеже" лирическият герой, покрусен от несправедливостите и жестокостта на делника, възкликва:

Понеже няма доброта,
а справедливостта е сляпа,
пред незаключена врата
животът като свещ
се стапя.

А в едноименното стихотворение, дало название на цялата книга, героят се усеща като духовен приемник на делата и примера на велики предци

В сянката на хоругвите
срещал съм се с апостоли
и преминавах мълком
в другия край на предела,
където събирах стръкове
от прецъфтели недели.
Не в облаците витаех,
а на гнева в утробата…

Поезията на Боян Ангелов в новата му книга "В сянката на хоругвите" следва и още един завет на поети като Александър Геров, Христо Фотев и Андрей Германов - главната задача на твореца е да защитава мечтата, да продължава порива към красотата, да поддържа устрема към благородното и възвишеното, да насърчава надеждата, да воюва за съхранението на националната идентичност, да осъзнава своя дълг пред Отечеството.
"В сянката на хоругвите" е книга на силните, искрените, достойните и вълнуващите внушения. С нея Боян Ангелов продължава една поредица от ярки и физиономични свои лирически стихосбирки.