На гости в трети век

Когато споменава град Сандански, съвременният българин си мисли най-вече за минералните води, за китните кафененца и за СПА хотелите сред прекрасната природа, с една дума – за почивка. Но целият център на този град лежи върху история, от която посетителят вижда най-вече огромната раннохристиянска Епископска базилика, прекрасно реставрирана и привличаща погледа с високите колонади и арки. Но, ако надникне в Археологическия музей до нея, попада в друг свят, пренесен като с машината на времето тук и сега, за да види наяве откъде идваме и какво е миналото на земите ни. Ако пък гид в музея ви е Антония Кочева, разказът ѝ ви потапя в далечни епохи, очертани от изложените богати цветни мозайки и надписи върху камък, изпъстрен с неочаквани обобщения и дребни детайли, които ви изненадват. И когато след час се озовавате в кипежа на главната улица, се усещате като завърнал се от времето пътешественик. Заслужава си преживяването!

Антония Кочева повежда посетителя през времето

В момента на втория етаж в музея е подредена експозиция, посветена на 85-ата годишнина от основаването му, която акцентира върху праисторията и античността. Началото на музeйното дело в град Сандански (Св. Врач) е поставено на 25 юни 1936 г. от археологическото дружество "Струма" и всъщност тук е създаден първият музей в Югозападна България. Когато се строи Младежкият дом (сега Районния съд), част от сградата е предоставена за музей, експозицията е открита на 18 май 1970 г. Сградата е обновена през 2016 г., музеят разполага с богата сбирка, съдържаща над 200 надгробни плочи, експонати от откритите в централната част на града 7 базилики, а също - от праисторията и Средновековието. Градът е попаднал в териториите на Римската империя през II в. сл. Хр. Проучванията са дело главно на местните археолози, а научните консултанти са от Националния археологически институт с музей при БАН.

Първите археологически проучвания в Св. Врач са от 1917 г. - при строеж на сграда за Втора българска армия войниците попадат на останки от масивна кръгла сграда, определена като баптистерий (помещение за кръщение), с мозайки, капители, кръстове, късове от цветна стенна мозайка, датирани към IV-V в. сл.Хр. Системното проучване на късноантичния комплекс започва от 1960 г. и продължава досега.  

Плоча на древните божества, даряващи здраве – Асклепий, Хигия, Панацея

В сегашната юбилейна изложба са показани находки още от ранножелязната епоха – XII-VI в. пр.Хр. Тук може да се видят оброчни плочи, както и жертвеници на почитаните през древността божества, включително на неизвестното тракийско божество Теос Саленос. Истински световен шедьовър е плочата на божествата, обгрижващи здравето – Асклепий, Хигия, Панацея... Но, разбира се, посетителят се спира задълго и пред постерите за Спартак. Според античния автор Апиан, Спартак е бил тракиец, а Плутарх пише, че той произхожда от голямото тракийско племе меди, обитавали земите на средна Струма. Бил е от благороден произход, обвинен несправедливо, превърнат в роб и гладиатор. През 74 г. пр.Хр. организира и оглавява бунта на гладиаторите, през 71 г. пр.Хр. въстаническата армия е разбита, останалите живи за назидание са разпънати на кръст покрай пътя от Капуа до Рим. Сред тях обаче Спартак не е открит, тялото му не е намерено. 

Музеят пази мозайки на 1700 години

Най-впечатляваща е основната експозиция на партерния етаж. Основана е върху представянето на голямата трикорабна Епископска базилика, открита през 1989 г. и проучвана до днес - тя в целия ѝ блясък може да бъде видяна в автентичен вид от другата страна на музея. Била е сред най-големите сгради по онова време - 22 на 30 м и височина над 16 м, а целият епископски комплекс заема 1600 кв. м. Очевидно, в началото на първото хилядолетие градът е бил най-важният античен и раннохристиянски епископски център в региона. 

Човек може да мине по вътрешния двор (атрий), да види арките, кръглия куполен баптистерий, мартириума с аязмото за света вода - помещение за мощите на светец с украсен олтар в средата, богатите мраморни декорации, фрески и мозайки. Частите на централното помещение на храма (наоса) са отделени с римски колони, амвонът е под формата на кръст, което е характерно за ранното християнство. 

Антония Кочева показва надпис, който се състои от 12 парченца, образуващи две страници на разтворена книга. Именно благодарение на този надпис се установяват фактите около базиликата. На него е запазено името Антим и делата му в помощ на града. Не се знае нищо повече за този Антим, освен че е вършил добрини за града и е бил негов спасител от неизвестни засега бедствия. Интересно е, че при археологическите проучвания тук винаги остава по някоя тайна, която тепърва ще се разгадава, казва Кочева. И показва още един надпис върху камък – на старогръцки, който се пази в музея. Ето откъде се знае, че базиликата е на епископ Йоан:

"Ти желаеш да узнаеш, кой е построил великолепната сграда, която радва очите с красотата си.

Това е Йоан, мъж разумен и мъдър, който получи да се грижи за архиерейския престол и имаше за своя предшественик благочестивия мъж на име О..."

На това място надписът е повреден и остава неизвестно кой е предшественикът "О".

Колко жалко е, че малко българи знаят всичко това, че децата ни не се интересуват от миналото, казвам със съжаление. Но Антония Кочева ме изненадва:

– Не е вярно, тук постоянно идват деца и ученици, идват цели класове с учителите, провеждат се уроци, правят се за тях презентации и прожекции! Винаги им е много интересно. Пък и като цяло посетителите ни през годината никак не са малко.

Дай, боже, повече такива места в България! Ако попаднете в Сандански, не пропускайте Археологическия музей!      

Пред залата за праистория и античност

Снимки Авторката