Няколко думи
Обичайният номер
/ брой: 8
Правната комисия в НС вчера направи това, което се очакваше от нея - спря избора на Борислав Сарафов за главен прокурор. Но това по никакъв начин не удовлетвори митичната либерална общественост. В техните медии заглавията бяха пълни с политическа незадоволеност и съскане - Сарафов бил спрян, но само дотам. Никаква реформа не се мержелеела на хоризонта...
Страшното става, когато човек се опита да види каква поредна реформа си представят ходещите юридически гении. Ами никаква. В Закона за съдебната власт е изсипан един миш-маш от идеи, зад които няма никаква визия, концепция или поне трезва мисъл. За пореден път ни заливат с мътен поток от импровизации, а после все се чудим защо съдебната реформа е като комунизма - отложена за светлото и неопределено бъдеще.
Истината е, че градската десница не знае какво да промени в съдебната система. Нито пък иска да промени нещо, освен да сложи свой удобен главен прокурор. Тази вечна политическа фрустрация започва още от времето, когато Иван Костов изсипа Никола Филчев в Прокуратурата, а след това двамата влязоха в епична война, която продължава дори и до днес, основно в медиите. Няма как един парламент без все още ясно мнозинство, в насипно състояние, да извърши реформата в съда. Тези, които съскат, обаче знаят какво правят. Те искат промените да станат точно в такава мътна вода, за да не носят отговорност за провала след време.
Обичайният номер.