Талантлив писател и изследовател

Проф. дфн Симеон ЯНЕВ е роден на 27 ноември 1942 г. в Нови хан, Софийско. Завършва гимназия през 1960 г. в гр. Елин Пелин и българска филология през 1967 г. в Софийския държавен университет. Редактор е във вестник "Студентска трибуна" (1967-1970), в сп. "Пламък" (1970-1974), във в. "Литературен фронт" (1974-1975), в издателство "Български писател" (1975-1977; 1981-1984). Аспирант в катедра българска литература при СУ "Св.Кл.Охридски" (1970-1972), асистент към същата катедра (1974), доцент (1980) и професор от 1990 г. През 1973 г. защитава дисертация на тема "Художественият свят на Елин Пелин и българската повествователна традиция" и става доктор на филологическите науки. Лектор е по български език в Брюксел, Льовен и Гент, Белгия (1978-1980). Секретар на СБП (1989-1990). През 2002 г. основава в СУ "Св. Кл. Охридски" магистърска програма "Творческо писане", която ръководи до пенсионирането си през 2007 г. Оттогава досега работи по мащабния проект "Атлас на българската литература".
   Автор е на книгите "Но преди да изляза на ринга,разкази (1970), "Прочетено крадешком. Страници от дневник" (1973), "Ден и нощ, нощ и ден" (1976), "Биографии на писатели, генерали и трети лица, роман (1983 - първа част), (1986 - втора част). Научни трудове: "Традиции и жанр" (1975); "Тенденции в съвременната проза" (1977); "Българска детско-юношеска проза" (1979), "Корени" (1976), "Пародийното в литературата"( 1989), "Български характери" (1989), "Участта българин" (2002), "Малък речник на българската литература" (2004). Носител е на Националната награда "Елин Пелин" (2002).

В днешната обедняла откъм социални и национални теми и проблеми българска литература, а още повече оскуднялото българско литературознание, писатели и изследователи с отчетливо национално-родолюбиво и социално съзнание като Симеон Янев придобиват особено значение и внасят значителен принос в усилията на чезнещата интелигенция да се пребори с денационализирането на културата и държавата.
Днес Симеон Янев е извън шумотевиците. Него не го отличават с награди, не се пишат статии, не го показват по телевизиите. Но това не означава, че е забравен или че самият той се е оттеглил от литературата. Присъствието му в нея и науката е очевидно и безспорно. Но това е присъствие съкровено и не е налагано от кресливата мода, от снобската шумотевица и рекламно-светската суета. Написаното от него просто чака своя изследовател.
Никак няма да е пресилено, ако кажем, че Симеон Янев е сред големите имена на българската проза и литературознание, майстор на словото и проникновен изследовател и тълкувател на тайните на литературното творчество. Трудно е да определим къде той е по-добър и с повече заслуги: в прозата ли или в литературната наука и университетското образование (той е дългогодишен професор по нова българска литература, доктор на филологическите науки).
И все пак, ще започна с постиженията му в художествената проза, в която той стана най-напред известен. Още първата му книга с разкази "Но преди да изляза на ринга" (1970) показа способността му да разказва не просто увлекателни сюжети, но и да създава живи и оригинални образи на млади хора, както и да се впуска в изследването на сложната социална проблематика. Следващите му сборници с разкази "Прочетено крадешком. Страници от дневник"(1973) и "Ден и нощ, нощ и ден" (1976) потвърдиха тези му качества и показаха, че в българската проза е навлязъл нов майстор на краткия жанр. Но неговото най-ярко и забележително постижение е романът му "Биографии на писатели, генерали и трети лица" (ч. I -1983,ч. II - 1986). Около този роман избухна малка дискусия; някои се помъчиха да го омаловажат и обрекат на забрава, но именно тук писателят показа мащаба на своето художествено мислене, способността си да организира романовото пространство и да го населява с живи, умни и интересни персонажи,типични за времето и способни както на решителни социално-политически действия, така и на съкровени и дълбоки преживявания. В този роман умело се съчетават художествената фикция и документализмът, измисленият и историческият герой (например образът на Йордан Йовков или на генерал Фичев). Епохата на войните и тежките последици от тях е показана на фона и на днешните търсения и заблуди. Основен е проблемът за отговорността на твореца като изобразител на епохата, в която живее, но и като водач на народ.
Симеон Янев дълги години бе университетски преподавател, професор в СУ "Св.Климент Охридски" и активен литературовед-изследовател на историята на българската литература след Освобождението до наши дни. Мисля, че две негови книги се отличават с мащаба на изследователския му поглед и с умението да анализира, формулира и обобщава процесите в литературата - "Традиции и жанр" (1975) и "Традиции в съвременната проза" (1977). Тези две книги са своеобразна теория и история на българския разказ. Сам майстор на този жанр, авторът показва особеностите му, проявени в творчеството на големите ни българските класици и от съвременните ни писатели.
През 1989 г. Симеон Янев издаде една изключително важна и отлично написана книга "Пародийното в литературата". В нея той затвърди впечатлението за оригинален и задълбочен изследовател на малко познатото и неизследваното в българската художествена  литература, но с трайно и видимо присъствие, каквито са пародията и пародийното.
Капиталният литературоведски труд на Симеон Янев обаче е многотомният "Атлас на българската литература" (2004-2012 г.). Това е уникално дело, постижимо единствено за отлично подготвен историк, теоретик и критик на литературата. И още: на изследовател, който не само анализира и обобщава, но и умее да работи с документи, да се рови в архивите и периодиката, да събира и документира емпирични факти. По този атлас най-сетне можем да проследим целия литературен процес от Възраждането до края на ХХ век, да видим кои автори по кое време се раждат, пишат, издават и умират, как се възприемат техните произведения, какви дискусии се водят, какви литературни издания започват да се издават или престават да излизат, какви литературни награди се присъждат и кому ги присъждат, в какъв обществено-политически и литературен контекст се случва всичко това. Т.е. това е история едновременно на литературния процес и на литературния живот в тяхното реално диалектическо, а не механично единство. Това, което би следвало да направи примерно Институтът за литература към БАН или университетите, го прави един литературовед с помощта на неколцина верни свои ученици, съратници и съмишленици.
"Корени" (1976) и "Участта българин" (2002) са две книги, които отреждат на Симеон Янев място и сред майсторите на българската художествена публицистика и хуманитаристика. Бих казал и в политологията! Те са продължение на началото, което положи великият български социален мислител Иван Хаджийски - особено що се отнася до психологията на Априлското въстание. Впечатляващи са портретите му за Георги Бенковски, Цанко Дюстабанов и Петър Бонев. Тези три творби са малки романи за трагичната съдба на българския народ и за трагичния избор, който е трябвало да направят трима скромни и обикновени българи, поставени в изключителни ситуации. Личности, на които историята е възложила тежка, но възвишена отговорност да поведат народа и го избавят от многовековното иго. В тях няма патриотарски патос, с какъвто са изпълнени подобни "литературни портрети". Написани са просто и с разбиране на човешкото, с умението да се покажат характерът и усилията на човека да преодолява обстоятелствата, но и да поема върху себе си товара на историческата отговорност, когато това е необходимо.
Към тези три портрета ще добавя и две проникновени изследвания върху българската идентичност и историческа съдба: "Петкото (един "нравствен" феномен в българската история)" и "Психологическият натиск върху българския народ". "Петкото" е студия-памфлет за предателите, а втората статия е посветена на новите проблеми и изпитания пред българската нация от края на ХХ и началото на ХХI век.
Аз тук изреждам книгите на Симеон Янев и подчертавам приноса и значението му на писател и литературовед, но не мога да пропусна големите му заслуги като редактор и преподавател в откриването на таланти (няколко години води в СУ "Св. Климент Охридски" магистърска програма по творческо писане). За да си добър редактор и преподавател, трябва да си щедър човек, да не завиждаш, а да се радваш, когато откриеш някого, комуто да дадеш път в литературата. Симеон Янев е такъв човек. Неговата служба като редактор във в. "Студентска трибуна", в сп. "Пламък" и в издателство "Български писател" е изпълнена с такава любов и щедрост и навярно мнозина днешни утвърдени автори с благодарност си спомнят за протегната му навреме ръка.
Сигурен съм, че все по-често ще се връщаме към творчеството на този забележителен автор, за да го възприемем и осмислим в цялата му пълнота и значимост, защото е истински изразител на българския дух, и да осъзнаем реалния мащаб на неговия плодотворен талант.
__

* След няколко дни се навършват 70 години от рождението на известния писател, учен и приятел на "Пегас". Честито!