Очарованието на думите

Здравей, поете!
Прочетох на един дъх книгата ти "Очарованието на Думите", издадена от "Български писател" с редактор Боян Ангелов. Заглавието отговаря на съдържанието на стихосбирката. Стихотворенията са лирически и философски послания за живота и обкръжаващата ни действителност днес в България и не само в нея. Поантата е изведена в почти всичките стихотворения в отделни двустишия - нещо ново в българската поетическа словесност.
Философията на самотата, топлината на очите, извисената душевност, горчивите небеса, излизането от горчилката като светлина, огряла човек и втъкана дълбоко в художествения текст... Това е успех за теб и за съвременната българска поезия.
В стихотворението "Младост", посветено на Атанас Далчев, сякаш се оглеждаш в цял ръст - като в голямо огледало, за да откриеш неочакваните рани, от които боли. Тук ти си в цялото човечество! И си един от неговите постоянни войни, за които пишеш, че очакват "Радост, със синева". В стихотворението има достигнати върхове! Всъщност цялата книга е потопена в големи дълбочини и е огряна от високи стремежи.
Роден си в с. Ханово, Ямболско. Ти си по-различен от другите поети в този талантлив край на Родината. Усещането за детайла в стихотворната мерена реч ти приляга. Съхранявай го, не му изневерявай.
"Солени камъни", "Резервен изход", "Старинният войн", "Отърсвайки се от всички илюзии", "Кривото огледало", "Баща ми", "Не обичам вече премиери", "Като облак бял" с мото от Кавафис, Антоан дьо Сент Екзюпери, Наполеон, Шекспир, Папа Йоан ХII, Публий Сир, Св. Амбросий Оптински, Анна Ахматова при една следваща книга ги отдели в отделен цикъл. Навлязъл си талантливо в мислите на велики класици и проповедници. Оставили са следа в твоята душевност:

О, тежки и горчиви небеса -
във мирно време
да прострелваш брат...
...когато висините ни тежат
от страшния,
от точния въпрос -
ще бъде ли зеленият ни свят?
("Резервен изход")

Стихотворението "Минути на мълчание" е несрещана разработка на темата за паметта и поклона пред повдига на безсмъртните, които са ни завещали да бъдем смели и упорити:

...които раждат пулса на кръвта.
И лягат в гънките на знамената!

В "Откровението на Думите" не си забравил и своите приятели, с които често си общувал и живял, понякога в упор, но без корист и удар в гърба, както понякога се случва в общуването с "приятели", забравили дадената дума и протегнатата ръка в трудни и съдбовни за тях мигове. Това са посвещенията на писателите Георги Джагаров, Павел Матев, Росен Босев, Георги Братанов, Иван Странджев, Димитър Бечев. Непредубеденият читател ги вижда как изгряват с цялото си великолепие, всеотдайни и мъжествени, понякога раними, но верни на понесения кръст към личната голгота, за да останат чисти и извън покварата, завладяла напоследък битието на Отечеството ни.
Посветил си и свои откровения на близките на сърцето ти и предани на обичта ти Тони, Калоян, Ваня:
...Простри ръка и усмихни се,
след нас ще бъдат нашите деца...
...Богати сме със верните приятели,
щастливи сме със нашата съдба!

Ти не се кълнеш в страданието на човека и в обичта ти към Родината. Ти се стремиш да бъдеш вътре в човека. Да гледаш през неговите очи и да си съпричастен на болките и радостите му. А Отечеството е твоя съдба! За таланта ти ще кажа: "При теб той смело се гмурка във времето, когато земята ще заридае, а ръцете на съзидателите ще се намесят в хода на мирозданието!" - както пише гениалният руски поет Велимир Хлебников.
Книгата ти е заселена с прекрасни стихотворения. В едно от тях, посветено на творците, прозвънва и чувство от учителя Никола Вапцаров:

Започва да ме плаши тази злоба
и този див копнеж, но не по Филипините...
и мисля си за истинските трудности,
последвали творците през годините.
...И не за тази злоба, завист и падения,
посичащи Свещеното в Таланта.
...Ще минат векове, красиви ери.
И звезден прах ще е поръсил всичко,
но слънчево ще е в душите млади...
...Запазили нетленното Изкуство!

Успех, Тенко!... И към нови висини!