От редактора
Ляв марш
/ брой: 269
Недоумявам.
Преди седмица на пленума изпълзяха мнения, че левият завой е основна причина за загубата на БСП.
Доколкото знам, абревиатурата означава Българска социалистическа партия.
От доста години обаче на редовите членове им бе налагана свише социалдемократизация и компромисни политики, които редица анализатори определиха като доста по-десни от десните.
Партията загуби своята идеология, а с това и своята идентичност.
Чии интереси защитаваме? Как се вместват в едно бедните хора на наемния труд, които едва свързват двата края, и едрият капитал?
Защо допуснахме да отсечем част от корените, които държат стогодишния дъб? И искаме той да е силен, да устоява на бурите...
Много наши членове гласуват през зъби, просто защото винаги са избирали червения цвят. Но докога? Те с болка казват, че партията не е тяхната партия.
На техните гласове обаче разчитат тези, които защитават не идеи, а лични облаги и постове.
Тази откровено центристка политика докара в партията кариеристите, които при най-малката буря са готови първи да напуснат кораба.
А недоволните, бунтарите? За тях също партията не е тяхната партия, защото я възприемат като част от статуквото. Може би малко по-различен модел, но от една и съща марка.
Трябва да бъдем алтернатива, да бъдем различни.
Защото една истинска социалистическа партия не може да приеме, че неолибералният модел е идеалният и да се опитва да намери своето удобно място в него.
Една истинска социалистическа партия трябва да се бори срещу него.
Нека се върнем към традиционните ценности, които дават живителните сокове на нашата партия.
Само тогава недоволните, които не са никак малко, ще ни разпознаят и ще ни подкрепят. Само тогава ще се върнат в редиците ни огорчените от компромисите с идеала.
Затова левият завой, лявата политика е единствено истинската. И този курс трябва да бъде подкрепен.
Но къде е мястото на лявата интелигенция във всичко това?
Нека си припомним откъс от "Ляв марш" на Владимир Маяковски.
Кой там с десния крачи?
Леви!
Леви!
Леви!
И да не го забравяме. Иначе рискуваме не само да се спънем, но и да паднем лошо, много лошо.