Позиция
Не ви ли е срам?
Дали загубихме онази наша вътрешна морална система, която естествено балансира взаимоотношенията ни
/ брой: 239
Срамът не е от човешките чувства, които се толерират днес. Независимо за какво. Родителите учат на това децата си от малки. Новите "добродетели" са: нарцистичен, егоцентричен, нахален, безочлив, пресметлив, арогантен, безскрупулен и т.н. Защото такива са новите герои на времето. За какъв срам говорим и от какво?!
Преди дни руският министър на външните работи Сергей Лавров заяви в интервю, че българският премиер би трябвало да се срамува пред избирателите си. Поводът - изказване на нашия министър-председател, в което той заявява, че България се е отказала от реализиране на енергийни проекти съвместно с Русия - "Южен поток", АЕЦ "Белене", нефтопровода "Бургас - Александруполис", заради интересите на САЩ. "Спираме руски самолети, спираме и три руски проекта, и това ако не са ви партньорите, кои са?" - запита тогава премиерът.
Не знам за господин премиера, но всеки честен човек би трябвало да го е срам.
Срам за това, че за 25 години в България бяха спрени и разрушени почти всички заводи, бе унищожено земеделието и животновъдството.
Срам за това, че нашата страна е най-бедната в ЕС. И това - при почти два мандата на сегашния премиер, който има претенциите за успешно управление.
Срам за това, че нацията става все по-болна и животът на българите е най-краткият в ЕС.
Срам за това, че една голяма част от населението едва свързва двата края.
Срам за това, че престъпниците се разхождат безнаказани и живеят лъскав живот, вместо да са в затвора; че дрога се продава навсякъде и това е публична тайна.
Срам за това, че моралът е в тотална криза.
Срам за това, че не се спазват никакви закони.
Срам за това, че България е на последно място в ЕС и извън стотицата в света по свобода на словото.
Срам за това, че нямаме собствена армия, но имаме присъствие на чужда армия у нас.
Срам за това, че нямаме държава, а сме се превърнали в протекторат на САЩ, които чрез нас налагат собствените си интереси. Политиците ни се инструктират, а и назначават отвъд океана.
Срам за това, че сме в НАТО - една агресивна и милитаристична организация, но в никакъв случай - отбранителна. Както и за това, че са готови да ни вкарат във война.
Срам за това, че не мислим и сме превърнати в стадо.
Списъкът е дълъг...
Аз се срамувам. Срамът е естествено човешко чувство, част от онази наша вътрешна морална система, която естествено балансира взаимоотношенията ни. И когато някой ми каже, че би трябвало да се срамувам, първото, което ще направя, е да се замисля дали наистина съм прав.
Като православен българин и славянин се срамувам и не приемам много неща.
Както се срамувам от действията и словата на премиера ни и на неговите министри.
А вас не ви ли е срам?