Черно на бяло
Сръбски четници "изтребяват" българите в Македония
/ брой: 236
Откакто избухна сегашната криза със Северна Македония, в медиите и изявленията на държавните ни ръководители по отношение на Сърбия цари странна тишина. Възможно ли е сърбите да са осъзнали, че са много грешни, че тая "кървава македонска попара", която техните предци са забъркали преди повече от век под благосклонния поглед на Запада, трябва да си я изсърбат и да градят на чисто отношенията си с България?
Много страдания носят сръбските четници на българите в Македония преди 120 години и десетилетия след това. А те са ръководени и финансирани от сръбското държавно ръководство. За преголяма жалост на историчарите и политиците в Северна Македония, и в сръбските документи тогава пише за турци, българи, сърби, гърци, албанци, власи..., но не се и споменава за наличие на македонски етнос дори в микроскопична форма.
Защо ли си спомням сега за великия сръбски писател и хуманист Бранислав Нушич, чиито комедии и днес се играят в българските театри и дори се изучават в българското училище? Той става сръбски областен управител (вицеконсул) в Битоля през 1912 г. и по негово време загиват от сръбска ръка стотици мирни българи. Дори днес някои се оправдават за злодеянията му с това, че той не бил сърбин, а влах, и истинското му име било Алкивиад ал Нуша.
Сега ви предлагаме със съкращения откъси от една позабравена книга на видния български историк проф. Светлозар Елдъров, в която той с безспорни документи и интригуващо разкрива как с огън, ятаган и злато са се опитали да посърбят неуспешно Македония.
"Сръбската въоръжена пропаганда (1901-1912)", проф. Светлозар Елдъров, Военноиздателски комплекс "Св. Георги Победоносец", 1993 г.
Из предговора на автора
Още през средата на 19 век едва родената и все още неукрепнала сръбска държава започва да предявява претенции за надмощие над другите южнославянски народи... Под влиянието на тези идеи и с конкретната помощ на полски съветници през 1844 г. се появява известното "Начертание" на Илия Гарашанин (1812-1879), опитен политик и далновиден дипломат, един от строителите на сръбската държавност. Създадената от него дългосрочна политическа програма предвижда да се руши Османската империя камък по камък и от този материал да се изгради върху основите и в границите на средновековното сръбско кралство нова голяма държава, която да доминира на Балканския полуостров...
Сръбската пропаганда в Македония се подхранва с огромни финансови субсидии. За тази цел през 1890 г. в Министерството на външните работи се създава специален "Фонд за достойно отстояване на държавните интереси"... и през 1896 г. пропагандата в Македония струва на държавата 860 000 динара... Докато в началото най-много средства използва Битолското консулство, то от 1893 г. на първо място излиза Скопското, чиято каса за "поверителни цели" нараства постоянно...
През 80-те и 90-те години на 19 в. като идейно-политическо схващане и специфична форма на сръбската пропаганда се заражда македонизмът. Родоначалникът на тази своеобразна политическа концепция Стоян Новакович смята, че българщината в Македония няма да може да се разколебае, ако й се противопоставя само сръбската идея. Той вижда алтернатива в използването на местните диалекти като преходен етап към постепенно сърбизиране на българското население в областта. По този начин Сърбия би могла да замъгли неговото национално съзнание и да улесни своето културно, а след това и териториално разширяване на юг...
Икономическото проникване, колонизацията и македонизмът се оказват напълно неспособни да компенсират отсъствието на етническа база в Македония, а още по-малко да сломят съпротивата на българското население, което вече има здрава опора в лицето на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Започнала устремно и самоуверено, в края на 19 в. просветно-религиозната форма на сръбската пропаганда попада в дълбока криза. Изходът е намерен в една качествено нова форма на пропагандна дейност, която бързо се превръща в основа за всички останали - сръбската въоръжена пропаганда...
Първите опити на Сърбия да организира четническо движение в Македония датират от времето на Кресненско-Разложкото въстание 1878-1879 г. С формирането, въоръжаването и изпращането на няколко чети тя се опитва да засенчи политическия ефект на въстанието и да създаде сред европейската общественост и дипломация впечатлението, че в Македония наравно с българите съществува и се бори сръбски елемент.
В края на 1879 и началото на 1880 г. в Ниш и Враня се организират две чети от македонски емигранти, начело с войводата Мицко Кръстич Павловски от Кичевско и Спиро Църнев от Прилепско. И двете чети са разбити скоро след навлизането си в Македония...
През октомври 1895 г. в присъствието на трима албански разбойнически главатари в Министерството на външните работи в Белград се учредява таен терористичен комитет. Според сведения на българския дипломатически агент в сръбската столица, той имал за главна задача "да изтребява най-сериозните български деятели в Македония (особено в Скопския вилает), като избира жертвите си преимуществено измежду владиците, първенците, учителите и поповете"...
Прибягването към тези крайни средства е мотивирано с обстоятелството, че ако не се направи това, то в "Европа щяло да се сложи мнението, че в Македония сърби няма, или, че тяхното число е твърде незначително, а това не трябвало по никой начин да се допуща."
Първата жертва на тези действия пада в Солун. На 3 юни 1897 г. в кафене "Коломбо" посред бял ден терористи на сръбската пропаганда убиват учителя от българската гимназия Христо Ганов... Убийствата на български учители, свещеници и по-видни и интелигентни граждани в късо време се утвърждават... Агентите на сръбската пропаганда в Битоля се опитват с помощта на албанци и турци да провокират скандали на българските учители, които да послужат като повод за убийството на някои от тях... През 1897-1898 г. в Скопския санджак падат още неколцина жертви измежду средите на българската интелигенция...
Последните години на 19 в. съвпадат с апогея на училищно-черковната реформа на сръбската пропаганда в Македония, но същевременно бележат и началото на нейния бърз упадък... Пропагандата започва да тъпче на едно място и постепенно се озовава пред прага на дълбока криза. Нейна видима проява е започналия от 1894 г. масов отлив на населението от ведомството на Патриаршията към това на Екзархията... От 1896 до 1900 г. под ведомството на Екзархията минават общо 145 села, част от които са откъснати от сръбската пропаганда...
В един рапорт от 16 август 1897 г. Димитър Ризов, български търговски агент в Скопие, посочва истинската причина за упадъка на сръбската пропаганда: "Началото на нейния упадък почти напълно съвпада с организирането на българските революционни комитети в Македония"...
След завръщането си в Белград той (Сима Томич, доцент в Белградската Велика школа - б.а.) представя на министъра на външните работи Михайло Вуич обширен доклад... Още от началото той признава, че в повечето от местата, които е обиколил, "няма сърби, няма сръбска партия, няма местни хора, свързани с нас", а само платени агенти... "Работите стоят много по-зле, отколкото съм ги описал. Колкото повече човек пребивава тука, колкото повече вниква в нещата, ще се сблъска с все повече доказателства, че сръбското дело е на ръба на пропастта, че виси на косъм. В интерес на нашето политическо бъдеще би трябвало вече да се направи цялостна равносметка на нашата работа в Македония, би трябвало да се види дали има надежда за спасение"...
В същата насока тласкат преустройството на пропагандата и контактите на сръбските политици с представители на македоно-одринското революционно движение, преди всичко Борис Сарафов. След отстраняването му от председателския пост на ВМОК и в желанието си да намери поддръжка отвън, Б. Сарафов има неблагоразумието да се впусне в преговори с различни сръбски политици...
След кратко затишие през зимата, през пролетта и лятото на 1904 г. изпращането на сръбски чети в Македония е подновено. Това съвпада с циркуляра щ 2303 от 7 юни с.г., с който министърът на външните работи Никола Пашич обосновава необходимостта от въоръжения курс на пропагандата и определя нейната цел и средства. Като първостепенна задача този документ определя борбата срещу българските просветни и религиозни институции в Македония, при това със "средствата на българските комитети", т.е. с четническа дейност.
Сръбската въоръжена пропаганда получава последното си формално признание и утвърждаване на проведената през октомври 1904 г. под председателството на Н. Пашич конференция на сръбските консули в Македония и сръбския дипломатически представител в София... И наистина, още същия месец старателно подготвяната СЧО (Сръбска четническа организация - б.а.) е пусната в действие.
2. Сръбската въоръжена пропаганда и българското националноосвободително движение на дипломатическия фронт
... Междувременно и Борис Сарафов, едва завърнал се от Македония, също се подготвя за задгранично пътуване. Пред свиканото в София съвещание по въпроса за отговорността за вдигнатото въстание и бъдещите насоки на революционното движение, той съобщава, че е упълномощен от населението в Битолско да намери пари и че по този повод ще замине за чужбина, за да набави средствата "по начин, какъвто той ще намери за удобен.". Това предизвиква големи възражения от страна на повечето делегати, но Сарафов успява да се наложи...
Добър организатор и храбър войвода, но слаб дипломат и политик, Б. Сарафов очевидно храни илюзията, че ще успее да надхитри своите партньори... Сарафов се подвежда по комерсиалната страна на преговорите, което му пречи да вникне в тяхната по-дълбока същност и да съзре опасните последствия, които влекат след себе си. Макар да няма намерение и наистина да не слага подписа си под документ за дележ на Македония, неговите действия го компрометират сериозно пред Вътрешната организация. Преговорите усилват недоверието към Сарафов и задълбочават разцеплението във ВМОРО. А това е и стратегията на ръководителите на сръбската въоръжена пропаганда - да разединят и отслабят най-опасния си противник...
Този път преговорите не се протакат. При повторното отиване на А. Димитров в Белград главният комитет на СЧО отпуска общо 40 000 динара за Б. Сарафов. Сумата е изплатена в две равни части на 19 и 23 август. Тези пари са изплатени на Б. Сарафов за това, че осигурява необходимите документи за четата на ренегата Григор Соколов, цялата съставена от бивши български четници, разкрива й канала на ВМРО... Четата пресича сръбско-турската граница на 19 юли 1904 г., посрещната от войводата Боби Стойчев, сарафист, който я превежда през Вардар и я съпровожда чак до Азот, Велешко...
За лекомислието, с което оказва съдействие на една от сръбските чети да проникне дълбоко в Македония и за някои други грешки Б. Сарафов получава сурова присъда... Борис Сарафов заслепен от възможността да получи необходимите му средства, подценява последиците на своята сделка. За Македония те са една сръбска чета в повече, за Вътрешната организация - едно дълбоко разцепление, а за самия Сарафов - 40 000 динара, куршумът на Тодор Паница три години по-късно и тежкото обвинение, останало да тегне над неговото име дори и след смъртта му...
3. Методи и етапи в дейността на въоръжената пропаганда
Сръбската четническа организация (СЧО) използва най-различни методи, за да принуди българското население да се откаже от Екзархията и своята народност и да премине под духовното ведомство на Патриаршията... Основа на всички нападения, опожарявания и кланета в Македония на всички шантажи, отвличания и убийства в Сърбия е главно и преди всичко насилието. То е общото, което обединява богатия репертоар на СЧО и е присъщо на всички нейни средства и методи...
Първоначално сръбските чети съсредоточават вниманието си върху едно или няколко българо-екзархийски села, които се намират в съседство със стари сърбоманско-патриаршистки села или са заобиколени от тях. Първият акт, с който започва дейността по завладяването, е изпращането на заплашителни писма... В писмата обикновено се изтъква, че всички християни в Македония открай време са били "чисти сърби", но българските революционери, наричани "варвари", "престъпници" и "кокошкари", със сила ги принудили да променят своето сръбско име и народност... В края на писмата с ултимативен тон се приканва съответното село да се отрече от Екзархията и да премине под духовното ведомство на Патриаршията... В случай на отказ селяните се заплашват с нападение и произтичащите от това последствия като опожарявания, грабежи и насилия, а първенците с убийство...
Такива села се подлагат на безмилостни и жестоки нападения... ударите на СЧО са насочени към всичките им жители... От 1906 г., когато за сръбските чети става все по-трудно да сломяват съпротивата на българското население, широко да започват да се практикуват масовите убийства. Началото на този нов метод на въоръжената пропаганда е поставено на 24 януари 1906 г., когато една сръбска чета напада с. Сарандиново, Прилепска каза, и отвлича от участниците в празнуваната по това време сватба десет души, осем от които от съседното с. Кривогащани. Тъй като и двете села не изпълняват ултиматума за отказване от Екзархията, и десетте заложника са избити. През ноември 1906 г. четата на Гр. Соколов залавя десет пътника на шосето Прилеп - Велес и ги избива всичките. В същото време друга сръбска чета напада българския манастир Трескавец, Прилепско, и убива двама калугери и още трима души, между които и едно дете. На 19 август 1907 г. силна сръбска чета влиза в с. Страцин, най-голямото българско село в Кратовска каза, и отвлича девет селяни и трима граждани, които по това време се намират там. Всичките дванадесет заложника са избити, след като селото не се подчинява на ултиматума на войводата Овчеполски. За непокорството си Страцин е нападнато още веднъж на 27 октомври 1907 г., като този път сръбската чета опожарява 15 къщи и избива седем-осем души. Друга сръбска чета през нощта на 20 с.м. избива осемчленното семейство на Давид Узунов, съдържател на хан, отстоящ на 2 км от Крива Паланка...
Дейността на ЧСО в селата не завършва автоматически със завладяването им, а продължава и след това, но вече с други средства и методи... Разполагайки с неограничените фондове на държавата, сръбските чети раздават заплати и подкупи на всички, които склонят да им се поставят в услуга. Селяните получават богати обезщетения за нанесените им при нападенията материални щети. Касиерите заплащат щедро храната и всички разходи по издръжката на четата в селото. Така селяните, които вече са изпитали на гърба си силата на сръбските чети, сега виждат, че те са богати и щедри...
Претърпяла неуспех в последните усилия за по-активна настъпателна дейност, през есента на 1907 г. СЧО изтегля основната част от своите въоръжени сили в кралството, като оставя само няколко чети... Това веднага оказва отрицателен ефект върху въоръжената пропаганда. Някои села, освободили се от терора на сръбските чети, отново се връщат към Екзархията. Идентичният случай със с. Гиновци, Кривопаланско, дава повод на австро-унгарския консул в Скопие Рапопорт да заключи, че "славянското население в този район се присъединява към сърбите само под натиск на четите и при най-малкото отпускане повторно изявява своите симпатии спрямо българите".
Това най-добре потвърждава Младотурската революция, която се оказва истинска катастрофа за сръбската въоръжена пропаганда в Македония... Но това, което става след 11 юли, не са очаквали и най-опитните сръбски политици. Пред техните очи само за броени дни се сриват плодовете на дългогодишната им дейност. Провъзгласяването на конституционните свободи поражда силен и спонтанен отлив на завладените от въоръжената пропаганда села обратно към Екзархията...
Скоро обстоятелствата принуждават ръководителите на СЧО да приемат, макар и с нежелание, промяната в Македония. На 26 юли 1908 г. те издават разпореждане за прекратяване на четническата дейност и легализирането на четите... Сръбската въоръжена пропаганда активизира дейността си в старите форми и методи от есента на 1910 г.