Операция "Нов разкол в БПЦ"

Много преди светейшият наш отец Максим Патриарх български да се представи пред Господа, започнаха предвиждания и залагания кой ще бъде неговият наследник. Тази тема упорито се насаждаше в общественото мнение, а и в съзнанието на вярващите православни християни и на цялата Българска православна църква. Това съвсем не бе породено от загриженост за бъдещото на Църквата, нито за Православието като основно вероизповедание в България съгласно Конституцията, а бе нарочно всяване на напрежение и смут, за да се отклонява постоянно и трайно общественото внимание от социално-икономическите и политическите проблеми в държавата. Но и за да се дават негативни характеристики на митрополитите, измежду които комай никой не е достоен да го замести.
Изборът на патриарх

не е обикновен кадрови проблем

Той дори няма някаква аналогия с изборите за президент или парламент, произвеждани с всеобщо гласуване. Патриархът е пръв сред равните помежду си епископи, "който не върши нищо без разсъждението на всички епископи", както са постановили в правило 34 светите апостоли. Патриархът е пръв епископ на Църквата, чийто глава е самият Иисус Христос. Напомням това, за да е ясно, че проблемът, който днес трябва да разрешат клирът и миряните на предстоящия Патриаршески народен събор, е проблем на канона и вярата, а не на тънките политически сметки и светските страсти. Бог чрез човеците избира престоятеля.
Твърдя, че сега се провежда

напълно съзнателна и добре организирана

операция, чиято цел е да профанизира и елиминира канона и да представи Българската православна църква като една обикновена обществена институция. И на нея й се отдава също толкова значение колкото, да речем, на Конституционния съд или на Висшия съдебен съвет. Затова и се говори за бъдещия патриарх по същия начин, по който се говори за новите членове на въпросните институции. Бих казал дори, че целите на протичащата обществено-проганадна операция са същите: да дискредитират институциите и така да намалят тяхната намеса и контрол върху държавата, властта и политическите партии, да я извадят дори от живота на българите.
Църквата обаче не е обикновена институция. Тя не е и някакъв съюз на единомишленици, обединени за постигане на някаква земна кауза. Църквата не е от този свят и нейното присъствие в "този свят" е да бъде образ на небесното царство и да се моли за "мир, здраве и спасение". И тя го е правила и прави постоянно. Точно поради това в нея се целят коварни очи и оръжия, които трябва да изпълнят все още неизпълнена докрай "обществена поръчка": да я дискредитират, да разколебаят православните християни и

да унищожат православието

Разколебават вярата, като им внушават, че е напразна и е използвана преди всичко от висшия клир за личното му облагодетелстване; че нито един от митрополитите не е свят, благочестив и достоен за длъжността, която му е вменена, и че те използват вярата и църквата за задоволяване суетата и светските си апетити за охолен живот.
Днес не е много удобно да се говори за атеизъм и чрез атеизма да се разрушава Църквата. Но е удобно и лесно тя бъде удряна чрез натяквания, че висшият (а и не само висшият) клир е потънал в грях и че в никакъв случай не върши това, на което учи "наивните и глупави" миряни. Владиците се возят на скъпи коли, на ръцете им се кипрят скъпи часовници, домовете им са обзаведени със скъпи мебели, заплатите им са високи, а в същото време призовават за подаяния и дарения, не се грижат за материалното обезпечаване на бедните миряни, за болните, просяците, слабите, не правели нищо за привличане на младите хора.
Върхът на всичко е "операцията досиета", която напълно "разобличи" почти всички днешни митрополити като агенти на Държавна сигурност. Т.е. като служители на сатаната.
И ето днес, когато православните българи се молят за упокой на душата на своя досегашен престоятел и отец, медиите се пълнят с прогнози и догадки кой ще е следващият; със заключения и откровени доноси, че, видите ли, няма достойни заместници на патриарха - с изключение на двама. Уж със загриженост и уж сериозно медиите питат известни хора на какви качества трябва да отговаря новият патриарх. Но се забравя, че тези условия са изрично записани в Устава на БПЦ и че патриархът се избира измежду митрополитите, които вече са канонично избрани с благодатта на Светия Дух и че тази благодат не им е отнета. Пита се,

за да се потвърди: няма достойни
  
Цялата работа е да се постави под съмнение избора на този, на когото Патриаршият събор реши да възложи да бъде начело на Църквата, и да се убедят миряните и клира, а и цялото общество, че БПЦ не може да има легитимен от морална гледна точка "пръв епископ", че самата тя е нелегитимна. И да тръгне кампания за неговото сваляне с нови викове за оставка. Т.е. да се предизвика нов разкол, този път много по-категоричен, добре организиран, подготвен и "успешен". Но искат да променят и Устава - защото пречи на целите им.
Не бива да си правим никакви илюзии и да броим интереса към предстоящия избор като обичайно добронамерено любопитство и засилване на "обществената активност" на българите. Не бива и да отминаваме безразлично призивите за активност в тази посока и да ги намираме за безобидни и изпълнени само с морален патос.
Нека си дадем сметка: от дълго време протича операцията за разрушаването на Българската православна църква и отклоняването на българите от православието и приобщаването им към други християнски и нехристиянски деноминации. Ширещите се в страната секти с явното или скритото покровителство на властта подготвят такъв удар, с който да постигнат най-сетне тази цел.
Следващите три-четири месеца, през които ще се организира провеждането на Патриаршия народен събор, ще бъде време на такива именно опити и целенасочени удари срещу БПЦ и нейния бъдещ престоятел.

Ще се усилва натискът

върху митрополитите и епископите, върху миряните и особено върху делегатите на събора. По всякакъв начин ще се всява разкол вътре в Светия синод, за да се смразят владиците, да изгубят общия си език, а с това и да разединят православните християни, да настроят отделните епархии и околии, да сблъскат клир с миряни, да ги направят несигурни и ги разколебаят необратимо. Тогава ще е далеч по-лесно да започне операцията по отклоняването на българите от православието.
Разбира се, тази операция не може да приключи с пълен успех. Ще мине време и всичко ще си дойде на мястото, защото Църквата наистина не е от "този свят". Но ще нанесе големи поразии и ще нарани много човешки души.
Казал го е блаженопочившият митрополит Климент Търновски: "Да не забравяме никогаж: има православие у нас, има и български народ, няма православие - няма и български народ."
А на въпроса кой замисля и върши всичко това, ще отговоря с думите на апостола: "поднебесните сили на злобата".