Жив за връзване
Такова заглавие вече има в българската книжнина...
/ брой: 22
Хайде, от нас да мине - кой няма да се досети, че този жив е двойникът на лудия под прикритие. Макар сборникът на сценариста и кинорежисьора Георги Стоянов да е атестат за неговите литературни занимания - поезия и проза, по-скоро - говорене в мерена реч. Някои смятат, че такова говорене е първият признак на шизофренията. Аз не мисля така и не защото щадя себе си, а и един от редовните посетители на "Старинният файтон" Георги Стоянов, доказан творец с филми и книги. Четеш сборника му "Жив за връзване" и виждаш, че този творец си мисли, че до него е камерата, че режисира нещо ново, прави филм.
В краткия текст "вместо предговор" Георги Стоянов без притеснение ни се показва, какъвто е, казвайки ни, че преди две седмици случайно попаднал на един глагол "да ослепееш", т.е. да станеш сляп и да пееш. И режисьорът пояснява, че във фолклора на славяните има доста певци и музиканти с нарушено зрение. Да не говорим за Омир - класически пример на Балканите. И дирейки още примери, преминава през "жив да те ожалим", за да се сблъска с поредния идиом "жив за връзване", което, както вече казахме, е "луд за връзване". Та нашият човек, уверен в симпатиите ни към него, ни повежда из своите светове със самочувствието на поет и сладкодумец, превръщайки литературните си пристрастия в дълги стихотворни монолози, родеещи се с фолклора, като умилителните песни за Крали Марко дори. Достойнството на сборника е, че слогът и в поетичните, и в прозаичните текстове ни приобщава към преживяванията на автора.
"Старинният файтон" представя книгата "Жив за връзване" на 4 февруари от 18 ч. в клуб-кафето на НС на БСП, ул. "Позитано" 20.