Синовна книга с рожден ден
/ брой: 14
Нито заглавието "Село, от слънце огряно", а още по-малко Очерк за Стенско, Кюстендилско, може да събуди желание да посегнеш към тази книга. Но тъй като авторът Георги Славчев ми я подари, не можех да се отнеса равнодушно и реших да видя какво е сътворил моят приятел, когото до този момент аз смятах за чистокръвен кюстендилец, а ето че го тегли едно селце в дъното на плодородното кюстендилско поле, където са му корените всъщност.
И навлизайки в страниците на въпросната книга, усетих някакъв приятен вкус в думите на поета... В скоби или под линия ще кажа, че този човек е в полето на зрението ми още от ученическата му скамейка, макар близо две десетилетия да има между нас. Та първите му литературни опити се оказаха лирично нежни цветя от поляните на Осогово. Представих го в окръжния вестник и бабувах ненатрапчиво на първата му стихосбирка, озаглавена "Място за песен". Това място се оказа добре намерено и аз му се израдвах.
Така мина повече от половин век, за да установя, че нищо случайно няма. Това "Село, от слънце огряно", е Стенско, където са корените на поета и човека Георги Славчев. Навлизайки в страниците на неговия очерк, неусетно се пренасям в този райски кът, разбирайки пестеливото обяснение на Георги Славчев защо не може да не напише тази книга, търсейки излаз от теснините на историята на родовете на село Стенско. Още на втората страница авторът ми признава, че Стенско е свързано съдбовно и с първите му уроци по нравственост, които са му дали баба и дядо... И малко по-нататък казва: "Стенско е родно и близко на мнозина, то е люлка на общност, пръсната из различни кътчета на България, а и на света. В тази общност, благодарение на своите потомци, присъстват и онези, които са в отвъдното, което означава, че са сред нас... В селото почти всички са роднини..."
Ето, читателю, дано усетиш и ти вкуса на думите в това благо четиво. В това изречение - "в селото всички са роднини", е подбрана цялата хубост и сила на племето ни, за което професор Михалчев казва, че до големия византийски дворец българите построиха колиба. Двореца отдавна го няма, а колибата стои и днес.
Стенско, отбелязва авторът, е свързано и с принадлежността му към журналистическото и писателското съсловие. И съвсем обяснимо е и признанието му, че оттам идат поривите му за писане.
Ето затова, като видях, че рожденият ден на Георги Славчев е на 24 януари, си рекох: Ще го отпразнуваме на капрата на Файтона. Та на тази дата от 18 ч. заповядайте на рожден ден в клуб-кафето на НС на БСП, ул. "Позитано" 20, на който задушевен ритуал ще бъде представена синовната книга на Георги Славчев "Село, от слънце огряно".