За правото на избор
/ брой: 107
В България всеки гражданин има право да избира и да бъде избиран. Това право не се ограничава само до дните на избори. То важи всеки ден. Това право е свещено и то бе една от причините на 10 май да бъда на общественото обсъждане на новия план на "Стрелбище". Смущаващо е нежеланието на администрацията да чуе жителите, засегнати от този план.
На 21 март кметът на района издава заповед за провеждане на обществено обсъждане, но обявление за проекта е било публикувано в "Държавен вестник", бр.10/01.02.2011 г., стр. 154, и едномесечният срок за възражения от заинтересовани лица, считан от датата на публикуването, е изтекъл. За жителите на "Стрелбище" остава единствено процедурата обществено обсъждане. От което тя стана жизнено важна. Всеки би предположил, че кмет, избран пряко от гражданите, ще се погрижи да разлепи тази заповед на всеки блок и вход, защото за него е важно да чуе в какъв квартал искат да живеят хората, какво мислят. Уви!
След като случайно разбрах за общественото обсъждане от представители на граждански сдружения, не се изненадах, че общината не се е погрижила да уведоми жителите на "Стрелбище" кога и как могат да видят плана и да изкажат своите възражения или мнения. Защо да ги уведомява, след като не се интересува от тях? В нормална държава, при нормална местна власт това би бил достатъчен знак към кмета, че нещо не е наред.
Но кметът, вместо да чуе гражданите, на 29 април им организира незабравим петък до "Южния парк". Рано сутринта багерите събудиха жителите на квартала с унищожаването на тротоара на бул. "Петко Ю. Тодоров" срещу парка. Без одобрен проект бяха изсечени над 70 дървета, бе унищожена зелена площ, защото "някой" се обадил да каже на изпълнителите да намерят място за паркиране. Защото кметът обещал в телевизионно предаване, че ще възстанови булеварда и там ще има място за паркиране. Независимо, че проектът предвижда друго.
Във вторник, 10 май, администрацията на район "Триадица" за пореден път показа, че каквото и да кажат гражданите, няма значение. Администрацията чува друго - това, което й харесва. Общественото обсъждане бе в "удобния" за всички час - 14.00, в работен ден. Запис или стенограма, които да отразят максимално точно мненията на гражданите, нямаше. Въпреки всички тези знаци на нежелание на администрацията да чуе своите граждани, те все пак бяха там. Дадоха своето мнение - и за зелените площи, и за планираното ново застрояване в малкото останали незастроени площи, и за паркирането, и за детските площадки, и за странното преминаване на общинска собственост в частни ръце и пр.
Обсъждането премина в спор, спорът - в караница. След това - в отделни диалози и разделяне на малки групички по интереси, всяка бореща се за вниманието на висшестоящ", борейки се за решаване на собствения си проблем. Може би това е и целта на "администрацията" и управляващите в София - разделяй и владей.
Това е малка част от натиска върху гражданите, част от пъзела, наречен открито управление на ГЕРБ - ти си говори, не ни пречиш. А всеки българин има право да избира в какъв град да живее. Всеки столичанин има право да решава какво да се случи с нашия град, за да го запазим и за нашите деца: зелен, красив, отговарящ на девиза си "Расте, но не старее"!