Моделът на българските реформи е фатално грешен
Време е БСП да организира форум за икономическата политика през годините на прехода
/ брой: 197
Инж. Пантелей ЗЛАТАРЕВ
Вече 20 години нашата страна се преустройва към пазарна икономика, но краят на това "преустройство" не се вижда - с всеки изминат ден кризата във всички области на живота става все по-непоносима.
Главната причина за това според мен трябва да се търси в неправилно подбрания модел на реформата, защото препоръчаният ни от корифеите на неолиберализма модел се оказа фатално грешен.
Твърдението, че държавата е лош стопанин, внушавано от почти всички правителства, доведе до прибързано и безумно ликвидиране на множеството държавни и кооперативни стопанства и предприятия. Поземлената реформа пък раздроби обработваемата земя и причини нечуван упадък на селското ни стопанство. Преобладаващата част от промишлените предприятия, които произвеждаха електрокари, мотокари, телфери, металорежещи машини, електротехническа продукция, електронни изделия, по които нашата страна беше специализирана в рамките на СИВ и бяха гръбнак на нашата промишленост, се оказаха буквално ликвидирани. Не бяха положени и никакви усилия за запазване на тогавашните ни пазари, главно в републиките на бившия СССР.
Този подход за реформа на националната икономика, за съжаление, се прилага и от сегашното правителство, особено в областта на енергетиката. А според мен е необходимо:
- Да се организира и осъществи възстановяването на селското стопанстов. Особено важни са бързите мерки за доброволно комасиране на обработваемата земя. Централната държавна власт би трябвало да осигури методическа помощ и финансирането чрез банкови заеми за закупуване на селскостопанска техника, семена и др. Особено важно е да се постигне изключително строга организация за пласмента на продукцията, за целта да се потърсят добрите ни предишни клиенти, особено тези от бившия Съветски съюз. Без съмнение най-голям ефект ще бъде постигнат чрез възстановяването на прекъснатата ни фериботна връзка с Руската федерация.
Независимо от политическите си пристрастия управляващите е време да се ръководят единствено от националните ни интереси.
- Стоят нерешени и проблеми за развитието на енергетиката, атомната енергетика, транспортните газови коридори и т.н. Не бива повече да се бави или прекратява разработка на програми, свързани с енергетиката, още повече, че от това са заинтересовани и повечето европейски държави. Граничещо с престъпление е страната ни да пропусне този исторически шанс.
- Добре е да бъдат възстановени - изцяло или отчасти, нашите промишлени предприятия, на първо място тези, чиито материали и суровини са местно производство - електрокари, мотокари, телфери, електротехническа и електронна продукция и други специализирани продукти. Почти всички правителства след промяната и по време на прехода имат огромна вина за съдбовните за икономиката ни грешки. Трябваше само малко повече прозорливост, професионализъм и отговорност към националните интереси. Защото преди промяната годишният ни търговски обмен с бившия СССР беше 9-9,5 млрд. долара, почти поравно за двете страни. Сега взаимният стокообмен е около 2 млрд. долара годишно, при това вносът е около 1,5 млрд. - предимно газ. А руските хора се питат днес къде изчезнаха българските стоки - зеленчуци, плодове, продукция на хранително-вкусовата ни промишленост...
- Стои и въпросът за научните и техническите кадри на страната - и в областта на икономиката, медицината. Истината е, че преди промяната изпращахме в чужбина специалисти за оказване на техническа и научна помощ. Защото България има все още голям контингент от наистина вече по-възрастни, но работоспособни и пълноценни научни и технически кадри. Но, за съжаление, никой не ги използва.
В заключение настоявам БСП да организира подходящ форум за обсъждане на икономическата политика на страната през годините на прехода и на тази основа да се оформи дългосрочна програма за излизане от икономическата криза.
* Авторът е машинен инженер, с над 40-годишен трудов стаж, предимно в областта на машиностроенето; бил е зам.-председател на Държавния комитет по качеството към МС и ръководител на Националния център по метрология