Предпразнично
И скромната трапеза създава ведро настроение, стига човек да има сърце и душа
/ брой: 294
Зададат ли се празници, особено такива като Коледа и Великден, започваме отрано да се приготвяме. Предимно стягаме софрата. Едновременно с набавянето на продуктите, характерни за празника, мислим и за подаръците на близките нам хора. Тези приготовления ни вълнуват, отнемат доста от времето ни, отразяват се на личния и семейния ни бюджет.
Сега по магазините има всичко. Е, то предимно е вносно, но има. От какво да се ръководим в предпразничните дни? Не бива да се впускаме прекомерно в пазаруване. Не бива да се поддаваме на така наречената днес "шопинг треска". Как и с какво ще се нареди празничната трапеза е важно, но не е решаващата тя за празничното ни настроение. Пък и не е здравословно да се отрупва масата с толкова много и най-разнообразни храни.
Хубавата книга е прекрасен подарък
Не сме богати, не бива да пилеем
пари за храни, които после ще останат, ще се подбутват, ще стоят в хладилниците ни и накрая ще се изхвърлят. Трябва да подберем такова меню, което хем да ни радва, хем да е подходящо за сътрапезниците ни, да е здравословно за хората, които сме поканили, които уважаваме и обичаме. Помня как ме учеше моя близка, опитна в кулинарията: "Брой по три средно големи картофа за човек!" Защото ястието с картофи не е добре да се претопля и да се поднася повторно.
Хубаво е от малки да се учим как да пазаруваме, как да определяме меню за делник и за празник, как да приготвяме храната така, че тя да е полезна и здравословна. Тези знания липсват на мнозина от българите днес. Повечето се впускат в пазаруване, трупат продукти и после не ги оползотворяват. Скромното, разумното пазаруване е признак на култура, на възпитание, на образование. Изборът на храната за празниците говори за нашето отношение към собственото ни здраве, за грижите ни за израстването на здраво поколение. Не бива да се парадира с добро финансово положение и да се отрупва масата с прекомерно излишество от ястия и десерти. Мярката, тактът са "солта" за всичко в живота. Това важи и за празничната трапеза. Главното е как се отнасяме към празника, как той ни действа на физиката и психиката, как го чувстваме в душата си. Добрата домакиня знае това! Тя умее да подреди трапезата така, че да задоволи не само вкусовите рецептори, но и очите, и сърцата. С моите братовчеди често си спомняме за една баница с чудни и весели късмети, около която имаше смях, вицове и песни. Може да се създаде ведро настроение и със скромна трапеза.
Кой не се радва на подарък?! За мнозина поднасянето му също е голямо удоволствие. Трудно се избира подарък, защото той трябва не само да зарадва този, за когото е предназначен, но и да му служи, да му е полезен. Не е нужно да е голям и скъп. Важното е да е от сърце, да е купен с обич, да е красиво поднесен - с хубав, оригинален външен вид, с подходящо и остроумно пожелание, с лек и фин хумор. Такива
подаръци се помнят цял живот
Не мога да забравя как идваше при мен свекърът ми в празник. Той с радост и старание се приготвяше за този ден. Купуваше саксия с любимото ми цвете и пременен в новия си костюм, ухаещ на одеколон, с усмивка изричаше отрано обмислените пожелания за здраве, радост и успехи. Дълго време след празника се наслаждавах на красотата на подареното ми цвете и на сърдечните пожелания на мъдрия ми свекър. И аз обичам да нося подаръци на близки, роднини, приятели. Често връщах жеста на свекъра ми, като приготвях бутилка с любимото му вино розе, към която прикрепях "усмихнат" червен карамфил.
Добре е да се обмисля за кого ще се купуват подаръци и по-рано да се набавят, за да имаме лично свободно време преди събитията, та да не изглеждаме уморени и запуснати в деня на празника. Имам едно, уж тайно, местенце, където подреждам подаръци. Там прибирам и интересни хрумки, които още не съм нарочила за някого, но често вършат чудесна работа, когато изненадващо се нуждая от подарък.
Хубаво е да помислим и за тоалетите в празничния ден, да ги приготвим предварително, да изглеждаме добре, което също влияе на нашето самочувствие и говори за отношението ни към гостите и сътрапезниците ни. Иначе безразборното ходене по магазините е умора и загуба на ценно време.
Подаръкът може да е много малък, но когато е подбран, избран с вкус, с разбиране за характера и нуждите на човека, за когото е предназначен, ще бъде желан, ще радва и дарителя, и дарения.
Най-голямо внимание трябва да отделим за подаръците на децата. Те, освен че трябва да ги зарадват, трябва и да ги възпитават, да им помагат в тяхното образование, в израстването им като бъдещи дарители. Сега все по-рядко се подаряват на децата книги, а в нашето детство, юношество и студентство книгата беше любимият подарък. При днешния богат пазар на хубави и стойностни книги нека те да бъдат празничния дар за децата ни. Нека ги приучим да ценят книгите, да ги обичат и да им се радват!
По това как се приготвяме за празниците, как подреждаме трапезите си, какви подаръци правим, проличава доколко сме израснали в културно и в духовно отношение. Звучи простичко, но всъщност съвсем не е така... Цяла наука си е да празнуваш от сърце и душа... Не се удава всекиму, но ви го пожелавам!