МОН обърка напълно сметките с парите

В МОН очевидно смятат българите за глупаци, които като чуят пет-шест баналитета, преписани от брюкселски чиновнически наръчници, губят ума и дума и със зяпнали усти попиват витиеватите фрази за светло бъдеще. Горе-долу това вижда човек, като прочете обемистите три документа, съставляващи проекта за актуализиране на Националната стратегия за развитие на научните изследвания. Стратегията е приета през 2011 г. от парламента. Сега в проекта за актуализация е пълно с преписани от европейски бумаги "мерки за развитие на науката в България", които нямат нищо общо с националните реалности, а хаосът и разминаването в трите документа са толкова големи, че ги правят смешни и безсмислени.

Пари нема, но вие вервайте!
 
Миналата седмица Кунева и заместници представиха предварително първата част от проекта си за промени в стратегията. И чак след това стана ясно, че има още две части плюс анализ на състоянието на изследванията и иновациите у нас. На 3 юни ДУМА публикува кратък текст за тази първа част. Припомням най-общо. България е поела официалния ангажимент до 2020 г. разходите за наука и развойна дейност (НИРД) да се увеличат до 1,5% от БВП (2,01% в момента в ЕС-28). Страната ни е силно изостанала държава, последна в ЕС заедно с Румъния по инвестиции за наука. Би следвало да вземе спешни мерки за догонване поне на средното ниво. В проекта си обаче МОН иска публичните разходи за НИРД след 4 години да са 0,45% от БВП - което де факто е намаляване на парите за наука спрямо досега планираните в самата стратегия 0,7%. При това във въпросните 0,45% от БВП за 2020 г. са включени 320 млн. лв. от държавния бюджет плюс около 111 млн. лв. годишни европари от оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж" (ОПНОИР), която за 4 години (2017-2020) е около 445 млн. лв. Т.е. МОН предвижда за 2020 г. общо 431 млн. лв. публични инвестиции.              
Тук са първите сметки, които министерството е направило явно с пръст в тавана. Защото в средносрочната бюджетна прогноза и в Конвергентната програма на правителството, приети тази година, е записано... намаляване на бюджетните разходи за наука и замразяване на разходите за висшето образование до 2019 г. Сега за образование и наука даваме общо 4,1% от БВП, през 2019 г. парите ще се сведат до 3,2%, планира правителството! Изобщо не са съобразени с това записаните в документа "Кунева" 291 млн. лв. в повече за НИРД от бюджета за 4 години. Има пълно несъответствие между розовите обещания на МОН и рестриктивната политика на правителството.
След като МОН огласи за обществено обсъждане и останалите две части на проекта за актуализация обаче, може да попитаме едни и същи хора ли са ги писали и дали са се срещали някога да сравнят написаното. В първата част е твърдението, че през 2020 г. публичните разходи за НИРД стават 0,45% от БВП, а през 2025 г. щели да са 0,9%. Обаче според документите на правителството брутният вътрешен продукт тази година ще е около 86 млрд. лв. и през 2018 г. ще стигне 92,5 млрд. лв. Дори да приемем, че поради влошеното състояние на икономиката БВП ще расте оттам нататък не с над 2%, както твърди МФ, а само с 1,5%, пак излиза, че през през 2025 г. брутният продукт ще стигне 101 млрд. лв. Къде ги вижда МОН онези 909 млн. лв. публични пари, които ще са 0,9% от БВП тогава, като имаме предвид, че ще са секнали и еврата от оперативната програма, която ще завърши през 2020 г.? И къде са онези 11% годишен ръст на парите за НИРД, които според първата част на проекта на МОН са необходими, за да се изпълни поетият ангажимент за 1,5% от БВП през 2020 г.?
Излиза, че сметките в проекта на МОН са правени едно към гьотуре. Да не говорим, че има разминаване дори в стартовата сума, от която тръгват всички сметки в проекта - в него на една страница пише, че публичните разходи за НИРД в момента са 0,27% от БВП, на друга - че са 0,25%, а поисканата от МОН европейска партньорска проверка за сектора показа, че са 0,24%.

Трите части на проекта противоречат една на друга

Така несъответствията са не само с другите държавни документи в България, тотално разминаване има между частите на самия проект на МОН. Третата част ("индикативно разпределение на инвестициите") съдържа пълно описание на средствата, които ще се изразходват по всяка предвидена в стратегията мярка - с точност до 5000 лв. Общата сума за всичките е 764,92 млн. лв. - до 2025 г.! Като в нея са включени и 18,7 млн. лв. от друга оперативна програма - на икономическото министерство, както и евентуални 28 млн. лв. от европейската програма за наука "Хоризонт 2020" (които евентуално ще се спечелят). Но в първата част на актуализираната стратегия пише, че само до 2020 г. и само от държавния бюджет за НИРД ще се дадат за 4 години 1 милиард и 91 млн. лв. плюс 450 млн. лв. от оперативната програма - общо 1 милиард и 551 млн. лв. Иначе казано, в третата част на документа на МОН са записани над два пъти по-малко пари, отколкото гръмко са обявени в първата част.

Кое е вярното в крайна сметка?

Нещо повече - в "индикативното разпределение" пише, че от държавния бюджет до 2025 г. за НИРД ще се дадат само 251,1 млн. лв. Това е над 4 пъти по-малко от записаното в първата част. Не е ли твърде несериозно държавно министерство да пуска пред публика объркани и противоречащи един на друг документи?    
Съвсем непонятно е това, което МОН предвижда за средствата на фонд "Научни изследвания". В третата част на проекта - където са парите, пише, че на него се падат 26,2 млн. лв. И това е до 2025 г.! Очевидно невярно, като се има предвид, че скандалите във фонда уж приключиха и той отсега нататък ще работи. За 2016 г. му дават 15 млн. лв. (6 пъти по-малко от 2009 г., когато бюжетът му бе 90 млн. лв.). Според доклад на Изпълнителния съвет на фонда, за да изпълнява той функциите си на единствен инструмент за проектно финансиране на науката у нас, до 2020 г. ще са му необходими общо 205 млн., а за да съществува изобщо - поне минималните 150 млн. лв. Защо в актуализираната стратегия за наука МОН записва

за 9 години близо 6 пъти по-малко пари от минимума дори за 4 години?

Ако се обърнем към съдържанието на трите части на проекта и анализа към тях, може да се напълнят поне пет вестникарски страници сравнения на описаните супернамерения, очевидно прекопирани от европейски документи на най-развити държави, неадекватни на реалното състояние на нещата в България. Няма аргументация защо се налагат промени в стратегията, няма анализ как е изпълнявана тя и какви са резултатите за пет години - от 2011 г. насам. И защо в проекта на МОН отпада например досегашното изискване на стратегията 15% от структурните фондове да се заделят за наука и развойна дейност. Да не говорим, че ако в първата част е записано, че фундаменталните изследвания са основа на приложните и че без тях развитие няма, нататък в конкретиката в другите две части не се споменава и дума нито за фундаментална, нито пък за хуманитарните науки. Целият проект за стратегията за наука е

подчинен изцяло на пазарно приложение

в икономиката, главно в индустрията, каквато нямаме.
И един конкретен пример. Щом публичните разходи за НИРД през 2020 г. ще са 0,45% от БВП, това означава бизнесът да инвестира останалите 1,05% до общия ангажимент на България за 1,5% от БВП за НИРД. Според проекта на МОН в момента общо разходите за НИРД били 0,8%, като бизнесът давал 0,55% от тях - два пъти повече от държавата! Добре би било да ни кажат кой е този бизнес, който дава 400 млн. лв. за наука, и къде са научните и технологичните резултати.
От една страна, в анализа се посочва, че бизнесът съществено е увеличил инвестициите за наука и от това бил увеличил износа на високотехнологични продукти. От друга страна, е записано, че съотношението частни-публични инвестиции било неблагоприятно, макар че той дава два пъти повече от държавата, според МОН. Тогава кое съотношение е благоприятно? На трето място пък четем, че по данни на Евростат за 2013 г. делът на високотехнологичните продукти в общия износ на България е спаднал и е 4%, а средният показател за ЕС е 15%. По иновационен индекс България е на последно място в ЕС! Е, как бизнесът

хем е увеличил високотехнологичния експорт, хем този експорт е спаднал?

Освен това от 250 000 малки и средни предприятия едва 0,04% са участвали в конкурсите на иновационния фонд на икономическото министерство, а малко от големите високотехнологични фирми у нас имат изследователски звена и основно трансферират чужди технологии или пък услуги. Обаче от фонда за наука на МОН много добре са се възползвали. Простете, но това означава само едно - че икономическият фонд не им е интересен, понеже там трябва да съфинансират проектите, да дават пари, а им е интересен научният фонд, откъдето обратно - черпят държавни пари. Пък и как да им е интересен иновационният фонд на икономическото министерство, като тази година той има едва... 5 млн. лв. Интересно, кой ще накара частните фирми у нас да инвестират 1,05% от БВП за наука и да наемат 40% от целия научен персонал у нас (!), като на няколко пъти вече МФ отхвърля всякаква възможност инвестициите за наука да се приспадат при данъчното облагане на фирмите. Нещо, което е установена практика в големи страни като Германия например. А у нас оскубват перата на позитивните чужди практики и сетне карат науката и фирмите да летят. Не става.

Оскубете му перата и да лети!

Мерките в проекта на МОН, за които ще се харчат пари, изобилстват с абсурдни и неприложими неща на фона на реалното финансово удушаване на научните институти и университети. Ако за университетите все пак е записано увеличаване на парите за наука, то нищо такова няма за институтите на БАН, които държавата съзнателно доведе до мизерия. Те в момента не получават пари от държавния бюджет дори за ток, парно и вода, камо ли за апаратури и научни изследвания. Ако работят и се издържат, правят го не с пари от държавата, а с пари от международните си проекти. но в МОН имат нахалството след убийствената държавна политика, наследена от Дянков, да твърдят, че в БАН нямало съвременни лаборатории. И това не е вярно, макар че институтите оборудват лабораториите си с неистови усилия и с международна помощ. Да не говорим за заплатите в академията, които са на кота минимум - 620 лв. средно! Но в проекта за стратегия отново някой е записал Дянковските мераци да се плаща диференцирано, което впрочем е въведено в БАН, но

няма как да се диференцира нищото

Но пък удобно е премълчана истината, че институтите на БАН създават 62% от международно признатата научна продукция на страната. И са с най-много спечелени проекти в досегашната Седма рамкова програма на ЕС за наука. Но в МОН пишат, че в научните звена преобладава нисък дял на проектното финансиране, като игнорират напълно реалността, че всъщност от проекти учените ни си докарват почти колкото е държавната им субсидия. В България разчитат единствено на програмите на някои министерства и на връзките си с някои фирми, защото държавата докара фонда за наука, който финансира проекти, дотам, че за 10 години - от 2005 до 2014 г., той е имал общо... 69,6 млн. лв.! Това са 35 млн. евро - смешка на фона на сродни фондове в Европа, дори в сродни нам страни, които разпределят милиарди за научни проекти! А иначе, според МОН, трябвало академията да мине на финансиране по програми и това да се запишело в Закона за БАН! Като нямат палтенце, да си купят норка!

Разтури къщата, струпай колиба!
        
Това, което се предвижда да се прави с европари от оперативната програма на МОН, е тема за отделен анализ. Най-общо казано, с едни огромни милиони ще се правят на гола поляна - от нищото, 4 нови центъра за върхови постижения и 10 центъра за компетентност, плюс регионални научни центрове (50 млн. лв.), където щели да се концентрират апаратура и 225 учени, изсмукани от и без това изнемогващите действащи научни структури. А какво ще ги правят тия центрове, като свършат евромилионите през 2020 г.?! Пък действащите научни звена, които все още работят добре в момента, ще продължат да тънат в мизерия, докато агонията ги унищожи. Но пък за развитие на пътната карта на научните инфраструктури - най-вероятно новите, бюджетът щял да даде, представете си, 180 млн. лв.! Ще затрием каквото имаме, но пък ще струпаме картонени колиби.     
И на целия този фон проектът на МОН изобилства с намерения за: анализи на бюджетните средства, съгласуване на алтернативни сценарии, схеми за наблюдение, схеми за оценка на въздействието, международни одити на БАН и вузовете (общо със смешните 100 хил. лв.), създаване на нови съвети и комисии, на специален център в Брюксел за връзка с науката в ЕС, превръщане на научния фонд в независима агенция до края на 2018 г. (с 5000 лв.), равитие на виртуална мобилност и на виртуални научни звена, на "изнесени научни изследвания", електронно обучение на 100 иновативни докторанти, изграждане на капацитет в Дирекция "Наука" в МОН като

one stop project office

(дори не са успели да го преведат на български), обществен диалог и "научни магазини", финансиране от научния фонд на съвместни с бизнеса проекти (нещо, което изобщо не се прави в подобни фондове в света), докарване тук на научни светила от света за по 5 години, задържане на младите учени и прочее преписани от нечии европейски практики идеи. И са предвидени "конкурентни нива на заплатите в тези схеми" - с общо едва 5 млн. лв. за 9 години до 2025 г. (поредна смешка). Но пък са записани и 5 млн. лв. за "стимулиране на ранното пенсиониране на учените" - това при тотален недостиг на млади кадри. А пенсионираните вече учени щели да бъдат използвани някак (50 хил. лв. за това!).     
Та, дори при бегло изучаване на детайлите, човек вижда в проекта на МОН финансова неразбория и едно лудо тичане в разни посоки, в което българската наука съвсем ще се загуби. МОН трябва да си прибере въпросния негоден за реален ефект документ и да не се срами.