04 Ноември 2024понеделник05:15 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Рафаел Рафаилов:

Сериозните занимания с наука изискват саможертва

Не харесвам математиката, която се преподава в училище, казва ученикът от СМГ

/ брой: 29

автор:Деси Велева

visibility 9419

Рафаел Рафаилов е роден през 1993 г. в София. Ученик е в Софийската математическа гимназия в ХII клас. Участвал е в множество състезания по математика. Печелил е награди на Балкански олимпиади и на Всерусийската олимпиада по математика. През 2011 г. се завърна със сребърен медал от Международната олимпиада в Амстердам. Последното му отличие е отпреди по-малко от месец от осмата олимпиада по математика, информатика и физика в Казахстан.
 

Цитати:
Математиците не стоят затворени по цял ден над задачите
Голяма част от младежите в цяла Европа изпитват трудност да намерят пътя в живота си


- Рафаел, само за няколко години си постигнал големи успехи в областта на математиката. Можеш ли да изброиш всички състезания, в които си участвал?
- Едва ли. Участвам в надпревари още от V-VI клас, не ги помня всичките. Не мога да забравя най-значимите като Международната олимпиада по математика в Амстердам, на която получих сребърен медал. Тя е най-мащабното състезание по математика в света, в което участват около 600 представители на над 100 държави.
- Коя е най-ценената от теб награда?
- Може би най-важен за мен е сребърен медал от едно състезание в Румъния, което е като "Гран при", тъй като в него се канят първите 20 класирали се държави на Международната олимпиада. Последното ми голямо състезание бе в Казахстан, където също се събират много добри отбори от Азия, бившия Съветски съюз и бившия Източен блок. Там завоювах златен медал.
- Кое е следващото ти предизвикателство? Каква подготовка ще изисква то?
- В края на февруари е поредното издание на състезанието в Румъния. Имам още 2-3 седмици до него, а подготовката не е специална, по-скоро като за обикновен изпит. Ще прегледам ученото през предишните години, ще си припомня задачи, които съм забравил. Истината е, че през последните шест месеца почти не съм се подготвял специално.
- Кой помага в обучението на теб и другите българи, които се явяват на олимпиади?
- Винаги съм казвал, че подготовката е като един триножник, в който ти си едната част, учителите са другата, а третата са екип от БАН, който работи с нас.  Учителите само до някъде могат да ни подготвят за тежки надпревари, тъй като това не е тяхната задача. Работата им се състои в това да преподават съответния материал на 30 човека. Те дават насоката ни още в V-VI клас, предоставят ни базовите знания. След това с нас работят учени от Иинститута по математика при БАН. Но все пак, ако сам не работиш и не решаваш задачи, нищо няма да се получи.
- Математиката често е недолюбвана от много ученици, при теб как се появи интерес към нея?
- Отговорът ми е прозаичен - този предмет ми харесва. Иначе ще си призная, че не съм почитател на математиката, която се учи в училище. Тя не е предназначена за хора, които се интересуват от нея, а има за цел да даде основа на учениците. В преподаваното има прекалено много смятане например, дори повечето изпити са сведени само до запомняне, а не изискват проява на оригинални мисли у учениците.
- Можеш ли да се определиш като амбициозен човек? Ученето заема голяма част от деня ти и сигурно си правил и продължаваш да правиш жертви.
- Определено съм амбициозен. За да се занимаваш активно с която и да е наука, се изисква някакво ниво на лична саможертва. А иначе ученето е непрекъснат процес. Не може една седмица да се подготвяш, другата да почиваш. Дори и през лятото често се налага да учиш. В по-малко натоварените периоди се занимавам със задачи по 2-3 часа на ден. Докато при организираните от БАН лагери за подготовка за големи състезания лекциите са три седмици, а обучението е между 6 и 8 часа на ден. Но това е твърде голямо натоварване и дори когато човек го прави с удоволствие, се натрупва сериозна умора. Нормално е в такива случаи да имаш допълнително занимание, нещо, което да те разсейва, като например да спортуваш или да се разнообразяваш с хоби.
- Какво е твоето хоби?
- Занимавам се със силови спортове, вдигам щанги. Това ми допада, защото е възможност да се натоваря физически, но и да се абстрахирам от другите проблеми и от умствените усилия. Има един стереотип, че математиците стоят затворени по цял ден над задачите. Но младите хора като мен имат и други интереси, както всички останали.
- Накъде смяташ, че ще те заведе математиката?
- На първо време в САЩ. Сега съм в процес на кандидатстване, подавам документи, разучавам университетите, в които искам да уча. Това са Харвард, Принстън, Станфорд, Браун, Йейл и Университета в Калифорния. Очаквам отговорите им през март-април. От всеки университет правят интервюта, интересуват се от различни неща, като се стремят да опознаят кандидата повече като човек и като личност, не толкова като постижения и изпити. От други колежи пък се изискваше да напиша по 5-6 есета, които да ме разкрият като личност и виждания.
 В по-дългосрочен план искам математиката да е част от професията ми. Не съм сигурен дали имам желание да се занимавам само с чиста математика или с някоя инженерна наука например. Една хубава страна на образователната система в САЩ е, че не се кандидатства за определена специалност. След като ме приемат, ще имам 1-2 години, в които трябва да покрия определен хорариум от предмети и едва след това трябва да заявя каква специалност искам да уча. Това ще ми даде шанс да разгледам и други възможности за обучение и реализация.
- А как виждаш  бъдещето си след университета?
- Не знам все още. Част от младите хора, които преди мен са учили в САЩ в областта на математиката, са останали там, друга част са се върнали. Своя професионален път виждам в интернационална реалицазия. Иска ми се да работя в много страни, на по-екзотични места като Азия или Африка. Но имам още 4-5 години, така че тепърва ще мисля сериозно по въпроса.
- За тази цел ще са ти нужни познания по чужди езици.
- Засега говоря само английски език, но бих искал да науча и руски - това вероятно ще е следващия ми език, а по-нататък италиански или арабски.
- Не си първият, нито последният талантлив млад българин, който иска да учи в чужбина. Какво му куца на българското висше образование?
- Не мисля, че хората учат зад граница, защото нещо куца на българското образование. Ние сме едва 7 милиона души, нереалистично е да смятаме, че нашите университети могат да имат възможностите на американските например. Харвард и Станфорд са с финансова издръжка от 5-6 млрд. долара годишно. Няма как двете образователни системи да се сравнят. Чуждестранната дава много по-големи възможности за изследвания, за връзки със света.
- Защо много млади българи у нас напоследък не намират пътя в живота си, не успяват да реализират възможностите си?
- Трудно ми е да отговаря защо аз например съм по-различен от други мои връстници. Може би се дължи на личните ми качества, на семейството, в което израснах. Обстановката в България в момента, състоянието на обществото определят вижданията на младите хора. Ние сме свикнали да казваме, че у нас всичко е зле, но истината е, че не сме изключение. Днес голяма част от младежите в цяла Европа изпитват трудност да намерят пътя си.
- За теб самия коя е най-голямата трудност, с която си се сблъсквал?
- Аз бях доста затворен човек преди няколко години. Не обръщах внимание на хорта около себе си, бях твъре отдаден на математиката. Така че най-трудно ми беше да се променя, да изградя отново социалната си среда, да намеря нови приятели. Но се радвам, че успях. Сега съм удовлетворен от себе си.

 

БДЖ запазва монопола за превоз на пътници още година

автор:Дума

visibility 2586

/ брой: 209

Над половината депозити у нас са до 1000 лв.

автор:Дума

visibility 2373

/ брой: 209

70% от хората не разпознават фалшивите стоки

автор:Дума

visibility 2322

/ брой: 209

Европрокуратурата разследва ЕНП

автор:Дума

visibility 2378

/ брой: 209

Тръмп подкара боклукчийски камион

автор:Дума

visibility 2356

/ брой: 209

187 държави в света подкрепиха Куба

автор:Дума

visibility 2114

/ брой: 209

Накратко

автор:Дума

visibility 2828

/ брой: 209

Подмяна

автор:Ина Михайлова

visibility 3132

/ брой: 209

Най-дясната държава

автор:Юрий Борисов

visibility 2569

/ брой: 209

Факелът на просвещението

visibility 2487

/ брой: 209

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ