Можеше ли да бъде спасен Левски
Правени са няколко опита да бъде освободен Апостола, но за съжаление всичките неуспешни
/ брой: 36
Когато след залавянето му на 27 декември 1872 г. Левски е изправен пред следствената комисия, нейният председател Али Саиб паша му казва:
- Кажи ми нещо, Джингиби, знаеш ли защо от Къкрен до София те пазеха само 3 заптиета?
- Не знам, ага.
- Аз така заповядах, можех да пратя 300, а те бяха само 3. И знаеш ли защо? За да могат твоите апапи да им скочат отгоре и да те освободят. Видя ли, никой не ти помогна, а се кълняха в тебе. Ха, да видиш сега, Джингиби, за кой народ си тръгнал курбан да ставаш.
Агата обаче е бил на погрешно мнение...
След залавянето на Апостола неговите сподвижници незабавно решават да действат за освобождаването му. Вечерта на 27 декември у Сирови (Никола Сиров-Халача е член на Ловешкия революционен комитет) си правят среща поп Кръстю и Димитър Драсов. Последният иска бързо да съберат хора, с които да нападнат конака и да освободят Апостола. Поп Кръстю обаче го разубеждава с аргумента, че турците не знаят кого са заловили. Затова ще го затворят в някой кауш, а оттам лесно може да бъде организирано бягството му.
На 28 декември Левски вече е в конака в Търново. Местните комитетски дейци решават сградата да бъде запалена и в създалата се паника да помогнат на затворниците, сред които е и Левски, да избягат. За съжаление пожарът бързо е потушен и оттук нататък нещата вземат неблагоприятен обрат - турците проявяват по-голямо внимание към заловения в Къкрина и установяват, че това е дълго търсеният от тях Джингиби. Засилват охраната и за по-голяма сигурност решават да го изпратят в София.
Пътят минава през Арабаконашкия проход. На 2 януари 1873 г. братът на Иван Арабаджията - Петър, пристига там с набързо събраната от него чета, за да пресрещне турския конвой, с който Левски е каран в София. За зла беда четата закъснява. Тя пристига в прохода 3 часа след като конвоят е преминал през него...
Но това не е последният опит за спасяването на Левски. Сподвижниците му смятат, че заловеният Джингиби, обявен за враг номер едно на империята, ще бъде изпратен в Цариград, където да го съдят. Предполагат, че под усилен конвой ще го придвижат до Саранци, а оттам ще го натоварят на съвсем наскоро построената Барон-Хиршова железница за Цариград. Затова са известени четите на Атанас Узунов от Хасково и на Георги Данчев от Чирпан.
За да освободят Апостола, те намислят да дерайлират влака, а след това да нападнат и избият охраната.
Първата част от плана осъществяват успешно. Изваждат една релса на 20 км след Пловдив, влакът дерайлира и четниците започват да претърсват купетата. Те не знаят, че изпращането на Левски в Цариград е отменено, защото в София е сформирана извънредна следствена комисия, която получава специални пълномощия от великия везир да го съди, като при това присъдата не подлежи на обжалване пред Върховния съд в Истанбул, каквато е обичайната практика, и трябва да се изпълни в най-кратък срок след нейното произнасяне.
Плах опит за спасяването на Апостола прави Найден Геров, който тогава е първи помощник на граф Игнатиев - посланик на Русия в Цариград. Той моли за неговото застъпничество, но графът отказва, защото Левски не бил руски поданик.
А процесът вече е приключил. Пред комисията Левски обявява, че се бори за освобождаването на своето отечество с всички възможни средства, включително и с организирането на въоръжена борба. Това от комисията се приема като отежняващи неговата вина обстоятелства. Затова първоначалното мнение да бъде осъден на заточение в Анадола, се сменя с решението да бъде произнесена смъртна присъда.
Хаджи Иванчо Пенчович, един от тримата българи, които са членове на комисията, посещава Левски в килията му и започва да го убеждава да се отрече от показанията си. Тогава ще има ново разглеждане и нещата може да се променят.
Съществуват, макар и недоказани сведения, че през 1871 г. Левски е бил на посещение при хаджи Иванчо в неговото имение в Халкидики и там двамата са обсъждали планове за освобождаването на България. Тогава той е дал на Дякона 3000 златни алтъна за закупуване на оръжие. Сега обаче става въпрос за спасяване на живота му. Левски категорично отказва, защото смята, че делото му е по-важно от неговото лично съществувание. Той е посял семето на свободата, което и без него трябва да поникне и да даде плод.
Опит за спасяването на Дякона прави и екзарх Антим І. Той се среща с везира на вътрешните работи Айсел паша и като прикрива факта, че йеродякон Игнатий през 1864 г. се е размонашил, му казва, че е служител на черквата и като такъв се ползва с нейната закрила, но за наказание за извършеното от него ще го заточи в отдалечен манастир.
Може би този опит е щял да бъде успешен, но лошото е, че междувременно гръцкият патриарх също се среща с Айсел паша и му открива, че през 1864 г. Игнатий се е отказал от дяконството си. Така че вече не е църковно лице, а бунтовник срещу султанската власт!
Има и още едно непотвърдено сведение. Според него през 1871 г. Левски се среща с барон Хирш в Пазарджик, където се изгражда неговата железница. Когато Левски е заловен и баронът узнава за неговото арестуване, той отива при пловдивския валия и му казва, че Левски е негов служител, на когото той много държи, защото му е изключително полезен в работата. Предлага на валията авансово 500 златни алтъна, ако го освободи и още толкова, когато се върне на работа.
Едва ли валията е можел да направи нещо, но той взел парите...
Няколко месеца след обесването на Левски Сали паша се среща с хаджи Иванчо и му казва:
- Вие, българите, сте будала народ - да бяхте ми дали 300 златни алтъна, щях да отърва вашия Апостол от въжето.
През 1973 г. в къщата срещу музея на Левски в Карлово са открити 1364 златни алтъна, вероятно от откраднатите при Арабаконашкия обир...
Картината "Обесването на Васил Левски", худ. Борис Ангелушев