Валентина Дамянова: Децата са моето лекарство

Валентина Дамянова е на 32 години. Родена е в Габрово. Завършила е магистратура в "Д. А. Ценов" в Свищов, специалност "Маркетинг". Работи като специалист по маркетинг и реклама в строителна фирма. В момента живее в Горна Оряховица с голямото си семейство. Майка е на тризнаците  Йордан, Невена и Димана, които са на 2,8 години.

"Без търпение и любов мисията на родителя е обречена на провал"

- Валя, повечето хора се впечатляват като стане дума за тризнаци. Какво е да си майка на три деца?
- В едно женско списание имаше много интересно заглавие - "Мамо, тате, обувайте кънките и почвайте да тренирате. Ще имате близнаци!". При нас е същото - обули сме кънките, имаме си тризнаци!
Да си майка на тризнаци е като да стъпва на лед. Непрекъснато си под напрежение, винаги в готовност, очите са на четири. Само че при нас всичко е по три - значи очите са на дванадесет. Винаги трябва да си готов да избършеш нечии сълзи и в същото време да ръкопляскаш на изявата на другия. Трудно е да си майка на тризнаци, но всичко е въпрос на организация и тренинг в началото, докато свикнеш. После всичко идва постепенно на мястото си, но в същото време пък е ужасно весело и интересно, за нас скуката е непознато нещо.
- Кое е най-голямото предизвикателство в отглеждането им?
- Възпитанието, създаването на режим за хранене, спане, добри навици. Просто при нас всичко е по три, три дечица едновременно да се научат да ходят, три дечица едновременно да се научат да се хранят сами и т.н. Това е най-голямото предизвикателство за всеки родител, който отглежда сам децата си, независимо колко са те. Изправяш се срещу три различни индивидуалности, всеки със собствен характер и темперамент. Огромно предизвикателство е да успееш да достигнеш до всеки един от тримата, да го докоснеш и да го убедиш да направи това, което искаш от него. Използваш целия си арсенал от изобретателност и находчивост, въоръжение и най-вече всичко става с огромно търпение и любов. Без тях каузата, мисията на родител е обречена на провал.
- Успяваш ли да съчетаеш удоволствието да имаш три деца и грижите за тях?
- Аз си мисля, че грижата и удоволствието не се съчетават - или има само грижа, или има само удоволствие. На мен ми прави удоволствие да се грижа за семейството си. Това ме зарежда с позитивизъм и настроение.
- Умората сигурно неотклонно те следва по петите?
- Умората я борят децата. Колкото и да съм уморена или болна, не мога да им откажа малко боричкане, игри. Така неусетно забравям за  грижите и сивото ежедневие. Децата са моето лекарство, не знам какво бих правила без тях и за какво бих използвала времето си. Наистина нямам време за себе си, може би само вечер след 22 часа, когато заспят, но като се замисля, и то ми е достатъчно.
- За околните сте интересна гледка, как  приемат голямата ви компания?
- С горчивина мога да кажа, че не е имало ден, в който като излезем с тройната количка, хората да не се обърнат след нас със съжаление или с думата "ужас". Майките на площадката ни посрещат потресени и обясняват, как не могат едно дете да гледат, а аз се справям с три. Така че ни приемат както и държавата - със съжаление. Нали държавата е отражение на обществото и обществото е отражение на държавата. А детството на трите деца е изпъстрено с непрекъснати весели случки и прекрасни моменти, които ни карат да забравяме умората, лошите моменти и да се насладим на искрения им смях и радост.
- Ти се грижиш сама за децата си, но все пак е нужна и подкрепата на държавата. Срещаш ли съдействието на институциите и разбиране от страна на обществото, затова че си родила и отглеждаш три българчета?
- Темата с подкрепата на държавата ми е трудно да я коментирам. Не знам как да изразя проблемите по-меко от гледна точна на родителите на близнаци и тризнаци. За нас държавата е най- лошата мащеха и вместо да ни подкрепя, тя ни спъва. Искам ясно да кажа - ние не искаме помощ, а подкрепа. Моите бебета са родени след ин витро и решението да ги имаме е наше. Не очакваме държавата да издържа децата ни, а само да ни подкрепя и разбира. А вместо това навсякъде срещаме бездушие и вдигане на рамене.
Не искам да си спомням случай, в който децата бяха болни едновременно и ни беше оказана неадекватна медицинска помощ, заради неразбориите в системата на здравеопазването. Всеки от нас се бори с драмите в системата, но при нас трудностите са умножени по три.
- Повечето родители действително са се сблъсквали с малка част от проблемите на многодетните майки. Кои са основните трудности на майките с повече от едно дете, неразрешени от държавните институции?
- Аз съм родила три деца, но за тях имам право само на едно майчинство. Независимо че  разходите и времето са ми разпределени като за три деца, не за едно. Ако бях родила три деца едно след друго през две години например, държавата щеще да ми изплаща майчинството цели 6 години. Същото е при ползването на болничен. Имам право на общо 60 дни, както за едно дете, независимо че след като се разболее едното, следва второто и третото. Още един проблем е, че никой работодател няма да ме вземе на работа, като разбере, че съм майка на двегодишни тризнаци. Затова очаквам държавата, институциите да помислят как да се преодолеят тези различия, да се обърне малко повече внимание на детайлите. Да намери начини да стимулира работодатели, които наемат служители с малки деца. За мен удачен вариант е работа на половин ден например. Такива възможности обаче у нас, за разлика от повечето държави, няма. А аз смятам, че с образованието си и професионалния си опит бих била полезна на всеки работодател. Нищо че съм майка на тризнаци...
- Йордан, Невена и Димана са бебетата, родени след ин витро процедура. Не мога да не те попитам, как приемаш коментарите около становището на Светия синод на БПЦ за семействата с репродуктивни проблеми?
- Последното изявление на църквата беше, че някой техен служител се е изказал неподготвен или не бил разбран правилно. За нас, като вярващо християнско семейство, да отречеш ин витро процедурите, е равносилно да отречеш животоспасяващите операции. Те пак са "намеса" в Божиите работи. С ин витрото е същото, само че лекарят не спасява живот, а дарява, създава живот.
Бог помага на силните и смелите. За да се подложиш на една процедура ин витро, се изисква много сила и смелост. И ако не успееш да постигнеш мечтата си от първия път, събираш сили да се изправиш и да опиташ пак.

Голямото семейство на Валя
Снимки Личен архив