Театърът е магията, която не искам да губя

МАРТИНА АПОСТОЛОВА е на 23 години, родена е в Благоевград, но е израснала в София. В момента завършва висшето си образование в Нов български университет, специалност актьорско майсторство. Преди това е завършила гимназия с профил Организация на туризма с английски и испански език. В началното училище е учила 7 г. немски език. Мартина е носителка на наградата "Студент на годината на НБУ" за 2012 г. Участва в новата постановка "Хоровод" от Вернер Шваб - с режисьор Ася Иванова, заедно с Добриела Попова и Деляна Манева, на сцената на Университетския театър на НБУ. Мартина играе и в спектакъла "Ковачи" по романа на Алек Попов, който ще има представление на 25 февруари на сцена "Сълза и смях". Ася Иванова, която играе главната роля, е номинирана за ИКАР. 

Цитати:
"Много е трудно да си актьор и да успееш в България"

 - Здравейте, Мартина, върху коя нова постановка репетирате в момента?
 - Работим по "Вишнева градина" с Недялко Делчев, който ни е нов преподавател от последната година. Това е студентски проект. Надяваме се премиерата да излезе през април...
- Освен изявите ви в Университетския театър вече имате роли и на голямата сцена, как ви намериха за нея?
- Участвам в представлението "Летище" под режисурата на Владимир Люцканов на Младежкия театър "Николай Бинев". Взеха ме по препоръка на наша преподавателка по танцов театър и вече мина един сезон, откакто я играем. Ще продължавам да играя и се надявам да стана част от трупата на Младежкия.
- Това ли е нещото, с което искате да се занимавате? С какво ви съблазни актьорството?
- Да, със сигурност. Като малка бях много неориентирана в това каква искам да стана, като порасна. Минавали са ми какви ли не желания през главата и накрая разбрах, че единственият начин да бъда всичко, което съм искала, е да стана актриса. И започнах да се боря. За щастие имах възможността да участвам в много проекти и да изиграя различни роли. Мисля, че моето желание да бъда различна и да "влизам" във всякакви други професии се получава.
- Мислите ли, че има хляб в тази работа, особено за млади артисти?
- Хляб има във всяка професия, стига човек да се труди, да вярва и да желае да му се получават нещата, независимо с какво се занимава. Много е трудно да си актьор и да успееш, особено в България. Но когато вървиш в правилната посока и не спираш да вярваш - нещата се случват, според мен.
- Питам ви, защото в днешно време затварят театри и културни институти и все повече творци остават на пътя или са принудени да се захванат с нещо друго...
- Да, много е трудно в България, за жалост културата като цяло не е на почит, не е издигната на висок пиедестал, за разлика отпреди години. Сега малко се подценява актьорската професия. Много хора смятат, че на актьорите им е изключително лесно, че само се забавляват. Не си дават сметка за усилията и труда на артистите, за енергията, която изразходват на сцената. Наскоро четох много интересно изследване, че 2 часа на представление се равняват на 15-16 работни дни на миньора - като психическо натоварване и изразходване на енергия. Не е никак лесно. В други страни театърът и актьорската професия са уважавани и достойно оценявани. Билетите, разбира се, са на по-висока цена, но трудът на актьора се заплаща много по-справедливо, отколкото тук. Надявам се все пак да вървим в по-добра посока и скоро нещата да се променят, както и отношението от страна на публиката. Мисля, че ние сме хората, които трябва да го направят.
- За кои държави говорите?
- Живях в Германия една година, след като завърших средното си образование. Там посещавах много театри и се срещах с хора, които са в тези среди, както и с обикновени зрители. Начинът, по който те възприемат изкуствата, доста се различава от нашия. Хората там са с друга нагласа и още от детството си са възпитавани да уважават изкуството. В Англия също прекарах определено време, но като турист нямах възможността да отида на театър, защото билетите са много скъпи. Там също ценят изкуството и това е една от най-уважаваните професии. Гледа се на артистите с голям респект.
- Как си представяте вашата реализация? В театър или кино искате да играете, ако може да избирате?
- Ако мога да избирам един ден, бих желала да продължа да играя в театъра, защото театърът е несравнимо преживяване за актьора. Киното е много по-различно - киноактьорството и театралното актьорство са две отделни неща, и трябва да се разграничават от публиката. Тя не бива да очаква от актьора на малкия екран същото от него и на театралната сцена. Бих искала наистина винаги да мога да играя в театъра, защото, както казва моята преподавателка проф. Цветана Манева - театърът е магическо движение на чувства и енергия. Това в киното няма как да стане, поради простата причина, че се прави дубъл след дубъл, едно нещо може да се изиграе стотици пъти, докато не се получи. А в театъра сме тук и сега. Това е магията, която не бих искала да губя.
- Били сте бивша състезателка по футбол в националния отбор на България за жени... Занимавате ли се още със спорт? Какво стана?
- Сега не, с футбол се занимавах почти 15 години - играх в частен софийски клуб, в националния бях много малко време, защото нямах възможност да посещавам тренировки и лагери. Но в частния клуб изкарах много години и в един момент ми се наложи да избирам между театъра и спорта. Никога не съм си мислила, че ще се занимавам професионално и цял живот само със спорт и направих избора си да тръгна единствено по пътеката на изкуството. Няма как човек да се отдаде на две неща едновременно. Мисля, че съм избрала правилния път, поне засега.
- Сега тренирате ли?
- Опитвам се да поддържам форма с фитнес, тичам... Имаме много танцови часове, общо взето, те се грижат за кондицията ни.
- Как спечелихте наградата "Студент на НБУ" за 2012 г.?
- Тази награда беше страшна изненада за мен, никога не съм се целила там. Оказа се, че съм се борила с много хора - с по един студент от всяка специалност, което е голямо признание наистина. Ректорът преглежда успеха и изявите на номинираните и сам решава от всички кандидатури кой ще е победителят. Разбрах, че когато човек не се цели на точно определено място, а просто върви по правилния път, рано или късно постига нещо.
- За какво мечтаете? С какво са свързани мечтите ви?
- Повечето хора, когато ги попитат за това, казват: мечтая за здраве и щастие за мен и семейството ми, а за мен това е всекидневна мисъл. То е като надежда за здравето и щастието. Мечтая един ден, като се обърна назад, да знам, че пътят, по който съм вървяла, колкото и труден да е бил, си е струвал. И хората, които ме обичат, да се гордеят с мен. Да оставя следа.
- Четете ли книги? Каква литература предпочитате?
- Да, за книги винаги трябва да остава време. Всеядна съм на литература и чета по няколко книги наведнъж. Отварям книга, която отговаря на моментното ми състояние и нагласа. Последната, която препрочетох, бе "Образцов дом" на Ваня Щерева. Но още чета "Идиот" на Достоевски, както и романа на Силвия Чолева "Зелено и златно", това чета, поради работата ни с Цветана Манева. Също - "Физика на тъгата" на Георги Господинов. Любовта ми към книгите идва още от малка - от баба ми, която е била журналистка, и до ден-днешен тя ми дава голямо познание в литературата - аз отивах в нейната библиотека и хващах всички книги с картинки, които ме впечатляваха, може би оттогава ми е останало това.