Колонката на Боян Бойчев
Разкрачени над историята
/ брой: 225
Преди дни певицата Рут Колева засне провокативна фотосесия за модно списание. Разголена и разкрачена над костницата в мемориала на Априлското въстание в Перущица.
Бруталната гавра с историческата памет предизвика буря от негативни коментари сред хората. Но и яростна защита от страна на бесните десни интелектуалци, които отново засвириха на фалшивите струни на антикомунизма.
Самата певица обясни, че тя и екипът и нищо не са знаели за мемориалния комплекс. Това не може да бъде оправдание. Думата паметник идва от "памет". И не върви на човек, занимаващ се с култура, да се гаври с културно наследство. В своята защита в социалните мрежи и електронните медии певицата използва заучени клишета за "кървавия комунистически ботуш" и т.н.
Няма как да е иначе. В последните три десетилетия бяха хвърлени много усилия и средства от чужди организации и техните глашатаи у нас за подмяна на историческата истина. Така бяха отречени антифашистката борба, Септемврийското въстание, турското робство стана присъствие, Баташкото клане се оказа "мит" и т.н.
Провокацията на Рут Колева е диагноза на болното ни общество, в което сексът, голотата и пошлостта продават. Общество, в което идеалите изглеждат наивни, традиционните ценности - смешни, а героите и светлите личности от миналото не се ценят или просто са забравени. Общество, в което миналото се отрича и младите почти нищо не знаят за него, нито се интересуват.
Рут Колева е добра певица. Слушал съм нейни песни. Играе го бунтарка, но всъщност бунтът й не е нищо повече от пиар. Като например "бунтовните" размисли дали да се легализира марихуаната, за което тя горещо апелира, или не. Фундаментален въпрос! Колко по-различен от реторичния "свобода или смърт" на знамето на априлските въстаници. Или от Гео-Милевия "Прекрасно: но - що е отечество?", когато под лозунга "Отечеството е в опасност!" е избиван народът. Или от вярата на антифашистите и комунистите, жертвали себе си в името на другите, вярвали безкористно и честно в един светъл идеал.
Провокацията е неотменна част от изкуството. Но когато не е гавра с миналото, с паметта. Безсмъртната експресионистична поема "Септември" на Гео Милев също е провокация в изкуството, но и израз на достойна гражданска позиция.
За едно певицата е права - че паметниците не са в състоянието, в което трябва да бъдат. Голяма част от тях са занемарени, изоставени, полуразрушени. Но причината за това е именно в отношението ни към миналото. В нихилизма, в отрицанието. В това, че допускаме паметници да бъдат цапани, изографисвани и ние да подкрепяме това като излияние на "свободомислие".
Паметникът на трите поколения в Перущица обединява хора, живели в различни времена, с различни разбирания, но борили се и жертвали живота си в името на това, в което са вярвали - свобода и по-щастлив живот.
Плескайки с четката по камъка, водени от политически конюнктурни съображения, не се замисляме, че някой друг иска да дойде там и да положи своето цвете на признателност.
Причината е, че си позволяваме да застанем цинично разголени и разкрачени над историята.
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.