Защо комунистите печелят избори преди 110 години

В нашата седмична рубрика по-миналия четвъртък публикувахме свидетелства за това защо и как социалистите печелят общинските избори в София през 1932 г. и в Дупница десетина години преди това, и как монархът, правителството и буржоазните партии се разправят чрез традиционните за фашизма жестоки репресии с новоизбраните червени кметове и общински съветници. 

Но въпросните избори в столицата далеч не са първите у нас, в които социалистите печелят гласовете на избирателите. (Още през 1894 г. "в Дряново партийната организация успя да спечели общинските избори и да вземе общинската власт в свои ръце. Създаде се първообразът на по-късните комуни...". Кмет е Михаил Бойчинов, помощник-кмет Колчо Дуфев.)

Преди близо 110 години тесните социалисти грабват общинския вот в Самоков и червеният кмет Георги Зуйбаров застава начело на първата голяма комуна у нас, която хвърля в ужас буржоазията от онова време. 

Днес продължаваме темата за това как и защо тесните социалисти са печелели масово общински избори в други краища на страната, какво са успели да направят за народа си, бидейки  начело на общинската власт, как са оземлявали дори циганите, за да си строят къщи и да не се шляят безделно по улиците... Доста актуално, нали! Има и комични,  но много показателни куриози - в Троян например боядисват и общинския барабан в червено, а кметът Джуров в с. Дъскот, Великотърновско, "смъква портрета на цар Фердинанд и окачва портретите на Маркс и Енгелс."

Из "Биография на Димитър Благоев "Ален мак самотен" от Мерсия Макдермот, ИК "Синева", 2018 г.

"Самоковската комуна"

...Изборите за нов съвет се провеждат на 13 юни 1910 г. - дата, избрана специално от управляващите демократи, тъй като мнозина от безработните в Самоков, потенциални революционери, напускат града през лятото, за да търсят сезонна работа другаде. Местните буржоазни партии използват всички средства, с които разполагат: подкуп, сплашване, безплатни напитки и измами, за да противодействат на ефекта от програмата на тесните социалисти, която е широко разпространена и обсъждана на предизборните им срещи.

Техните машинации до голяма степен са напразни, защото в деня на изборите социалдемократите печелят осем от четиринадесетте места в съвета, оставяйки петте буржоазни партии само с шест места. Борис Хаджисотиров, съавтор на общинската програма на партията, е единият от избраните, другият е Георги Зуйбаров, местен адвокат, който изиграва водеща роля в организирането на стачката на работниците от кибритената фабрика в Костенец (1909 г.). Той става кмет на т.нар. Самоковска комуна, първият "червен" градски съвет в България и в целия Балкански полуостров. 

Дори с абсолютно социалистическо мнозинство в съвета и с цялостната подкрепа на повечето от градовете задачата за създаване на социалистически оазис в капиталистическата пустиня се оказва изключително трудна, ако не и съвсем невъзможна задача. На всяка крачка, от самото начало, тесните социалисти се сблъскват не само с опозиция, но и с тормоз и явен саботаж от страна на местната буржоазия и централното правителство... Въпреки всички препятствия, поставени от враговете й, Самоковската комуна успява да постигне ред забележителни успехи. Когато тесните социалисти поемат съвета, те намират общинските финанси в жалко хаотично състояние. В рамките на кратко време те събират дълговете, дължими от влиятелни граждани, които не са плащали местните си данъци в продължение на години; изкореняват корупцията и кражбата на публични средства и използват всички възможни източници на доходи, без да облагат бедните, подреждат документацията и грижливо я пазят. Така, въпреки огромните разходи за социални услуги и т.н., общината успява да облекчи положението си, за голямо разочарование на враговете й, които предричат бързото й фалиране.

Сред постиженията на общината са въвеждането на улично осветление и канализация в по-бедните квартали, ремонт на чешми за питейна вода, които предходните съвети допускат да се разрушат... Увеличават се заплатите на всички служители на съветите, с изключение на кмета и неговите сътрудници, въвежда се осемчасов работен ден за служителите на съвета (правителството налага вето върху предложението за осемчасовия работен ден във всички предприятия в града), данъчни реформи в интерес на по-нископлатените (тук отново, правителствената намеса спира по-радикалната реформа). Въвежда се здравна инспекция на всички храни, продавани в Самоков и в близкия планински курорт Чамкория (сега Боровец), безплатна медицинска помощ за бедните, открива се общинска аптека, търсят се и се записват в училище всички деца в училищна възраст и се осигуряват безплатни обеди, учебници, дрехи и обувки за тези деца, които бедността принуждава да работят, а не да учат.

...Когато през февруари 1912 г. се провеждат нови общински избори в Самоков, всички буржоазни партии сформират съюз, за да спрат тесните социалисти. Избирателите са подкупени, алкохолизирани и сплашени, а много поддръжници на тесните социалисти са насилствено възпрепятствани да гласуват. По този начин, въпреки че тесните социалисти получават значително повече гласове, отколкото имат през юни 1910 г., те печелят само пет от четиринадесетте места в съвета и комуната приключва...

Общинската политика на БКП 1891-1944, Партиздат, 1974 г.

Сливенската комуна през 1912-1919 г.

През 1912 г., две години след голямата победа на самоковския пролетариат и създаването на Самоковската комуна, в Сливен се роди втората комуна в нашата страна... Сливенската комуна просъществува близо 11 години - от назряването на практическите условия за завладяване на буржоазните общини до настъплението на фашизма...

Първите два периода от историята на Сливенската комуна - 1912-1914 г. и 1915-1919 г. съвпадат с тежкото време на трите войни. До 1915 г. тесните социалисти управляваха общината, без да имат болшинство в съвета... Също както и първия път изборната победа в Сливен през 1915 г. беше посрещната с голямо въодушевление от цялата партия... Успехът се оценяваше и като "най-могъщ протест срещу авантюристичната и войнствена политика" на българската буржоазия... От 8 представителите на партията станаха 13 души от всичко 20 члена на съвета... В началото на октомври за кмет беше избран пак д-р Юрдан Данчев, а за негови помощници Ат. Кавърджиков и Д.Несторов.

"Из дейността на комуните във Великотърновски окръг", изд. Окр. държ. архив В.Търново, 1971 г.

...Назрелите противоречия намират израз в появата на първата комуна във Великотърновски окръг в с. Дъскот през 1914 г. В общинските избори партията на тесните социалисти участвува и спечелва 7 места... За кмет е избран Георги Джуров... Комуната провежда мероприятия за намаляване на общинските данъци, даване помощ на семействата, чиито мъже са на фронта, разораване за пръв път в селото на общинска земя за оземляване на малоимотните. А след разтуряне на комуната тази земя се дава на училището. Кметът Джуров смъква портрета на цар Фердинанд и окачва портретите на Маркс и Енгелс. За този случай от В.Търново идва околийският управител. По повод инцидента "Работнически вестник" пише: "Джуров - кмет на с. Дъскот, Павликенско, изпрати телеграма с която протестира, че на 21 март Павликенският околийски пристав по заповед на търновския околийски началник взел от общинската канцелария ликовете на Маркс и Енгелс и му съставил акт".   

...Закърмена с идеите на първите комунисти в окръга Д. Благоев и Н. Габровски, БКП (т.с.) спечелва големи изборни победи през периода 1919-1934 г... Комунистите спечелват общинските съвети и учредяват комуни в следните селища: Лясковец, Свищов, Стражица, Килифарево, Златарица, Дебелец, Самоводене, Арбанаси, Драгижево, Шереметя, Циганово (Правда), Акчаяр (Алеково), Въглевци, Михалци, Мусина. В някои общини като Караисен, Полски Тръмбеш, Капиново, Сухиндол и Драганово комунистите получават половината от мандатите, но комуни не се създават... 

"Победа! Днес, три години от Великата руска революция, Лясковските комунари тържествуват. При гласуване чрез референдум на допълнителния бюджет получихме 758 гласа... бием ги с 285 гласа. Не помогнаха на газдите (богаташи, господари - б.а.) подкупите и многото тичане. Да живее Лясковската комуна! Да живее руската революция". С такова изявление излиза лясковският комунист Лесев в "Работнически вестник"...

Първата Стражишка комуна (5.II.1920-2.IX.1920) още с първите си стъпки влиза в остри класови противоречия с буржоазията. Над неотдавнашната крепост на стамболовисти и радослависти високо и дръзко се издига знамето на Стражишката комуна, за да се вее победоносно до Деветоюнския фашистки преврат. За втората комуна в Стражица "Работнически вестник" излиза със съобщение: "На 25.XI.1920 г. комунистическата община отново поема управлението. Тя декларира пред бедните малоимотни селяни, че ще се ръководи в действията си от интересите им и от борбата против съвременния обществен строй на скъпотия, мизерия и престъпления". Третата комуна, както и четвъртата засилват желанието за борба и вярата у комунистите, че победата ще дойде. Кмет на трите комуни е Михаил Добрев Лесов. Петата Стражишка комуна е обявена през месец юни 1932 г. Неин кмет е Ангел Ненов Трифонов.    

...Комуните предполагат големи грижи за социалното подпомагане и здравеопазване на населението. Наред с прехраната трябва да се помогне на болните, недъгавите, инвалидите, малцинствата, сираците от войните и се заделят значителни суми от общинския бюджет. В Стражица се взема решение да бъдат раздадени на инвалидите дворни места в района на гарата. Така ги снабдяват почти безплатно с място, а някои от тях назначават на работа в пощата, общините и другаде. За благотворителни цели в Свищов предлагат да се увеличат средствата за 1922 г. 80 пъти в сравнение с 1921 г.

По време на комуните са признати за бедни стотици жители и получават право да се лекуват безплатно за сметка на общината, като им се отпускат безплатни лекарства от общинските аптеки.

За да не се допусне злоупотреба при вземането на лекарства, рецептите се заверяват от комуната, дават се карти за безплатно летуване на бедни. В Свищов е предложено за 1922 г. да се увеличат средствата за здравеопазване 30 пъти в сравнение с 1921 г.  ...Нормират се цените на месото и млечните продукти пак в интерес на бедните и болните. 

В Лясковец, за да могат работниците, бедното и малоимотно гражданство да се снабдят с обуща, облекло и други потребности на евтини цени, се решава да се открие общински магазин с клонове обущарство, шивачество и др. За целта в бюджета се предвиждат 200,000 лева. 

Комунистите от с. Самоводене провеждат редица мероприятия, насочени срещу интересите на богатите. Едрите търговци и собственици на мелници се облагат с подоходен данък от 500 до 2000 лв...

За да се попречи на празното скитане на цигани и власи, Стражишката комуна взема решение да им бъдат предоставени отделни квартали за построяване на собствени домове. Акчаярската комуна избира комисия, която да прегледа плана на селото и да уточни свободните парцели за раздаване на дворни места. Взема решение да се определи квартал за циганите. В Свищов приемат правилник за отпускане на общински места на бедни и бездомни граждани.   

Съставили Николайка Дочева и Димитър Колев

"Комуните в Кюстендилски окръг 1920-1923", изд. Окръжен народен съвет Кюстендил, 1965 г.

Историческото значение на първата Кюстендилска комуна - 27.I - 10.VI.1920 г.

...В навечерието на изборите вестникът на Демократическата партия в Кюстендил "Борба" призовава градската буржоазия да "удари своя изборен шамар" на тесняците, но... уви! Въпреки обявеното военно положение и бесния полицейски терор, партията завоюва блестящ успех, като набра 885 гласа срещу 625 за буржоазната коалиция, 334 за широките социалисти и 300 за стамболовистите... Наистина нито една от политическите партии няма необходимото болшинство за установяването на свое постоянно присъствие, но при гласуването на 27.1.1920 г. комунистите получават най-много гласове... и кмет става Никола Въжаров, а помощник-кметове: Христо Димитров и Павел Петров. Така се ражда Първата кюстендилска комуна, първата голяма победа на кюстендилските трудещи се...

И тук съвсем на място се налага изводът на кмета на първата кюстендилска комуна Никола Въжаров, "че истинско самоуправление ще има само тогава, когато цялата власт се поеме в ръцете на трудещия се народ: когато от управлението се отстранят паразитните класи и се въдвори принципът: "Който не работи, няма право да яде и управлява!" 

Втората кюстендилска комуна

22.XI.1920 - 25.I.1921 г.

...В един от 4-те предизборни позива, издадени от партийната организация, се подчертава: "Борбата за общината е борба между класата на сиромасите и класата на чорбаджиите. На 3 октомври из урните трябва да възкръсне страшната за чорбаджиите кюстендилска червена комуна. На 3 октомври сиромашта трябва да извика мощно и високо: "Чорбаджиите вън от общината! Да живее кюстендилската комуна! Да живее комунистическата партия!"... 

На 5.Х.1920 г. "Работнически вестник" възторжено отбелязва: "Старите комуни възкръсват, нови се завоюват" и помества кратко съобщение, подписано от Комфортов: "Наши 1192, общогражданска федерация  954, широки 130, радикали 109, земеделци 102. Мандати: наши 7, за федерацията 6. Да живее кюстендилската комуна!" След дълго протакане на 22.ХI.1920 г. се свиква първото заседание на новоизбрания общински съвет... В резултат на разорението и безработицата населението в града гладува и страда от тежки болести и епидемии... Имайки предвид тежкото положение на трудещите се, Общинският съвет взема важни решения и по трудовата повинност, като... протестира пред правителството за това, че не поема издръжката на бедните семейства, чиито работоспособни членове отбиват трудовата с повинност. 

За подобряване на здравеопазването съветът взима решение да се открият още две амбулатории, като за целта се подсигурят и лекари. На 25.I.1921 г. втората кюстендилска комуна написва своя последен протокол, след което по най-брутален начин тя е разтурена от централната власт.

 Любомир Трайков, директор на Окръжния народен музей