Не спестява ли Европа за сметка на бедните?
/ брой: 155
Филип Файгъл
DIE ZEIT
Някои страни от Евросъюза вече намалиха средствата, които отпускат за помощи за развитие, като част от усилията да се справят с дълговете си. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) предупреди, че в Европа се надига вълна от "национализъм, дължащ се на страха".
Екхард Дойчер, председател на комисията за развитие на ОИСР, наблюдава с тревога мерките за съкращаване на бюджетните разходи, които правителствата в цяла Европа въвеждат с цел да се справят с огромните дългове, натрупани в борбата с икономическата криза. Дойчер се опасява, че заради натоварените си бюджети страните ще спестяват пари там, където гражданите им биха усетили най-слабо - при помощите за развитие. Експертът установява, че в Европа се надигане вълна от "национализъм, дължащ се на страха". Въпросът как Европа ще успее да спазва задълженията си става все по-неудобен.
Вече са налице първите сигнали, че усилията, които Старият континент полага за намаляване на разходите, ще засегнат и потока на помощите за бедните страни в света. През идните две години Испания ще намали помощите си за развитие с 600 милиона евро. Още миналата година Австрия съкрати с почти една трета средствата, които отпуска за борба с бедността. Идната година Франция ще ограничи помощите за развитие с 60 милиона евро, изчислява британската лобистка организация "One". В други страни правителствата сега разработват планове как да намалят дефицита по държавния си бюджет.
Някои страни вече намалиха вноските си.
Преди пет години страните членки на ОИСР се задължиха да увеличат вноските си за помощи за развитие. До 2010 година делът на всяка страна трябваше да нарасне до 0,51% от брутния й вътрешен продукт (БВП), а до 2015 година - до 0,7% от БВП. Сега обаче се установява, че европейците не са изпълнили първата междинна цел - вноските на всички европейски страни се равняват приблизително на 0,42% от БВП или общо 49 милиарда евро.
Най-голям е делът на Германия, който се равнява на 9 милиарда евро. В края на годината правителството в Берлин ще намали дела си до 0,4% от БВП, нарушавайки поетото обещание.
Франция също няма да изпълни целта.
На фона на тази тенденция хуманитарните организации внимателно проследиха дебатите за съкращаване на бюджетните разходи в Берлин, които бяха проведени през последните дни. Германското правителството иска да избегне големи съкращения, за да не се представи в твърде лоша светлина при срещата на високо равнище на групата Г-20 през ноември в Сеул. Там страните с най-силно развита икономика в света ще се консултират за мерките, които трябва да бъдат взети за борба с бедността в света. При срещата на страните от Г-8 в Канада през юни за първи път открито ще бъде оценено кои цели на развитието могат да бъдат постигнати и кои - не. При тези обсъждания Германия ще бъде в по-лошо положение от САЩ или Великобритания.
Организациите, предоставящи помощи за развитие, подчертават, че е твърде недостатъчно само да се изразява съжаление за блокираните парични потоци към бедните страни. Един поглед върху парите, отделяни за помощи, само изостря проблема със земеделските субсидии и котрола върху миграцията, с които богатите страни ограждат собствените си пазари.
Според Дойчер нарушеното обещание ще има фатални последици. "С нарушаването на обещанията ще се срине доверието в европейските правителства", отбелязва той. В същото време експертът предупреждава, че не бива да се подценяват дългосрочните проблеми, които възникват в индустриално развитите страни.
Развиващите се страни пък, които сега са засегнати от недостига на храни, от петролната криза и климатичните промени, страдат от икономическата криза много повече от богатите страни.
Заради кризата милиони хора отново изпадат в бедност. "Последиците от политиката "на парче", която богатите страни сега водят, рано или късно ще ни застигнат. И това няма да стане след много десетилетия, а може би само след няколко години", твърди експертът.