Славяните се събраха в Киев
В центъра на вниманието на X всеславянски конгрес бяха въпроси като взаимното сътрудничество, безработицата, икономическата и духовната криза
/ брой: 273
Киев посрещна около 300 делегати на Десетия международен славянски конгрес, който се състоя на 12 и 13 ноември в украинската столица. Той бе посветен на обсъждането на актуални въпроси от съвременността и премина под мотото "Славянският свят и значението за неговата перспектива - 65-годишнината от великата победа над фашистка Германия". През 2010-а за първи път през последните 20 години Украйна и Русия проявяват пълно единодушие при отбелязването на тази важна дата, посочи Н.Ф. Лавриненко в качеството си на председател на организационния комитет по подготовката на X всеславянски конгрес в Киев. Всички разбират, че това е защото за президент на държавата бе избран Виктор Янукович. Това събитие послужи за добър сигнал и на други източноевропейски държави, подчерта Лавриненко, който единодушно бе избран за председател на Международния славянски комитет (МСК).
Украински танцьори и изпълнители изнесоха поздравителен концерт
Поредният конгрес на славяните направи анализ на случващото се, разисквани бяха теми за възхода и падението на тези народи, за взаимоотношенията, интеграцията и бъдещите им връзки, сътрудничество и перспективи. В центъра на вниманието бяха проблеми като екологичната катастрофа, икономическата и духовната криза... В конференцията участваха делегати от Словакия, Беларус, Русия, Украйна, Полша, Чехия, Сърбия, Черна гора, Македония, България. Сред тях бе представена широко творческата интелигенция от писатели, учени, учители, журналисти, лекари, инженери, докторанти, които заседаваха в 15 тематични секции. Присъстваха и ветерани от въоръжените сили и ветерани на труда, включително и участници във Великата отечествена война, също и депутати, представители на държавната власт и местното самоуправление, на славянското духовенство и казачество.
Акад. Никола Попов приветства участниците в конгреса
Част от славянските страни вече са членове на ЕС и НАТО, а други обещават да ги приемат, без да им уточняват статута към настоящия момент. Но независимо от това във всички тези държави съществува проблем с безработицата и има голямо социално разслоение на населението, отбеляза Лавриненко. Според него тези вечни спътници на капитализма не могат да изчезнат от само себе си. Хората, които не произвеждат някакъв продукт, отвикват и да мислят конструктивно. Стара Европа и американските мениджъри на шоубизнеса ни предлагат продукция, която благоприятства отглеждането по-скоро на низши чувства, отколкото на истински хуманизъм. Няма прогрес, затова пък новите евросъюзници много често се оплакват от регрес. Нашите южни и западни братя славяни след президентските избори в Украйна и победата на В. Янукович започнаха с надежда да гледат източните славяни, посочи Лавриненко. Този форум по мнението на президиума на МСК начерта бъдещите задачи на международното славянско движение по посока на сътрудничеството и дружбата между братските славянски народи и държави, определи перспективите за обединението и развитието на славянството, а така също за образуването на нова славянска цивилизация като фактор на мира, стабилността и развитието през XXI век. В това е основният смисъл и неговото значение за обществеността на славянските страни, допълни Лавриненко.
Давам висока оценка на Славянския конгрес в Киев. Около 300 делегати и гости присъстваха от славянските страни, каза за ДУМА акад. Никола Попов, председател на Славянското дружество в България. Академикът открои факта, че новоизбраният председател на МСК Н.Ф. Лавриненко е силна личност, досега един от най-активните секретари на организационния комитет. Успех носи и фактът, че руснакът - много деен човек, оглавяващ руската делегация, стана член на ръководството на МСК, коментира акад. Никола Попов. По неговите думи има значение дали славянската идея се приема и подкрепя от правителствата на съответните славянски държави. Това е важна задача при сегашното разпределение на силите в света, какво е нейното място, подчерта председателят на Славянското дружество в България. Сегашният президент на Украйна съдейства откриването на конгреса да бъде в Киевската академия на науките. Той е благоразположен към славянската идея, затова се надявам да се осигури по-голяма активност за в бъдеще. Особено е важно да има личности, които да отстояват идеите и задачите на славянството, допълни акад. Никола Попов.
Една от основните цели на конгреса бе единението на славянските страни в глобализиращия се свят, запазването на тяхната идентичност, техните обичаи, бит и култура, заяви за ДУМА Крум Лазаров, секретар на Славянското дружество в България. Не би трябвало славянските държави да се превърнат в народонаселение, а да запазят своята държавност. МСК ще продължи да работи за установяване на по-тесни контакти със славянските страни и особено опознаване на младежите. Една от най-интересните секции беше тази по икономика, в която бизнесмени от различни славянски държави лансираха идеята да се установят по-тесни икономически връзки. Славянските народи имат достатъчно ресурси да запълват свободни ниши в икономическото пространство на всяка от страните. Лансира се идеята за издаването на вестник "Славяни", в който да бъдат застъпени различни аспекти от живота на славянските народи. Особено внимание се обръща на икономиката им като основополагащ фактор за тяхното развитие, подчерта Крум Лазаров. Той обясни, че от българска страна бе посочен като добър пример построяването на огромен комплекс на Черно море за почивка на деца от Москва. Този проект би могъл да бъде разширен и по отношение на други славянски страни, смята Крум Лазаров. По думите му конгресът премина в делова и скромна обстановка, имаше представители и от Приднестровската република и Крим.
По думите на ст.н.с. дин Марин Калонкин, зам.-председател на Славянското дружество в България, конгресът бе подчинен главно на изводи от Втората световна война по повод нейната 65-годишнина. Беше отбелязано, че тази победа се дължи на дейността на Обединените сили в Антихитлеристката атлантическа коалиция и на съпротивителните движения на народите. Също така дебело бе подчертано, че главната тежест на войната бе понесена от славянските народи. Защо е така? Защо, за разлика от други етнически групи, те не приеха плановете и целите на Хитлер, които се поставят чрез войната? Не приеха да бъдат слуги или роби в тази обща германска империя, заради която Хитлер воюва, посочи Марин Калонкин. Те се съпротивляваха и затова понесоха най-много жертви. Основните жертви бяха дадени от съветските народи. На конгреса бе отбелязана нееднозначната роля на България във Втората световна война... Осъдени бяха фалшификациите, които се правят днес по отношение на войната и резултатите от нея. Направен бе и важният извод, че войната е антихуманно човешко действие и чрез нея досега нито един проблем не е решаван, а само отлаган във времето, добави зам.-председателят на Славянското дружество в България.
Актуална беше и темата за общославянското единство като гаранция за по-нататъшното сближаване на народите в Европа, както и значението на славянската духовност в днешния глобализиращ се свят. Търсеха се пътища за укрепване и разширяване на контактите между славянските държави с оглед повишаване ролята на славянското единство. Този въпрос е твърде важен, защото днес част от славянските страни са членове на ЕС, а други са кандидати за членове и при това положение славянската етническа общност, която е най-многобройната в Европа, ще може да оказва своето влияние, коментира пред ДУМА Марин Калонкин, който заедно с акад. Никола Попов, бе избран в президиума на Международния славянски комитет.
На конгреса беше проявена широката славянска душа и приятелство между делегатите. Хората много бързо се сближиха, общуваха и живяха като едно голямо семейство. Следващият конгрес ще се проведе през 2015 г. в Полша.
Първият славянски конгрес се състои в Прага през 1948 г. Той дава мощен импулс за възстановяването на славянофилството и панславизма. Следват втори, трети... Тяхното място на провеждане е не само Прага, а и Москва, София, Белград. На тях се осмисляли и пропагандирали идеи за славянската взаимност. VII всеславянски конгрес възражда Международния славянски комитет, който между отделните форуми координира дейността на националните славянски организации. VIII конгрес е в Москва през 2001 г., а IX - в Минск през 2005 г.