Значи можело
/ брой: 153
Виктор ТУРМАКОВ
Когато някоя трезва политическа сила в страната ни предложи таван на цените и/или на търговската надценка, който да облекчи тежкото положение на бедните и средните слоеве на населението на фона на набъбналата инфлация, веднага се надава колективният "експертен" вой, че това не било пазарно и никъде в Европа нямало такова чудо. Напук на розовия балон на десните коскоджа-икономисти, пазарни фундаменталисти и обикновени безделници по сутрешните блокове, в реалния свят се оказва, че държавната намеса върху цените на храните действа, при това в Европа: в Испания, Унгария и Румъния. И последните новини на Север от Дунав потвърждават, че дори пазарно.
Лявото правителство на северните ни съседи наложи за три месеца ограничение на надценката в големите търговски вериги. До тук се стигна след класическото частно-държавно сътрудничество. Още с встъпването в длъжност премиерът социалист Марчел Чолаку определи като "максимална спешност" понижаването на търговските надценки. След това седна на една маса с местната Асоциация на големите търговски мрежи, обсъди с нея основната потребителска кошница, припомни, че по-добре постоянен, макар и една идея по-тънък поток печалби за бизнеса, отколкото пълен отлив на клиенти, които да цъкат с тъжен поглед пред хвърчащите цени. Накрая, след дълги спорове, се стигна до ограничението.
И противно на дясната логика не се стигна до купони за храна, излизане на зомбито на Чаушеску от гроба и срутващи се Карпати, а чисто и просто до това основните хранителни продукти да паднат като цена. Както беше планирано. Така например в сравнение с юни месото и млечните продукти са спаднали с 10-12%. Рекордьори са пресните плодове и зеленчуци, макар в случая фактор да играят и сезонните колебания в този сегмент.
И докато северните ни съседи успешно балансират между потребностите на бизнеса и на населението, в България все още със син плам зубрим догмите на Милтън Фридман и целуваме портретите на Маги Татчър. Служебното правителство с половин уста през пролетта промърмори за някакъв възможен и евентуален таван, но веднага беше плеснато зад врата от бизнеса и "експертната" общност. А настоящото, редовно, дори и това не прави. Наивно смята, че в борбата между хладилника и телевизора, ще спечели вторият.