Позорни призове за наука, или кой грабна

Отличието Иг Нобел (Ig Nobel Prize, от англ. игра на думи "ignoble" - позорен) е учредено през 1991 г. от "Annals of Improbable Research" и се присъжда за достижения, които "първоначално предизвикват смях, а след това ни карат да се замислим". Всъщност с тези награди, наричани още Антинобел, се отличават трудове - най-често на истински учени, но понякога и на псевдоизследователи, които са забавни със своята безсмисленост или дори абсурдност. Замислен преди четвърт век като комична имитация на Нобеловите награди, днес призът е озарен с определен авторитет. А връчването на подигравателните статуетки се следи също толкова внимателно, колкото и главните научни отличия.

По време на 28-ата церемония в харвардския театър "Сандърс" премията за медицина бе връчена на Марк Митчъл и Дейвид Уортингър. Размишленията им, посветени на ролята на "Влакчето на ужасите" за премахването на камъни в бъбреците, са публикувани преди две години в Journal of the American Osteopathic Association. Авторите са използвали специално разработен манекен тренажор, изпратен в Дисниуърлд, Орландо. В "бъбреците" на фигурата учените сложили истински камъни, извадени от бъбреците на реални пациенти. Експериментът показал, че когато манекенът се возел в някое от предните вагончета, от "организма" му успешно са излезли 4 от общо 24 камъка. Най-добри резултати - 23 от 23, били регистрирани при качването на тренажора в задната част на влакчето. Именно това изследване бе удостоено с Иг Нобел в категория, свързана със здравето.



Томас Персон, Габриела-Алина Саочук и Елаини Мадсън - специалисти по когнитивни науки от Лундския университет в Швеция, взеха приза за антропология. Наблюдавайки 5 шимпанзета в местната зоологическа градина, експертите констатирали, че тези бозайници подражават на хората също толкова често, колкото и хомо сапиенс копират поведението на човекоподобните маймуни. Изследването е публикувано в началото на 2018-а в сп. Primates. Авторите отбелязват 25 различни имитации, сред които се открояват притискането на устни към стъклена повърхност, почукването по различни плоскости, почесването, пляскането, прегръщането с една ръка, хвърлянето на определени предмети, прозявките и смученето на палеца.



Голям екип изследователи от Швеция, Колумбия и Германия получи тазгодишния Антинобел за биология за статията "Миризмата на муха", публикувана на bioArxive.orj, както и в Journal of Chemical Ecology. Привляклото интереса на учените ухание принадлежи на веществото, известно в експертните среди като Z4-11Al - феромон, който се произвежда от женската на плодови мушици, за да привлече партньор. От експеримента, направен от специалистите, става ясно, че опитните дегустатори са способни да определят наличието на само един нанограм от синтетичното съединение в чаша вино. Ако количеството му се увеличи десетократно, това се възприема от енолозите като много силен чужд аромат, напълно развалящ букета и вкуса на напитката.



Проучването "Човешката слюнка като почистващо средство за мръсни повърхности", привлякло вниманието на читателите на сп. Studies in Conservation още през 1990 г., най-после е успяло да получи признание и осигурило на група португалски експерти награда в областта на химията. С помощта на висококачествени тестове и хроматография авторите на изследването констатират, че основният компонент на слюнката, осигуряващ нейните почистващи свойства, е ензимът алфа-амилаза, разцепващ скорбялата. В организма той играе важна роля в началния етап на храносмилането, когато хората още дъвчат яденето. Оказва се, че феромонът има голямо значение и ако някой реши да третира със слюнката си определена зацапана повърхност.

Иг Нобел за медицинско образование бе връчен на японеца Акира Хориути, който сам си правил колоноскопия. Проучването на доктора, който  с помощта на фиброоптичен апарат в седнало положение изследвал собственото си дебело черво, бе публикувано в сп. Gastrointestinal Endoscopy през 2006 г. Лекарят, който сега оглавява Центъра за заболявания на храносмилателната система в префектура Нагано, дори показа колоноскопа си на церемонията по награждаване. Въпреки че виното, развалено от феромона на плодовите мушици, бе опитано от доста гости на събитието, никой не е имал куража да повтори процедурата, донесла приз на д-р Хориути. Той обаче подчерта голямото значение на експериментите си. И разкри, че пациентите, които се страхували от манипулацията, но изгледали видеото с опитите му, спирали да се боят.

С тазгодишната премия за литература бе удостоена разработката със заглавие "Животът е прекалено кратък, за да се чете тази проклета инструкция", публикувана през 2014 г. в сп. Interacting With Computers. Авторите на написаното Алетеа Блеклър, Рафаел Гомез, Весна Попович и Хелън Томпсън са на мнение, че повечето хора, използващи сложни уреди, изобщо не посягат към ръководствата за експлоатация на устройствата. В продължение на 7 години специалистите разпитали 170 души и установили, че сред нечетящите инструкциите мъжете са повече от жените, а младите бият по този показател потребителите на средна и напреднала възраст. Също така високообразованите смятат това занимание за излишна загуба на време. А мнозинството използва само част от функциите на устройствата, понеже дори не знаят, че те имат и други опции.



Антинобел за мир бе присъден на екип учени от Института за транспортна и пътна безопасност във Валенсия. Кратката статия на авторите "За честотата, мотивите и ефектите от псувните по време на шофиране" е публикувана в Journal of Sociology and Anthropology, а подробното изследване на испански език заема над 200 страници в серията Cuadernos de Reflexion Attitudes. Проучването е обхванало 678 мъже и 422 жени на възраст от 14 до 65 години. Според резултатите му 41,6% от водачите на автомобили никога не крещят на останалите шофьори и не ги обиждат, 24,8 на сто не го правят "почти никога", 26,4% имат подобни реакции на пътя от време на време, 5 на сто - често, а 2% - постоянно. Сред редовните подбуди за ругатните зад волана са реакцията на нарушаването на правилата за движение от други хора, каращи коли (22,5%) и на опасните маневри от тяхна страна (21,6 на сто). Любопитно е, че на въпроса за причините на псувните по време на шофиране 4,8% от водачите на МПС са отговорили "Не разбирам", а 1,3 на сто са убедени, че "Всички правят така".



Трябва да се отбележи, че връчването на тези награди, присъждани за най-необичайни, остроумни, ексцентрични и в много случаи абсурдни научни изследвания, наистина преминава в много забавна атмосфера. Любопитно е, че лауреатите на Антинобел изобщо не се чувстват обидени, когато получават шеговития приз. А с удоволствие пристигат на церемонията, като разходите по пътуването и настаняването в хотел са изцяло за тяхна сметка.