Трети сме в Европа по трафик на хора

Борис ИВАНОВ

Магдалина ГЕОРГИЕВА (Вълчанова) е родена на 3 април 1977 г. в Пловдив. Тя е "Мис Вселена България", след като печели конкурса през май 2000 г. Бивш модел е на агенция "Визаж моделс груп". Основателка и директор на сдружение "Face to face" България за борба с трафика на хора и насилствената проституция. Носителка е на приза "Мениджър социални услуги 2010".

                                                    
- Тежка ли е короната на "Мис България Вселена 2000"?
- Вече не. С времето се свиква с всички радости, отговорности, позитиви и негативи, които короната на "Мис" носи.
- Трудно ли е да си "миска"?
- Чак пък трудно. Има къде по-тежка работа... Като да копаеш например по 8 часа на лозето с мотиката...
- Приятно ли е да си топмодел?
- Отдавна не изпитвам удоволствие от заниманията ми с мода и дефилиране по подиуми. Ласкаете ме с този въпрос, но аз съм човек, здраво стъпил на земята и с реална преценка за себе си. В България има много по-успели модели от мен. Повечето от тях не са много популярни в страната ни, а навън. Аз съм по-горда от постиженията си като майка и съпруга. Чувствам се по-пълноценна. Прекомерната суета никога не ми е била присъща.
- Какво мислите за красотата?
- Мисля, че мога да видя красота във всяко нещо, защото я търся. Не съм от хората, които търсят грозната страна на нещата.
- А за еротиката?
- Еротиката е красива. За разлика от порното.
- Как се отнасяте към порнографията?
- Ето това е грозната страна на нещата.
- Списание "Плейбой" тиражира ваши снимки. Вас ви познава "половин" България. Тежка ли е подобна известност?
- Ако бяхте видяли снимките ми от  "Плейбой", щяхте да ми зададете този въпрос след въпроса за еротиката, не след този за порнографията.
Не ме притеснява фотосесията ми в "Плейбой". Това са едни от най-сполучливите ми снимки, естетически издържани и много секси. Със сигурност "половин" България ги е харесала. Няма от какво да се срамувам и не отдавам кой знае какво значение на подобна известност. Мисля, че имам и доста други неща, с които съм известна и с които мога да се похваля.
- Какво правите, с какво се занимавате през последните години?
- Председател съм на Сдружение с нестопанска цел "Фейс ту фейс". Борим се с трафика на хора в България. Организираме и реализираме кампании за обществено осъзнаване на проблема и обучение "лице в лице" ( face to face) за целевата група от младежи и девойки в тийнейджърска възраст. Работим много и с деца в неравностойно социално положение. Реализираме проекти за интеграция и социализация.
- Каква е досегашната дейност на организацията?
- "Фейс ту фейс" България работи основно за превенция на трафика на хора в страната. Не сме център за рехабилитация. Целта на нашата дейност е да изпреварим целия процес на трафик на хора, да не позволим потенциалните жертви да станат същински жертви. За нас е важно да спасим поне един човек, като го информираме за опасностите и последствията от трафика на хора и го обучим как да се предпазва от въвличане. Девизът на сдружението е: "Ние знаем, че не можем да променим целия свят, но можем да променим целия свят на един човек".  
- Заели сте се с жесток екзистенциален проблем. Какви са данните за България и света?
- Трафикът на жени в границите на страната е почти равен на международния. Каналите се простират в посока предимно от Северна към Южна и Източна България. Районите на курортите са място за набиране на жертви, за експлоатация и за жертви от чужди държави. През миналата година са регистрирани 523 жени и 79 деца (5 от които малолетни) - жертви на трафик. България е на трето място в Европа по трафик на хора. 70 на сто от проституиращите момичета в Белгия са от България. Голяма част от тях са принудени да го правят.
По данни на САЩ около 800 000 души стават жертва на трафик годишно в целия свят.
- Обществото ни осъзнава ли сериозността на този проблем?
- Не мисля, че му отдава голямо значение все още. Не се прави разлика между доброволна проституция и сексуална експлоатация. "Фейс ту фейс" работи мащабно на национално равнище, партнира си с националните и локалните медии.
За съжаление най-добре "разбират" проблема единствено жертвите и техните близки. Това е жалко. Нашата работа е да предотвратим това. Безсмислено е младежите и техните родители да осъзнават сериозността на проблема, когато вече е много късно.
- Как "стигате" до тийнейджърите?
- Имаме изградена национална партньорска мрежа от училища, общини и неправителствени организации. Имаме локални координатори в 10 града, които са ангажирани на проектен принцип.
Друг корен за съществуването на проблема е неосведомеността на младите момичета относно трафика на хора. В крехката тийнейджърска възраст не им се вярва, че някой може да ги прилъже да се влюбят в него с цел да ги уязви и принуди на по-късен етап да проституират, за да му печелят пари.
Може да получат и обещание за престижна работа в чужбина с висока заплата. А на 12-13 години си твърде млад, за да помислиш дали си достатъчно квалифициран за такава работа и дали отправеното предложение е направено от легитимна агенция (фирма). "Фейс ту фейс" разяснява на младежите какви са подходите на трафикантите и какво трябва да направят те, за да разпознаят лъжата навреме и да се предпазят.
- Получавате ли финансова подкрепа от държавата?
- "Застъпничество за интеграция", "Застъпническа мрежа", и на двата проекта донор беше Американското посолство в България.
В тези проекти използвахме метода "връстници обучават връстници". Обучихме деца от средни училища и гимназии в района на Правец, Етрополе и Ботевград, които по-късно се превърнаха в ментори на своите връстници от други училища и социални домове в района. За децата от домовете бяха организирани общи срещи и събития за създаване на приятелства. Част от задълженията на обучените доброволци беше да запознаят децата от домовете с живота навън, как да разпределят средствата си, как да организират сами дневните си задължения, как да кандидатстват за работа, как да напишат мотивационно писмо и др. Все неща, които на нас ни се струват естествени и лесни, но за тях е като "да открият Америка".
Имаме проекти за подпомагане на тези, които напускат домовете, като "Първи шанс". Те включват осигуряване на курсове за шофьорски книжки, за различни професии като фризьорство, маникюр, които дават шанс на току-що излезлите от домовете да изкарват прехраната си. Това е безсрочен проект. Набираме средства за него постоянно, кога успешно, кога безуспешно. Трудно се набират средства за благотворителност. Кандидатстваме за финансиране към почти всички фондове, но далеч не сме единствените, конкуренцията е голяма.
Проектът ни "Пълно 6" беше много мащабен. В него обучихме 205 деца, които на свой ред предадоха информация за превенция на трафика на хора на 4758 техни връстници от 29 населени места. Нова телевизия беше основен донор и медиен партньор на този проект.
За 9 години работа имаме реализирани 8 проекта, включващи информационни кампании и обучения. Печелили сме проекти към Агенцията за социално подпомагане два пъти - през 2008 и 2009 г. Всички наши проекти се надграждат, за да са ефективни, и въпреки всичко има още много неща да се вършат, много години работа.
- Неотдавна участвахте в благотворителна кампания срещу трафика на български бебета в чужбина. Мислите ли, че с подобни акции може да бъде решен този остър проблем?
- Да. Когато се дава гласност на един проблем, се дава началото на неговото обществено осъзнаване, което пък е предпоставка за решаването му. Социалните болести като трафика на хора са обществена отговорност и за решението им се изисква участие на цялото общество, на всяка една отделна единица.         
- Как се отнасяте към насилието?
- Не го разбирам и не го приемам. Живеем в XXI век, а има толкова много жени и деца, жертви на експлоатация. Печелят се толкова много пари за сметка на чуждото страдание.
- Кое човешко качество цените най-много?
- Точността.
- Кой човешки недостатък ненавиждате най-силно?
- Лукавството.
- Неотдавна медиите съобщиха, че "тайно сте се омъжила". Каква е истината?
- Да, омъжих се, но нищо тайно нямаше в сватбената ми церемония. Просто не направих от сватбата си светско събитие. Запазих момента за себе си и съпруга ми.
- Щастлива ли сте?
- Да.
- Какво е според вас щастие?
- Чувството, което изпитваш, когато имаш възможност да даряваш и получаваш любов всеки ден.
- А кое е най-голямото човешко нещастие?
- Самотата.
- Оптимист ли сте по природа или песимист?
- 80% оптимист.
- В какво вярвате?
- Вярвам в доброто у хората.
- В какво не вярвате?
- Не вярвам, че има непостижими цели, стига да са реални, измерими, да им се отдели необходимото време за реализиране и да се вложат много усилия и постоянство.
- Как си представяте своето бъдеще?
- Като член на едно голяяяямо семейство...
- Какъв е вашият девиз?
- Животът е огледало, усмихни му се и то ще ти отвърне със същото!