Илия Фортунов:
Нека има моменти, които са необясними
Известният музикант представя новия си албум "Състояния" на 4 декември в Съюза на композиторите
/ брой: 279
"Състояния", последният албум от втората трилогия "Свидетелства на времето", на известния музикант Илия Фортунов ще бъде представен на 4 декември от 19 ч. в концертната зала на Съюза на българските композитори. Премиерата е в рамките на форума "Вселената на компютърната музика - Електроакустична есен".
Този проект в известен смисъл има връзка с предишната ми трилогия "Модус вивенди", но си бях обещал да бъда малко по-разбираем от него, разказва за ДУМА екстравагантният музикант, по чиято преценка и по мнението на специалисти албумът "Състояния" е най-добрият в "Свидетелства на времето". А "Превъплъщения" бе обявен за най-добър в "Модус вивенди", признава виртуозният изпълнител, който дълги години е свирил в една от първите групи у нас - "Везни".
Имам собствено кредо - стремя се да бъда в равновесие със себе си, защото съм мечтател като музикант. Според Ницше, ако изчезнат мечтателите, светът ще загине. Робувам на тази идея и се забавлявам чрез музиката, която трябва да бъде в определена степен и сериозна, смята Илия Фортунов, чиято сила и страст е концептуалната музика.
В "Състояния" се открояват три нива - пиеси с повече минималистичен изказ, такива са например "Усещане за толерантност", която може да бъде разбрана от по-широката аудитория. "Танцът на клошарите" носи повече драматургия, "Веселяци", "Реверанси" са по-леките пиеси. Второто равнище включва композиции като "Заедно напред!", която отива вече към по-сериозното. Сюита "Състояния" и сюита "На манежа" са най-високите нива. Разликата между тях е, че в "На манежа" за първи път авторът използва елементи от фюжън музиката, докато "Състояния" е по-неокласична, в нея има драматургия, лирика и драматизъм, обяснява Илия Фортунов, който допълва, че вероятно след "Свидетелства на времето" няма да има друга трилогия... Две са напълно достатъчни, смята той.
За бъдещите си идеи Фортунов споделя, че иска да прави нещо по посока на футуристичното. Още не съм тръгнал към това, но е крайно враме да се ориентирам към сюрреализъм, импресия или смесица между неоимпресионизъм и неоекспресионизъм. Съчетавам двете, защото в някои случаи съм импресионист, а в други - по-експресивен, признава музикантът.
По неговите думи, да се потопиш чрез звуците и тоновете на музиката с намерението да уловиш патоса на страстните желания, на драматичните процеси в човешката душа изисква голяма вътрешна съсредоточеност, воля, одухотвореност и отхвърляне на страха по отношение на изказа. Това с пълна сила се отнася и за този албум. През трите години на създаване на "Свидетелства на времето" често четях някои от любимите си философи като Ницше и Ошо. В книгата си "За творчеството" Ошо споделя мисъл, която ме е следвала през цялото време, докато правех "Състояния":
"Не позволявай на живота ти да те превърне просто в един мъртъв ритуал. Нека има моменти, които са необясними. Нека има някои мистериозни неща, за които не можеш да дадеш никакво обяснение. Нека да извършиш някои неща, заради които хората да те смятат за малко побъркан. Човек, ако е сто процента нормален, е мъртъв. Мъничко лудост по края е винаги голяма радост. И не спирай да вършиш някои шантави неща. Тогава смисълът ще е възможен."
Битието ни като цяло е нарушено и свръхнатоварено. Това нарушава самоконтрола както във взаимоотношенията между хората, така и по отношение на емоционалната ни реч, която в отделни случаи достига до гневни изблици, класификации и пр., разсъждава Илия Фортунов за днешната ни действителност, чиито нюанси може да се разпознаят в музиката му.