Силна държава със силна програма ще ни измъкне от блатото

Някои от днешните поколения не си спомнят времето преди 1989 г. Но и те, както останалите, всекидневно изпитват лишения дори по отношение на най-насъщното - храната. Не защото на пазара липсват продукти, а защото цените им не са в съответствие с доходите на по-голямата част от населението. С минималната работна заплата, която брутно е 340 лв., а нетно - 291 лв., ако се изразходва само за храна, дневният лимит е 9,70 лв., но има и много други разходи, така че за тази цел могат да се заделят не повече от 5-6 лв. Представете си какво означава това за едно 3-членно семейство, в което има един работещ с минимална заплата, а така живеят над 1 млн. души. В не много по-добро положение са и тези, които получат между минималната и средната работна заплата, която за страната е 800 лв., но във Видин е 594 лв., в Монтана - 598 лв., в Търговище - 608 лв. Затова хората предлагат не всички депутати да получават тройната средна работна заплата за страната, а според тази, която е в техния избирателен район. Разбира се, още по-социално справедливо ще бъде всички депутати да получават заплата, равняваща се на три минимални. Но от която и гледна точка да се преценяват нещата, те са доста печални, а и дори трагични. В сравнение с 1989 г. потреблението на основни хранителни продукти на глава от населението е спаднало драстично. Ето какво показват статистическите данни:

Потребление на основни хранителни продукти на глава от населението

                       1989 г.    2013 г.
Хляб (кг)           192        105
Месо (кг)            78         31
Риба (кг)              8         5
Олио (л)              24        13
Пр. мляко (л)      193       80
Яйца (бр.)          255      131
Зеленчуци (кг)   117      68
Плодове (кг)       85        44

Причината не е само в ниските доходи, а поради появилите се нови, неприсъщи преди 1989 г. разходи. На първо място сред тях са тези за медицински услуги. От нулеви преди посочената година, сега те вече са стигнали до средно 18-20% в семейния бюджет. Към тях трябва да се прибавят тези за образование, не само като учебни такси, но и за многократно повишената цена за издръжка на учащите. Разходите са се увеличили значително и поради многократното нарастване на цените на тока, парното, водата, транспортните, телефонните, административните и друг вид услуги. Раждаемостта е спаднала драстично, не защото българите не искат да имат деца, а защото това надхвърля възможностите на портфейлите им.
    Сломени от безпаричието и грижата за оцеляване, една значителна част от българите от години са забравили какво е това да почиват в морски или планински курорт. Останал е само споменът, че е имало ведомствени почивни станции, в които цялото семейство две седмици отдъхва и това струва половин месечна заплата. Сега трябва да се спестява цяла година, за да може да се почива една седмица, и то по най-пестеливия начин. Какво от това, че сега всеки има свободата да си избере да пътува по всички дестинации в света. Този избор е осъществим само за тези, които могат да платят. Затова някои ходят на Сейшелите, а други и по време на отпуските търсят да си намерят някаква работа, за да припечелят нещо за попълване на семейния бюджет.
Особено в селата пък хората са проплакали от крадци. Някога не са заключвали вратите на домовете си, сега ги барикадират, но въпреки това обирджиите ги опустошават. А освен на имуществото, посягат и на честта им. Но нито държавата може да им осигури защита, нито законодателите им дават възможност да се бранят с всички възможни средства. Получава се страхотен парадокс - ако нападателят, крадецът, насилникът пострада, за това бранителите на имота и честта си носят наказателна отговорност.
Докато при социализма имаше недостиг на работна сила, сега тя е в излишък, въпреки че населението е намаляло с 1/3. Това е така, защото повечето от предприятията са закрити, а кооперативното селско стопанство е ликвидирано. Кой тогава да произвежда и да формира приходи за държавата? Тя е преминала на потребителски релси, но без влакове, които да се движат по тях, защото няма локомотиви. Ако икономиката работеше, дори и при плосък данък, въпреки че той определено е спирачка, а не стимул за нейното развитие, все пак можем да постигаме ръст от 2-3%, който да осигурява трудова заетост и повишаване на доходите. Другият начин е да се привличат повече чуждестранни инвестиции и рязко да се повиши усвояемостта на средствата от еврофондовете. Но понеже това не се получава, се върви към перманентна актуализация на бюджета с нарастване на неговия дефицит, както и на вземане на вътрешни и международни заеми. Определено не това е пътят.
Както по време на социализма, трябва да се създаде програма за мобилизиране на всички ресурси (трудови, интелектуални, материални, финансови, природни и други) с поетапно осъществяване на ред задачи (тогава това ставаше чрез петилетките). А задачите са много - възстановяване на икономиката, максимална трудова заетост, полезни реформи в здравеопазването, образованието, науката, културата, спорта и т.н. Това е новият социализъм, който съществува в много страни от Западна Европа и се възражда в републиките от бившия Съветския съюз, даже Русия и Румъния са тръгнали по този път. Само ние все още буксуваме.