СБП учреди литературна награда "Валери Петров"

"Накрая на тази календарна година ние изпълняваме едно обещание, дадено през април 2019-а, когато отбелязахме 99-годишнината от рождението на Валери Петров." С тези думи председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов откри церемонията по връчване на новоучредената национална литературна награда "Валери Петров". Тя трябваше да се състои през тази пролет във връзка със 100-годишнината на поета, но заради пандемията бе отложена. Събитието се проведе в галерия-книжарница "София прес" в тесен кръг.  

Поетът, драматург и публицист Петър Анастасов е първият носител на престижния приз. Той благодари за наградата, като обясни, че познава творчеството на Валери Петров от ученик. Тогава, когато правел първите си стихотворни опити, прочел знаменитата му поема "В меката есен". "Щастлив съм, че получавам награда на името на най-големия поет на нашето съвремие. Той остави жива диря на човещина, на талант, на любов. Нека бъдем радостни, че българската литература не умира", каза Анастасов.  

Боян Ангелов подчерта, че това е награда изцяло на СБП, никоя организация досега не е изявила желание да я подкрепи. Илко Минев, писател и меценат, който живее в Бразилия, поема финансовата част на наградата. Плакетът и грамотата са дело на внучката на Стефан Продев Невена. "Поставяме началото на една традиция. Въпреки жестокото време, в което живеем. Въпреки неглижирането на дейността на творческите съюзи от страна на държавата вече десетилетия, СБП намира начин да уважава творчеството на своите членове." 

Специални поздрави към лауреата изпрати и Анжел Вагенщайн, който бе член на журито, но бе възпрепятстван да присъства на церемонията. 

Иван Гранитски подчерта изключителната скромност на Петър Анастасов, чието творчество отдавна е станало класика в българската поезия и драматургия. Сред гостите бяха и внучката на Валери Петров Анна, както и зетят му - известният художник фотограф Иво Хаджимишев. Той също отбеляза, че тази награда заслужено отива при Петър Анастасов и дори самият Валери Петров, ако бе жив, би се съгласил с журито. 

Петър Анастасов е автор на осем книги със стихове - "Зимна нежност", "Тройно огледало", "Както те обичам", "Единствено безсмъртие любов",  "Този черен бял свят", "Хубава и проклета си" и др. Автор е и на шест пиеси, сред които "Обещай ми светло минало", по негови сценарии са заснети три телевизионни филма. Сценарист е на 12-серийния телевизионен филм "Църква за вълци" по мотиви от едноименната му пиеса. Бил е директор на издателствата "Христо Данов" и "Български писател", главен редактор на издателство "Христо Ботев". Носител е на национални награди за поезия и драматургия. Почетен гражданин на Пловдив.

Лекарят на човешката душа 

Да пишеш за Валери Петров е и лесно, и трудно. Лесно, защото кой от нас не е израснал с неговите детски творби? С "Копче за сън", "Пет приказки", "Палечко", "Пук!"... Кой не е бил "Рицар без броня"? И още, още...

Кой от нас, вече пораснал, не е посягал към стиховете му, не е търсил там отдушник от всекидневието? Не се е разхождал "В меката есен". Валери Петров тръгва от конкретния случай, предмет, настроение и започва своя мек поетичен разказ с неочаквани рими и мелодични стихове. В тях няма тежки и сложни метафори, написани са леко и естествено. Както и сатирата му, която безжалостно бичува недъзите на обществото, но го прави по много фин начин, категорично, но без злоба. Винаги е вярвал, че хората могат да се разберат не с удари, а с думи. 

Той умееше да намира уместна рима на всяка дума. Да, тези брилянтни рими, които правят неговите стихотворения трудно преводими. Но самият той е блестящ преводач. На Шекспир, на Дикенс, на Гьоте, на Джани Родари... Има нещо символично в това, че четем "Хамлет" в превод на Валери Петров...  

Завършил е медицина и дори работи известно време като доктор. Сигурно е щял да стане добър в професията. Но всъщност чрез своята поезия, а и чрез цялото си творчество, Валери Петров е лекар на човешката душа. И истинското му призвание е литературата. Обичан от поколения българи, той им оставя и своята мека тъга, и своя завладяващ хумор, и онази така необходима доза оптимизъм. Дребничък на ръст, но гигант като творец, извисяващ се над времето. 

Комунист от младежките си години, той остана докрай верен на идеала и не направи компромиси с принципите си. Дори когато бе принуден да страда заради това. 

Петър Анастасов: 
Валери Петров е учител, на когото можеш да се довериш изцяло

- Г-н Анастасов, какво означава за вас тази наградата?

- За мен това е чудо. От една страна, не съм я очаквал. Но от друга страна, съм се борил за нея цял живот. Валери Петров е име, с което България може да се гордее. Вдъхновител на цялата ни култура. Той подари на нашата страна не само своята поезия, но и творбите на Шекспир. Валери Петров е навсякъде: в киното, в драматургията, в литературата не само за възрастни, но и за деца. Сигурно вече милиони са малчуганите, които са минали през неговите творби, през неговия смях, през неговото вдъхновение. Невероятен поет! И затова фактът, че ще донеса в моя дом тази награда, е нещо неописуемо. Благодаря на Бога за това!

- Усещате ли духовен мост между двама ви? Нещо, което да ви свързва? 

- Да, мисля, че има такъв мост. В сферата на творчеството избягвам да търся прилики. Но в сферата на духовността може би напълно съзнателно съм го копирал понякога. Той е учител, на когото можеш да се довериш изцяло.  

- Знам, че сте се познавали. Ще споделите ли с нашите читатели някой съвместен спомен? 

- Преди години в Бургас се бяхме събрали Недялко Йорданов, Стефан Цанев и моя милост. Бяхме на гости на Недялко, като вечерта посетихме премиера на негова пиеса. Тя съвпадна със сватбата на Стефан и Доротея, която също беше в Бургас. Събрахме се след това трите семейства в селото на Недялко, заедно с нас беше и Валери. Прекарахме една нощ в разговори: за поезията, за литературата, за България, за всичко... Това бе нощ на сближаване, на търсене на другия вариант, нещо напълно различно от ежедневието. Тъй като беше студено, настанихме Валери на едно столче до камината. Не бързаше да говори, но когато вземеше думата, ние всички млъквахме. А той говореше спокойно, бавно, неповторимо. 

- В навечерието сме на новата година. Какви са творческите планове на Петър Анастасов? 

- Събрал съм творби за нова стихосбирка. Иска ми се тя да включва както избрани стихотворения, така и нови, непубликувани. Надявам се да успея да я издам през пролетта.