Младежи
Протестен обзор
/ брой: 184
България на протестите. Още не са започнали обзорните предавания за 2013 г., но вече е ясно какъв ще бъде акцентът в тях - шестващи хора, трибагреници, патриотични песни и викове "Оставка".
Гражданското общество се пробуди, потъркаха ръце самодоволни социолози, политолози и психолози. Само че гражданското общество не се пробуди през юни, нито при протестите срещу предишното правителство през февруари. Едно гражданско общество или го има, или го няма. Друг е въпросът дали силата и енергията му могат да бъдат канализирани за определена кауза и да доведат до нещо полезно, дори градивно. Български младежи показаха, че могат да отстояват позиции - шестваха срещу следенето в интернет и дадоха тон Европа да отхвърли АСТА, спряха проучванията и добива на шистов газ, възстанаха срещу ГМО, защитиха Иракли, Витоша и Пирин... Те бяха там - без значение дали бяха малко или много, те постигнаха нещо. През февруари недоволните свалиха правителството. Протести превзеха пространството пред парламента и през последните два месеца.
Медии и анализатори обявиха юнските недоволстващи за "умни, красиви и можещи". С това страничните наблюдатели направиха точно това, срещу което българските протестиращи винаги са се обявявали - разединение в редиците. През първия ден, когато всички излязоха срещу назначението на Делян Пеевски, делене нямаше. Нямаше червени, зелени или сини боклуци. Всички имаха кауза, срещу която протестираха. Млади и стари вървяха рамо до рамо. Социалните мрежи ликуваха - фейсбук и туитър "палнаха" протестната вълна. Заговори се за българска пролет. Никой обаче не осъзна, че тя преминава в есен.
Протестният пламък увяхна по много причини, но преди това той загуби живинката, която привличаше нови и нови лица на улицата. В момента протестиращите нямат цел, те искат само едно - да има оставки. Сега и веднага. На всички, каквото и да означава това. Каквито и да са последиците. Те всъщност не ги интересуват. Някои искат нови избори, промяна в Избирателния кодекс, създаване на нови партии. Но хората от жълтите павета, които имат конкретни искания, цел и кауза, са малко. Разхождали ли сте се пред Народното събрание напоследък, за да видите постоянните борци "за правда и свобода"? Това ли е представата за гражданско общество - непълнолетни тийнейджъри, "стари кримки" и вечните муцуни, борещи комунизма?
На протестите срещу кабинета на Пламен Орешарски има хора, които търсят прозрачност и експертност в назначенията на правителството. Те излязоха и извикаха: "Ние няма да приемем новите "калинки", "баджанаци" и "батковци". Техните идеали обаче потънаха в морето на модерния протестен карнавал и бяха удавени в "у-у-у"-то на хората, които излязоха на площада по други причини.
Днес вече е въпрос на имидж да си протестирал. Защото ако не си викал "Оставка", ти не си "млад, красив и умен", а си стар "червен боклук", рубладжия. Защото, ако искаш правителството да изпълни обещаните социални мерки, ти подкрепяш "ония, дето сложиха Пеевски". Защото, ако не си блокирал Орлов мост, ти не си актуален, не си модерен, не си социално отговорен.
Явно модерната трактовка на протестите е "Революцията е по-важна от всичко", защото шестващите викат "Оставка" денонощно и неуморно. Те бяха там - красиви, експресивни, изобретателни. Но бяха там само "защото тук ни е мястото". Те не излъчиха конкретни искания, не дадоха предложения за решаване на проблемите, от които всички страдаме.
Всъщност те не дадоха нищо - дори двуседмичен толеранс на новия кабинет. Не дадоха шанс, не дадоха време, не дадоха глътка въздух. Родиха обиди, крясъци и разрушения. А тези, които искаха нещо конкретно, се умориха и се прибраха. Влязоха в работен ритъм. За разлика от протестърите, които правят три в едно, както каза репортерка по една телевизия - "те едновременно пият кафе, работят и протестират" (чудно как!?). И решиха да изчакат началото на новия политически сезон. Или може би исканията им бяха изпълнени? Или финансирането секна?
Новите управленци въздъхнаха с облекчение и излязоха в почивка. Дали трябваше? Новите протестиращи вече разчитат и на последната модна вълна - "да бъдеш протестър".