Трябва да се преборим с много несправедливости спрямо нашата страна, призова Йотова

България получава малко над 10 млн. евро европейска помощ за справяне с бежанските потоци за целия финансов период 2014-2020 г., а само за последната година и половина е направила разходи в размер на 6 млн. евро. "Трябва да се преборим с много несправедливости спрямо нашата страна", заяви евродепутатът Илияна Йотова по време на работната среща "Бежанците - от европейски стратегии до национални и местни политики", която се проведе в Харманли. Срещата се организира от Илияна Йотова, която е зам.-председател на Комисията по граждански права, правосъдие и вътрешни работи в Европарламента. "Инициирах днешния разговор с представители на европейските институции, държавните ни агенции, местните власти и гражданския сектор, защото сме в навечерието на приемането на новата общоевропейска цялостна политика в областта на миграцията", заяви пред журналисти Йотова. Тя допълни, че се очаква след около един месец екипът на ресорния комисар Димитрис Аврамопулос да предложи за обсъждане на Европейския парламент новата политика. За участие в конференцията по покана на Илияна Йотова пристигнаха Биргит Зипел - координатор на социалистите в ЕП по политиката за бежанците, и Марлийн Мици - евродепутат-социалист от Малта, която е една от най-силно засегнатите от бежанския натиск държави членки. За участие в срещата в Харманли пристигнаха и представители на Европол и на Европейската служба за подпомагане в областта на убежищата (EASO). Илияна Йотова очерта три приоритета, по които ще работи в областта на бежанците. Според нея трябва да се промени т.нар. Дъблинско законодателство на ЕС, което ощетява нашата страна и според което всеки бежанец се връща в България, ако той е преминал на европейска територия през нашата граница. Българският евродепутат посочи като свой втори приоритет промяната на чл. 33 от това споразумение, който заплашваше България със санкции, когато бежанският поток по границите ни беше най-голям. Според този член е възможно Европейската комисия да наложи мониторинг и дори финансови глоби на държава членка, ако тя не осигурява достатъчно добри условия за живот на бежанците и не им издава достатъчно бързо документи. "Това е абсолютен параграф 22", каза българският евродепутат. "България очевидно не може да смогне на бежанските вълни, защото за целта получаваме много малко пари от ЕС и разчитаме преди всичко на собствени сили. В същото време някой мисли да ни налага финансови глоби именно защото нямаме достатъчно средства, за да покрием всички изисквания на Дъблинското споразумение", подчерта Йотова. Тя отбеляза още, че третият й приоритет е действителното прилагане на солидарния принцип, който може да се изразява във въвеждането на квоти за приемане на бежанци от всички държави членки в ЕС. Кметът на Харманли Михаил Лисков подкрепи приоритетите на Илияна Йотова и допълни, че именно от тези действия се нуждае Харманли, където се намира приемният център за бежанци. "България и Средиземноморието ще бъдат приоритетни зони в работата на Европол, защото трафикантите прекарват хора през тях. Много често зад бежанските потоци стоят трафиканти и каналджии - това е престъпен бизнес, в който се въртят милион." Това заяви представителят на Европол Алваро Родригез Гая. Координаторът на социалистите и демократите в ЕП по въпросите на сигурността и вътрешните работи Биргит Зипел допълни, че се обсъжда откъде да се намери допълнително финансиране от вече приетия бюджет на ЕС, особено във връзка със спешни ситуации с бежански вълни. Тя смята, че трябва задълбочено да се проучат всички европейски фондове, особено социалният и този за регионално развитие, и да се види откъде може да се вземе ресурс за финансиране при кризисни ситуации, свързани с миграция. "ЕС е основан на принципа на солидарността - всички държави членки са се съгласили с този принцип, когато са влизали в Съюза. Това трябва да се припомня на държавите членки, които отказват да приемат бежанци", подчерта Зипел. Илияна Йотова добави, че разходите на България по бежанските вълни са 53 пъти по-големи от тези на Естония. За миналата година там са постъпили едва няколко десетки молби за убежище, а в България броят им е няколко хиляди, докато финансовите ни възможностите за справяне със ситуацията остават ограничени. "Това са несправедливости към България, които трябва да бъдат променени", заяви българският евродепутат.