Вазов = България

Когато чуя Иван Вазов, първата асоциация е България. Няма друг творец, който с толкова много обич, с такова преклонение да е писал за Родината. Тя е и красота, и вдъхновение, и радост, и тревога, и болка, и страдание. 
"Аз пях за България, защото я обичах; аз насаждах в младите души вяра и обич към своето, защото бях син на България; аз прославих нейната божествено хубава природа, защото бях очарован от нея; аз се вглъбявах в историята й, защото бях пленен от величието на нейния минал живот, в едни епохи отдалечени, когато тя даде на славянския мир светлината на словото и малка сравнително трябваше да води вековна и гигантска борба за своята независимост и за постигане на своите идеали; възпях нейните идеали, защото бяха свещени", казва поетът.
А днес, днес обичаме ли така искрено България и българското? Или сме готови да зарежем всичко с лека ръка, водени от криворазбрана модерност и користни интереси? И дали не чуваме Вазовото безпокойство, че в родната почва отново "семена/ ужасни падат - за ужасна жътва,/ и пъклен дух към лош те път упътва"...
Поет, но и писател, драматург. Първият, който твори в трите литературни рода. Единственият, когото народът е определил като Патриарх на българската литература. 
"Българският писател трябва да се сроди с народа, с неговите мисли, чувства, нужди и идеали", смята Патриарха. 
Но къде е днес нашата вяра, къде са нашите идеали? Все повече чуваме твърдения как Вазов бил остарял, как младите не го разбирали и прочие словоблудства. И ако Вазов е България, не следва ли от това, че и обичта ни към Родината е нещо остаряло? 
А не трябва ли да викнем с Вазовия глас: "Стресни се, племе закъсняло!" Дано някой се събуди от робския унес и инфантилното безразличие, което ни е обхванало. Стихотворението е сътворено само пет години след Освобождението, възрожденските идеали вече са забравени... България предстои да преживее две национални катастрофи.
А стихотворението "Елате ни вижте" Вазов пише, когато е министър на образованието. Въпреки високия пост, той остава до народа, до обикновения човек, а социалният протест е отправен към самозабравилите се властимащи, тънещи в охолство. 
Борец за чистотата на езика, сам измислил думи, с които да бъдат заменени чуждиците. Чуждиците, които днес заливат езика ни... Убеден русофил, преследван заради своите възгледи и емигрирал в Русия, в Одеса. И днес мракът на русофобията обхваща обществото ни... Още много може да се пише за Вазов, но по-добре е да се чете.  
Любов към всичко българско. Към език, култура, вяра, традиции. Към онази свободна и независима България, която е била мечта на поколения възрожденци. 
Вазов не е остарял. По-актуален е от всякога. За тези, които искат и могат да го четат.