Кой календар са гледали МОН?

Милена Петкова

През изминалата седмица Министерството на образованието и науката (МОН) публикува проект, с който определя ваканциите през следващата учебна година. Съвсем очаквано има недоволни. Какво предлага МОН?
Коледната и пролетната ваканции стават "по-дълги", междусрочната и есенната са "намалени". Сметките показват, че с промяната почивните дни за учениците през учебната 2024/2025 са с ден по-малко - 27, вместо 28.
Есенната ваканция става 3 дни, вместо 5, както беше през изминалата учебна година. Предложението е тя да бъде от 1 до 3 ноември 2024 г. - петък, събота и неделя.
Двата спестени дни се прибавят към Коледната ваканция, която вече ще е 13 дни от 24 декември 2024 г. до 5 януари 2025 г. (неделя).
Възстановява се предишното положение с междусрочната ваканция, която след родителски ропот бе увеличена на три дни. Сега отново ще бъде един ден - на 4 февруари 2025 г. (вторник).
С ден по-дълга става пролетната ваканция, която вместо 9 ще стане 10 дни - от 12 до 21 април 2025 г. (понеделник).
Дванадесетокласниците ще имат 5 дни почивка - 17-21 април 2025г., както беше и през изминалата година.
Неучебни дни, по традиция, са датите, в които се провеждат държавните зрелостни изпити, националното външно оценяване за 7 клас.

Защо са недоволни родителите?

На пръв поглед промените не са кой знае колко сериозни. Да, междусрочната ваканция е редуцирана до ден, но така или иначе няма да е за първи път. Това, което възмущава родителите, е включването на съботите и неделите, които изначално са почивни, в сметките на ваканциите. Така на практика есенната може да се брои за еднодневна, тъй като обхваща петък, събота и неделя. По този повод не са малко логичните въпроси: "Министърът като излиза в отпуск брои ли почивните дни?"
Оказва се, маниерът официалните празници да бъдат "имплантирани" в ученическите ваканции, не вдъхновява нито родители, нито учители, нито ученици.
Друго, което прави впечатление, са нелогичните дни, в които завършва ваканцията и учениците трябва да се върнат в училище. Според предложените дати пролетната ваканция приключва в понеделник - тоест учебната седмица започва с почивен ден, който родителите на по-малки деца по някакъв начин трябва да подсигурят. Освен това да започнеш седмицата с почивка не е особено мобилизиращо, както е известно.
Същото е и с петдневната "пролетна почивка" за зрелостниците, която отново приключва на 21 април. Така е било и през изминалата учебна година, с дребната подробност, че 21 април е бил в неделя.
Един ден междусрочна ваканция във вторник. Кратка почивка по никое време, която няма особен смисъл.
Не са за пренебрегване и датите за приключване на учебната година за различните класове. В началния курс ще сложат точката на учебната година на 29 май - изключително удобният четвъртък. Пак в четвъртък, но през юни приключват учениците от 4 до 6 клас. За тези от 7 до 11 клас краят на учебната година настъпва в понеделник (30 юни), а за дванадесетокласниците на 14 май в сряда.
Дебатите по предложение ваканции естествено са бурни, гадае се кой календар са гледали в МОН, предположенията са за 2022 г. или 2023, където датите са по-логично разположени.

"Уникална липса на мисъл!",

възкликва възмутен родител, според когото е нелогично краят на учебната година (29 май, 12 юни) да е в четвъртък, вместо в петък, когато са и по принцип установените дати за приключване - 30 май или 15 юни. "Интересна" според коментиращите е идеята за гимназистите учебната година да приключи в понеделник - 30 юни. Недоумение буди и учебния 23 декември (понеделник) точно в празничната седмица по Коледа.
Немалко са озадачените от междусрочната "ваканция" - самотния вторник, през който учениците ще трябва да се пренастроят за втория срок.
Спорове предизвикват и датите за държавни изпити и НВО - разхвърляни през цялата седмица, вместо да бъдат само в петък или понеделник и да не се накъсва учебния процес.
"Поредните недомислици, които се представят като голямо подобрение" е преобладаващото мнение сред родители и учители, които се надяват след общественото обсъждане и предоставените становища "недомислиците" да бъдат коригирани.

Нюз БГ

Трябва ли да има задължителна матура по математика


Математическите умения, познания и способности са много важни както на битово, ежедневно ниво за отделния човек, така и общо за продуктивността в икономиката. Те са необходима предпоставка за адекватно вземане на решения, преценка на рисковете, създаване на продукти и услуги с висока добавена стойност.
Математиката подпомага мисленето, стои в основата на високи постижения в науките, а дори и в изкуствата има своето значение за ориентация в пространството, за преценки на мащаби и съотношения. Тя е същината на финансовия анализ и предприемаческото решение, независимо дали в дигиталната или аналоговата действителност.  
В България профилирането по математика още в VIII клас се е осъществявало основно в математическите гимназии, като в почти всяка област (обикновено в нейния център) се намира поне по една математическа или природо-математическа гимназия, пишат икономистите от ИПИ.
Традиционно възпитаниците на тези училища се насочват към инженерни и природни науки след завършване на средно образование, при все че в последните десетилетия има и силни предпочитания към икономиката и финансите.
Изборът на учениците да профилират математика обаче не е равномерно разпределен по области и в настоящия анализ разглеждаме с какъв бал се осъществява приемът през тази година в математически гимназии в страната в паралелки с математически профил.
Използваната информация е за минималния бал предимно от второто класиране на учениците в математическите училища, който осигурява висока степен на сравнимост. Следва да се има предвид, че минималният бал за класиране е 30 точки, а максималният – 500.
Различията в приемния бал между отделните области са много големи. Те достигат 3-4 пъти между първите и последните в класацията. Тези различия отразяват както по-слабия интерес към математиката на отделни места, така и разлики в качеството на образованието между отделните училища. Това е така дори и в столицата, където са разположени две от най-желаните училища с математическа насоченост в страната, като извън тях почти липсват математически паралелки.
Наблюдава се повишение на приемния бал през 2024 година, но то засягат по-скоро средния регистър – вече в 9 области приемният бал надхвърля 400 точки, като през предходната година това се е наблюдавало едва в 4.
Повишението на баловете е в резултат на по-високите оценки на националното външно оценяване по математика след VII клас и не е индикатор за повишаване на търсенето на математика през тази година. Въпреки това повишаването на баловете за прием е позитивна новина.
В поне 4 области дете може да учи математика в профилирана паралелка с приемен бал под 200 точки. В още поне 10 области баловете са посредствени. Следва да се запитаме как се осигурява качеството на обучение в училищата с нисък приемен бал и доколко то може да бъде сравнимо с по-добрите училища.
Ниският интерес към математическите паралелки на отделни места и насочването на деца с интерес в математиката към други профили или други региони допълнително ограничава потенциала за местно развитие.
Вероятно за училищата на отделни места е трудно да осигурят и преподаватели за профилираната подготовка по математика в горния курс, което води до отдръпване от предлагането на такъв профил и изобщо – дестимулира цялата местна общност към търсене на такъв вид обучение.
А заедно с математиката започва да страда и обучението по съпътстващи и близки профили – физика и астрономия, химия и биология, софтуерни и хардуерни науки и др.
Накрая ще отбележим, че липсата на интерес към специализирано обучение по математика е видно и, както вече писахме, от все по-малкия брой ученици, избрали да се явят на ДЗИ по математика. Заедно с това обаче е тревожно и постепенното оголване на областите от качествени училища с традиции.
Най-ефективното нещо, което следва да се обмисли е въвеждане на задължителен държавен зрелостен изпит по математика, препоръчват експертите.

(със съкращения)