Научих се да плувам, за да оздравея!

Мони ГЕОРГИЕВ

Цветан Йорданов е професионален състезател по плуване на дълги разстояния и маратонско плуване в открити води, определян от специалисти като „новия Петър Стойчев“. Личен треньор му е Красимир Туманов, наставлявал и рекордьора с 11 поредни купи от Световния плувен маратон. Йорданов е роден на 16 ноември 1988 г. в София. Започва да се занимава с плуване едва на 12-годишна възраст. През 2007 г. завършва 166 СОУ „Васил Левски“ (спортното училище на Левски) и продължава образованието си в НСА. С Петър Стойчев тренира от 7 години.
Цветан ще се впусне в започващата в края на месеца Световна купа "Гран при на ФИНА 2014" по плуване в открити води, като през миналата година завърши 8-и в генералното класиране. Той финишира 9-и на етапа в Парана – най-дългия в света (88 км), за 10:06.52 ч. През миналото лято записва и две 8-и места на маратоните в Канада с дължина 32 и 34 км, където температурата на водата е 15-17°C, а телесната му температура спаднала до 33°C. Йорданов е завършвал 6 пъти успешно Охридския плувен маратон, на който най-предното му класиране е 7-а позиция. През 2008 г. е 3-ти на надпреварата в Шабац, Сърбия.

- Цветане, мнозина те наричат „новия Петър Стойчев“, а и най-успешният наш плувец заяви, че иска ти да го наследиш. Обременява ли те това определение?
- Тежи, да. Това са доста силни думи, за които наистина трябва да положа много голям труд, за да не разочаровам многото хора, вярващи в мен. Вярвам в себе си, както в моя треньор и в Петър Стойчев. Двамата ми дават изключителна подкрепа и знам, че рано или късно резултатите ще дойдат.
- Как реши да се занимаваш с плуване?
- Още в първи клас развих тежка форма на астма, поради която ми бе доста затруднено дишането, даже бях освободен от физическо в училище, беше опасно за мен да спортувам. Всички лекари ме насочиха към плуването, защото това е спорт, който развива цялото тяло, помага много за правилното дишане и би могъл да пребори болестта. След време започнаха прегледи и се оказа, че вече е наложително да тренирам, така отидох в плувен клуб Левски, а там се запознах с моя треньор Красимир Туманов. Всичко стана като на шега – започнах да спортувам, за да оздравея, впоследствие започнах да показвам и резултати и да се издигам все по-нагоре.
- Колко килограма си тежал най-много?
- В ранната детска възраст теглото ми бе горе-долу колкото сегашното, даже мога смело да кажа и повече – около 80 кг. Но бях и много по-нисък – около 150-160 см. Впоследствие със спорта килограмите намаляваха, дишането ми се оправи, спрях всички видове инхалации и вече съм един пълноценен човек.
- Кой от четирите стила в плуването научи най-лесно?
- Започнах със свободен стил, т.нар. кроул, после на състезания се пусках и в бътерфлай. Впоследствие видях, че ме влекат повече дългите дистанции, които са в свободен стил, и се насочих към него.
- Много момчета в детска възраст мечтаят да станат популярни спортисти – футболисти, баскетболисти... Представял ли си се като такъв?
- Това са били твърде смели мечти за мен, защото се задъхвах дори като изтичам 10 метра. Да бъда спортист беше почти непостижимо, може би съм искал да спортувам само за удоволствие, но никакви цели не съм си поставял.
- Кога за първи път видя Петър Стойчев и спомняш ли си първия ви разговор?
- За първи път го видях някъде около 2000 г., беше на тренировка, тъкмо беше се завърнал от един от маратоните. Знаех кой е, гледах го с голям интерес как тренира. Следях всички негови състезания и мечтаех някой ден да се запознаем. Това се случи на един тренировъчен лагер на Белмекен и там имах възможността и да си поговорим.
- Как те подкрепя 11-кратният носител на Световната купа?
- Той е една изключително важна опора за мен. Винаги ми е помагал с абсолютно всичко, дори самото му присъствие е достатъчно да мотивира. Той дойде с мен и в Аржентина, за да не прекъсваме подготовката, и аз вярвам и знам, че предстоят едни наистина добри резултати, защото Стойчев е страхотен спортист и човек. Мога само да му благодаря.
- Спомняш ли си първия ти медал?
- Да, дебютният ми медал бе от републиканско първенство. Бях изключително щастлив, че положените усилия доведоха до желаните резултати. Това ме мотивира да продължа напред и да търся нови и нови постижения.
- Кое е състезанието, след което си бил най-щастлив, и другата крайност – най-разочарован?
- В последните вече 7 години се занимавам изцяло с маратонско плуване, а това в басейна ми е на втори етап. На всеки следващ маратон постигам все по-добър резултат, така че разочарования нямам. Най-голямо удовлетворение получих миналата година през януари, когато завърших най-дългия маратонски етап в света – 88 км.
- Всъщност това е дистанцията в Парана, а именно тогава си бил нападнат и от пирани. Освен с бързо плуване, май няма друг начин да им избягаш...
- Да, няма какво да направиш. Водата е много мръсна, нищо не се вижда. Чувството не е приятно, защото това са риби, които като те нападнат, не пускат, просто се закачат за теб. Може би по-силното ритане с крака може да помогне да се освободиш. Разминах се с леки разкъсвания и наранявания по единия глезен.
- Изпита ли паника?
- Паника не, защото знаех, че има пирани. Но не е приятно, разбира се. Все пак плуваме в открити води и всичко може да се случи.
- Замислял ли си се с какво щеше да се занимаваш, ако не беше плуването?
- Когато започнах плуване, а това беше в 6-и клас, всички вече се подготвяха да кандидатстват за най-различни гимназии след 7-и. Така се получи, че тогава ме приеха в спортното училище на Левски и оттам се насочих към плуването. Стана много инцидентно и набързо, никога не съм се замислял. Общо взето, моят живот е плуване, всичките цели са свързани с него.
- Разкажи нещо за семейството си – някой друг занимава ли се с плуване, има ли други спортисти?
- Четири деца сме, имам брат и две сестри. Никой от моето семейство не се занимава със спорт, всички имат най-различни професии – едната ми сестра работи в магазин за дрехи, другата е счетоводител, а брат ми е компютърен специалист. Родителите ни, всички много ме подкрепят, стоят плътно зад мен, с каквото могат, ми помагат. В никакъв случай не им е лесно, защото пътя, по който аз съм минал, са го изминали и те с мен.
- Каква сума покрива целогодишната ти подготовка и състезания?
- Тази година за първи път имам подкрепата на „Аурубис България“ и ще мога спокойно да тренирам, без да се притеснявам откъде ще намеря пари и дали ще мога да замина на състезания. Кръговете от Световната купа ФИНА 2014 са в най-различни краища от света – Аржентина, Канада, Мексико, Македония, Италия... Само разходите дотам са изключително скъпи, трябват поне 10 000 евро за 8-те старта. Отделно трябват пари за подготовка, за лагери, за възстановяване, за най-различни неща...
- Имаш ли ритуал преди състезание или някакъв талисман?
- Ритуал не, но може да се каже, че съм суеверен и ако например на даден старт съм направил нещо и съм плувал добре, го повтарям следващия път.
- Как прекарваш свободното си време, имаш ли хоби?
- Огромна част от времето съм на басейна, тренировка във водата, занятия на сухо... Като цяло гледам в свободното време да почивам, иначе обичам да се разхождам с приятели, въобще по-спокойни неща...
- Интересуваш ли се от други спортове, освен от плуване?
- Да, гледам волейбол, тенис...
- Любим спортист?
- Винаги залагам на българското, подкрепям и се радвам на успехите на нашите спортисти. Щастлив съм, когато виждам как кариерата на някой българин се развива позитивно.
- Най-голямата ти мечта е...
- Мечтата ми е един ден да се доближа поне до резултатите на Петър Стойчев и дай Боже, и аз да стана световен шампион.
- Къде и с кого изкара празниците?
- Бях си в София, с моето семейство, почивах само на 25 декември и на 1 януари, защото тогава никой не работеше.

 
Световната купа по плуване в открити води 2014:
 

26 януари    Аржентина    Росарио    15 км
2 февруари    Аржентина    Санта Фе    57
9 февруари    Аржентина    Парана    88
29 март    Мексико    Мансанило    15
26 юли    Канада    Сен-Жан    32
2 август    Канада    Магог    34
24 август    Македония    Охрид    30
31 август    Италия    Неапол    36