Няколко думи
Бюджет по навик
/ брой: 37
С обичайните доводи бизнесът, по навик, е против ръста на доходите. Предимно - на по-бедните слоеве от обществото. Иначе, няма две мнения, че в бюджета растат парите в почти всички сектори, в които заплати се плащат с нашите данъци и такси. При това - без реформи. Не че да те посрещнат приветливо и да се държат с теб уважително на гишето на институция и да свършат работа възможно най-бързо е реформа, но поне си казваш, че парите от данъците ти не са отишли напразно. Бизнесът е и против ръста на осигуровките на най-богатите. Но мълчи за най-бедните. Вече не му е изгодна дори и най-ценната социална придобивка на българите - 410 календарни дни отпуск по майчинство. Е, чорбаджийски навици.
Синдикатите винаги представят подробен анализ защо трябва и как да бъдат повишени заплатите на най-ниско платените служители. Или защо да се вдигнат осигуровките на хората с най-високи доходи и как да се пълни хазната на общественото осигуряване.
Как ще оцелява българинът? Ще си пълни днес кошницата с промоционални стоки, а утре ще бойкотира веригите и от вдругиден пак ще яде най-скъпите в Европа яйца?!?
Е, поне засега са опазени социалните придобивки на най-уязвимите хора.
По навик парите за здраве растат - вече са близо 9,5 млрд. лв. И по навик близо половината са за болнична помощ. Защото по навик болниците и болничните легла се роят и те трябва да се пълнят, а забранителните нормативни актове винаги оставят "вратичка". Профилактиката и от държавата, и от обществения фонд е някъде там - към последния ред. Сякаш ти казват: "Зарежи профилактиката, разболявай се, за да влизаш в болница!". Иначе радио рекламите за профилактични прегледи на половин цена в частни лечебни заведения те проглушават на всеки час-два. И по навик здравноосигуреният българин си доплаща почти половината лекарства и медицинска помощ. Нищо, че си е плащал стриктно осигуровките. Дали същият здравноосигурен ще усети ръста от 16% на здравноосигурителните плащания на НЗОК?
По навик се въртим в омагьосания кръг на бюджети, изготвени на исторически принцип, без политики и без реформи, които да показват поне опит за справяне с предизвикателствата на една или друга система. Сякаш за по-лесно се върви по утъпкан път, макар и често грешен, но поне познат.
Очевидно и тази година ще са модерни рефрените "всеки трети пенсионер преживява с пари под линията на бедност", "българинът най-много в ЕС доплаща за здраве", "всеки трети у нас трудно плаща за отопление". А полуприсъствието на стабилност и сигурност ще продължи да е основна причина за спада на раждаемостта.