Операция "Нов разкол в БПЦ" продължава

В бр. 262 от 10 ноември миналата година във в. ДУМА публикувах статията "Операция "Нов разкол в БПЦ". В нея изразих тревогата си от надигащата се атака срещу архиереите, чиято цел е да се предизвика нов разкол в Българската православна църква. Тази опасност, според мене, идваше от началната обърканост и появилите се противоречия и разногласия в Светия синод след блажената кончина на българския патриарх Максим. Към тях се прибавяха и нескриваните опити на политици, медии, общественици и интелектуалци да вбият клин сред митрополитите, да ги настроят един срещу друг и да внушат на духовенството, миряните и на цялото общество, че той няма достоен заместник.

Подхвана се старият шлагер

за архиереите агенти на ДС и обичащи лукса, живеещи нашироко. Този шлагер пее до втръсване, че те не били дори истински вярващи, делели се на кланове, жадни били за власт. Но признавам, че личната ми теза тогава ми изглеждаше леко пресилена. Споделих я, за да заостря общественото внимание и предпазя поне тези, които са истински вярващи и миряни, да не се подвеждат по масовото говорене и да не тръгват след злоумишлените приказки. Обаче сега, след проведените избори за делегати на Патриаршеския народен събор, и особено след перипетиите около този избор в Софийската света митрополия, започвам все повече да се убеждавам, че подобна операция не е плод на някакво болно и прекалено подозрително съзнание. И че тази операция набира сили, разгръща нов демарш и заплашва да придобие неконтролируеми размери.
Проблемът за тези, които изпълняват въпросната операция, съвсем не е каноничният избор на новия патриарх. Тях дори не ги интересува кой точно ще бъде той. Целта им е да внесат още смут в паството, да изострят човешките страсти у архиереите и цялото духовенство, да обезсилят колкото е възможно повече вярата на миряните и дори да настроят обществото към БПЦ като към зло, с което трябва да се борим.
Те целят да се притъпи възраждащата се сила на Църквата, за да бъде тя още повече изолирана и отстранена от решаването на днешните проблеми в държавата и обществото. А в бъдеще - напълно смазана. Църквата е опасна преди всичко за сегашната олигархия и за властта, понеже проповядва високи нравствени ценности, любов и смирение. А те са напълно чужди и дори враждебни на всички, които са се устремили да разграбват богатствата, да мачкат народа и унизяват интелигенцията. Църквата е

нравствената съпротива

срещу културата на глупостта, срещу простащината и сатанизма на самозабравилите се управници, на алчния капитал.
Новата тема днес, чрез която се води атаката и която изглежда логична и безобидна със своето естествено обществено любопитство, е "кой е най-достоен за патриаршеското було". И се изброяват качествата, които трябва да притежава онзи митрополит, който ще бъде избран за патриарх. Странното е, че тези качества не са чак толкова много и все се свеждат до това той да не е бил агент на ДС. Добавят се и изисквания от рода "да не е диктатор", "да не е уважаван насила", да е обединител, а не разделител и прочее още. Тези изисквания изглеждат логични и естествено и затова на тях се набляга особено. Но те са нелепи и коварни, понеже целят да покажат, че е възможно да бъде избран и човек (понеже изборът не е широк и богат измежду митрополитите) диктатор, без уважение и който ще е пречка за обединението на християните и на цялото общество. 
Случайно ли е, че принадлежността на повечето владици към тайните служби вълнува не духовенството и миряните, а тези, които рядко влизат в църква и то само да запалят свещичка, смятайки, че тя е някаква индулгенция, която ще ги направи благочестиви в собствените им очи. Но то звучи зловещо: видите ли какви хора са начело на Църквата.
И сякаш техните опасения вече "се оправдават" в проведените избори за делегати на Събора. Тази процедура стана удобна мишена, в която се целят организаторите и главните действащи лица в операцията "Нов разкол в БПЦ". Сега вече са включени и свещеници от Софийската епархия. Претенцията им е към наместник-председателя на Светия синод и наместник-митрополит на Епархията.
За какво са тези претенции ли? Ами той проявявал тоталитаризъм, като сам съставил списъка с достоизбираемите кандидати за делегати. Членове на Епархийския съвет  отказват да подпишат предложението на митрополита, понеже той искал да си осигури послушни избиратели, които да гласуват за него и предупреждават, че изборите могат да се провалят и да бъдат обявени за недействителни. Те не приемат включените в списъка хора - не ги познавали. Не познавали Антон Дончев, Аксиния Джурова, акад. Стефан Воденичаров, председателя на БАН и редица други. Е, познавали ги, но са недоволни, че били хора с леви убеждения. Ако вместо тях това бяха направили случайни граждани без никакво отношение към църковния живот и неговата йерархия, на които е разказано как е постъпил владиката, може би щяха да бъдат по-благоразумни, смирени и достойни. Но свещеници, дори архиерейски наместници в духовните околии на Софийска епархия, да говорят и пишат такива неща, показва какво е обладало душите и умовете им. Очевидно някой ги поощрява - иначе не биха били толкова дръзки и непочтителни. Това личи от думите им за липса на демокрация, за нежелание да се подчиняват на диктаторски методи, за справедливост.
В подкрепа на тези духовници веднага се обявиха "богослови", които разшириха обвиненията и добавиха към техните аргументи обичайните за ДС, скъпите марки коли и часовници, сделките с църковни имоти. Шумното говорене на университетски преподаватели като проф. Калин Янакиев и доц. Делян Неделчев, на водещия на предаването "Вяра и общество" по БНТ Горан Благоев трябва е "солидният" аргумент за разколебаване на всички, които вярват в здравия разум на нашите владици. Тези богослови и миряни (за каквито се афишират) би трябвало да знаят каква институция е Църквата, какви са нейните канони и правила (единият от тези двама преподаватели дори е специалист по църковно право), какъв е характерът на църковната йерархия и как тя трябва да се съблюдава от църковните люде, какво означава да не я съблюдаваш и подчиняваш. Не, те настояват за демокрация и за "права на народа". Те поощряват неподчинението на клира спрямо епископа, понеже този епископ бил такъв или онакъв. Говорят още и все по-открито и настоятелно за необходимост от реформи в Българската православна църква, за някакво нейно "отваряне" към обществото.

Народният характер на Църквата

т.е. мястото и ролята на светските хора, е съвсем различен от тяхната прословута "демокрация", а изборът на патриарх или митрополит на епархия съвсем не е избор на президент, кмет или председател на политическа партия. За какъвто, впрочем, искат да го представят и тази представа да я втълпят на обществото.
Митът за богатствата и разкоша, в който живеят митрополитите, е другото опасно и сериозно оръжие при провеждането на коварната операция. Колко приказки се изприказваха за автомобила на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил. Всички видяха и чуха от самия митрополит, че той съвсем не е скъп и луксозен. Напротив, дори е твърде скромен и на вид, и по удобства, и по цена. Но песента вече е запята и няма свършване. И ще се пее още дълго.
 Част от операцията на сегашния си етап е и започналото "залагане" за тримата достоизбираеми митрополити, които Светият синод ще определи една седмица преди Събора. С такива залагания се занимават т.нар. миряни. Но като обявяват своята "тройка" (а влизащите в "тройката" по странно съвпадение са все едни и същи митрополити), те добавят масло в огъня на клеветите и дискредитирането на владиците. Създава се напрежение у делегатите, като ги подлагат на натиск и манипулации.
Атаката сега е срещу митрополит Кирил. Но не бих твърдял, че тя е

непременно срещу личността му

Просто той е наместник-председателят на Светия синод и е естествено да се смята, че е най-сериозният кандидат за патриарх на БПЦ. Който и да беше на негово място, щеше да бъде сполетян от същата участ. Защото целта не е да се отстрани конкретен човек, а, както вече стана дума, да се изтласка Българската православна църква от мястото, което заема.
Огромни са изпитанията, които стоят пред архиереите, клира и миряните и особено пред делегатите на Патриаршеския народен събор. От тях в голяма степен зависи дали операцията за нов разкол ще получи допълнителна сила и ще постигне целта си на този етап, или Църквата ще излезе по-силна и по-единна от изпитанията. Убеден съм, че замисълът няма да успее. В това едва ли вярващите православни българи се съмняват. Новият патриарх ще бъде избран по волята на Светия Дух чрез разума и съвестта на избраните за тази цел човеци. Той ще поведе уверено Църквата в нейната мисия, дадена й от Нейния създател и Глава - Иисус Христос.
Но не храним илюзии: операцията "Нов разкол в БПЦ" ще продължи с още по-голямо настървение.