Примерът на италианската левица
/ брой: 290
Гл. ас. д-р Чавдар Стоянов
Изборът на 38-годишния кмет на Флоренция Матео Ренци за лидер на най-влиятелната италианска лява партия бе както изненадващ, така и показателен. Той буквално "отвя" всичките си конкуренти в драматичен политически сблъсък, доказвайки, че силата на левите движения е в динамиката, емоцията, реформаторския дух, връзката с младите и безрезервното отстояване на общочовешки ценности.
Медиите в Европа отразиха подобаващо гласуването на вътрешнопартийните избори, наричайки го "революционно" и акцентирайки върху новаторството и неизвестността на новия лидер, но в същото време не пропуснаха да отбележат значимата подкрепа, която той привлича извън членската маса на самата партия - феноменално одобрение сред т.нар. независими италианци.
Примерът на левите в Италия заслужава внимателен прочит и може да бъде основа за възраждането на левицата в други европейски държави в навечерието на предстоящите избори за Eвропарламент в късната пролет на 2014-а. Но и левите политици у нас би трябвало да направят своите анализи и да помислят как многократно дискутираното подмладяване и обновление в различните управленски нива на БСП да стане реалност час по-скоро. С избора на Калоян Паргов за лидер на софийската организация, която е най-многочислена, влиятелна и представителна, началото бе положено. С много усилия и последователност българската левица може да заслужи доверието на младите. В Италия левицата преживява ренесанс, в България тя се нуждае от мобилизация, подмладяване и консолидиране.