Защо написах книгата "Отраднатата победа"

Преди читателят да ми зададе този въпрос, попитах се сам, макар да мисля, че най-точният отговор трябва да се намери в книгата. И все пак защо се реших да пиша за събития, които имат вече 140-годишна история?
За Априлското въстание 1876 г. и за Руско-турската война 1877-1878 г. са направени стотици изследвания и публикации от историци, военни специалисти, дипломати, публицисти и писатели. Много от научните трудове на руските, съветските и българските автори (от всички поколения), както и на редица изследователи от Франция, Германия, Австрия, Англия и САЩ не само са изградени в резултат на добросъвестни проучвания, но носят и белега на завидна ерудиция. специалистите не са оставили без внимание нито една страна на Априлското въстание и Освободителната руско-турска война. В научните трудове са очертани връзките и зависимостта между тези две събития.
Друг постоянен въпрос, който все още не слиза от "дневния ред", е защо в крайна сметка изходът от Руско-турската война едва не става повод за световна война? Осведоменият читател е добре запознат и с този факт, и все пак понякога се питаме може ли с категоричност да твърдим, че крайната победителка в тази тежка война излезе именно Русия? Бяха ли постигнати целите, които предизвикаха балканската криза?
Безспорна истина е, че в защита на българския народ от зверствата на османския поробител се вдига елитът на световната култура. В прочутото си стихотворение "Крокет в Уиндзор" руският писател Иван Сергеевич Тургенев обвинява английската кралица в съучастие в убийството на невинните български деца. Знаменателни са тези два последни стиха:

Не, ваше величество! Няма вода
невинната кръв да измие.

Статиите на Иван дьо Вестин в парижкия вестник "Фигаро", на Дженюъриъс Макгахан в лондонския "Дейли Нюз" за видените от тях ужаси в България при потушаването на Априлското въстание, на вестниците в Германия, Австро-Унгария, Италия, Швейцария, Франция и дори в Съединените американски щати раздвижват политическия живот. Най-близо до сърцето си приема тревогите на българското население Русия. По цялата страна възникват комитети за солидарност с братята българи, дори най-бедните откъсват от залъка си, за да подпомогнат нещастниците от Батак и Перущица.
Трябва да признаем, че зверското потушаване на Априлското въстание, така или иначе, изтласква на преден план бъдещата съдба на България. То става главната причина да бъде свикана Цариградската конференция.
Именно нейното драматично протичане, опитите да се решат по дипломатически път законните изисквания за автономия на българите, на Босна и Херцеговина; двуличната политика на най-силните европейски държави по Източния въпрос, както и неотстъпчивостта на Турция - ето причините, които довеждат до обявяването на войната.
Как се стигна до войната, Плевенската епопея - началото на края, пропагандата, разузнаването и дипломацията като фактори за успехите и неуспехите - ето, най-общо казано, задачата на тази книга.
Ще ми се да вярвам, че ползването на много източници - изследвания, спомени, архивни материали, някои от които са малко известни или съвсем пренебрегвани досега в нашата историография - ще даде възможност на читателя да види войната и от една почти непредлагана му досега страна.
Героите в тези етюди и събития, в които те участват, са автентични. Опитвайки се да осъществя най-пълноценно своя замисъл, а именно да отведа читателя към истината за някои по-особени страни от Руско-турската война през 1877-1878 г., умишлено ограничавах свободата на творческото си въображение. През цялото време се стараех да бъда обективен "регулировчик" в подреждането на събитията и фактите от позицията на съвременник. И ако, прочитайки тази книга, читателят намери за себе си отговора на въпроса защо бе написана тя, всяка друга оценка ще бъде излишна. Това би било и най-голямото възнаграждение за един дългогодишен труд.

* * *
Второто допълнено издание на "Открадната победа" излиза цели 30 години след първото, което беше отпечатано от реномираното в ония години "Военно издателство". Специализираната критика единодушно оцени тогава книгата като сериозен принос в историографията за Освободителната война. Нейното появяване стана повод и за многобройни срещи с читатели - ученици, студенти, военнослужещи...
Сегашното издание не променя в тематично отношение книгата, а само допълва съдържанието с непознати факти и детайли.
Съвременният читател е подложен на постоянни атаки с полуистини и разминаващи се с времето на войната истини за това, какъв е бил характерът на Руско-турската война от 1877-1878 г. - освободителен или завоевателен. Бих бил изключително доволен, ако читателят на тази книга успее да направи сам своя извод.
 

Иван Вълов



Обективно, увлекателно за невидимата страна на войната
Пенчо Чернаев

Името на писателя, публициста и критика Иван Вълов отдавна е известно в литературните среди. Автор е на хиляди публикации и на повече от 20 книги. Думата тук е за най-новата - "Откраднатата победа", София, 2018, посветена на 140-годишнината от Руско-турската освободителна война. Авторът е един от най-добрите познавачи у нас на тази тема.
Книгата е резултат на 30-годишен труд! Авторът е прекарал дълго време в български и руски библиотеки и хранилища, изследвал е десетки томове с донесения, доклади, отчети, речи, дневници, писма, стенограми на руски, английски, немски, френски... Но затова пък плодът е достоен, стойностен.
Точно проучванията и документите стават основа на книгата, те са нейната специфика и автентичност. Представена е цялостната картина на войната, особено нейната невидима, малко позната страна - дипломатическите ходове, интригите между държавите, шпионажът...
Основен постулат на писателя е, че това е справедлива, освободителна война. Той подчертава органическата й връзка с Априлското въстание, турските жестокости и "българските ужаси". За тях и в Европа се надигат честни гласове на покрусени  светли умове - писатели, мислители, общественици, но практически единствено Русия се притича на помощ на християнското население.
Хубаво е, че тази книга е написана не от сух историк, а от белетрист с чувствително сърце. Това се усеща още от първите страници.
В повествованието си авторът ни кара да бъдем като че ли участници в срещи, конференции и а-ха!, да вземем думата. С пестеливи, верни щрихи, той представя образите на герои от сраженията, на държавни и военни дейци, на дипломати и министри: на император Александър II, верния приятел на българите граф Н.П.Игнатиев, генерал Скобелев, княз Горчаков, Осман паша, кралица Виктория, лорд Биконсфилд, канцлера Бисмарк... Лаконични, но точни са неговите портретни характеристики: непонасящият никаква власт над себе си ген. Гурко, безумно храбрият ген. Скобелев (който плаче като дете след неуспешния трети щурм на Плевен и хилядите загинали в него), достолепният княз Горчаков - съученик на Пушкин от Царскоселския лицей, емоционалният художник В.В.Верешчагин, "железният" Бисмарк... Писателят не ги рисува, а ги показва в постъпки, в действия.
Като белетрист Иван Вълов умело използва красноречивия, многоговорещия детайл: литературна вечер в дома на писателя Крестовски на фронта, капката мастило върху проекта за мирен договор в Сан Стефано, наложила да се преписва цял лист, вестта за убития край Плевен брат на Верешчагин, заварила художника, когато рисува поредната си батална картина; непрекъснато пътувалият 5 денонощия от Русия до Букурещ ген. Столетов - уморен, неотпочинал, но посред нощ пише писмо до жена си...
Силно впечатление оставят изнесените от писателя факти за задкулисната война, за тайните и заговорите. Особено се откроява ролята на Англия като инспиратор и организатор на антирусизма в европейските държави - Австро-Унгария, Германия, Франция. "Да се спре Русия" е непрестанният повик на кралица Виктория. Нея не я интересуват страданията на поробеното население в Отоманската империя:"Въпросът е дали русите или британците ще трябва да имат надмощие в света" - пише тя до своя министър Биконсфилд.
Воден от стремежа към обективност, Иван Вълов не премълчава грешките в руското командване, като причина за редица несполуки. Същевременно писателят с пиетет разказва за героизма на руските солдати. Изнася и документи за зверствата на турците по време на войната: при отстъплението си те опожаряват цели български селища; гаврят се с пленените руски войници, а върху коремите на убитите палят огньове!
Българите и войната е важна тема в книгата. Те помагат на руската армия с храна, българите са най-добрите осведомители и водачи на войските през заснежените проходи на Балкана, помагат за изнасянето на тежките оръдия, а на Шипка опълченците се бият като лъвове за свободата на Отечеството.
Картината на войната, предадена от автора, е обективна, макар и потресна. Затуй пък думите му за Берлинския конгрес са пълни с горчивина, сякаш изплаква горката участ на България. Надеждите на българите да живеят в една свободна, обединена държава, са попарени. Погребално звучат словата на Биконсфилд: "Ние тук спечелихме или казано съвсем точно - откраднахме, една велика победа!"
Това е обяснението за заглавието на книгата и глобалното обобщение на автора: "Коварна победа, без да е гръмнала нито една пушка, без да има загинал нито един войник".
"Откраднатата победа" на Иван Вълов е убедителна книга, написана с много страст, познания и предизвикваща у читателя силни вълнения.