Ликовете от банкнотите

"Парите разказват" - така е озаглавена една любопитна изложба, която отвори вратите на Софийската минерална баня, заключена за ремонт вече почти четвърт век! В предните й фоайета е разположена интересната експозиция, с която Юрий Вълковски, Георги Господинов и Весела Ножарова разказват интересни неща за парите, които всекидневно са в нашите ръце, в джобовете, в портмонетата. Често ние само ги поглеждаме и ги "пускаме в оборот" - пазаруваме с тях. Почти не се вглеждаме в ликовете, в детайлите, в подробностите, изобразени на тях. Сега авторите на изложбата ни запознават със скритите и явни образи в парите, разказват любопитни истории за седемте наши исторически личности, като разкриват интересни моменти от техните биографии, от творчеството им. Показани са монетата с номинал един лев и шестте български банкноти - от 2, 5, 10, 20 и 50 лева - в обращение от 5 юли 1999 г. Само столевовата банкнота е с емисия от 8.12.2003 г. Парите са изработени от печатницата на БНБ в София.

Любопитни картички, които са си разменяли Пенчо Славейков и Мара Белчева

С фотоси, мултимедийни продукти и оригинални предмети, собственост на наши музеи, авторите на интерактивната експозиция ни повеждат в "пътешествието", наречено "Парите разказват".
На монетата с номинал един лев е отпечатан ликът на свети Иван Рилски, живял по времето на трима велики наши царе. Роден е при Борис I, расте в Златния десети век, когато управлява Симеон Велики, а по времето на цар Петър I става свят човек, лечител, чудотворец. Когато е на 25 години, той приема монашеството, оттегля се в Рилската пустиня и още приживе отшелникът-безсребърник е признат за земен ангел, небесен жител. Разказана е срещата му с цар Петър, състояла се "от разстояние", защото светият отец така е решил. После, според житието му, написано от Владислав Граматик, той пише писмо до цар Петър, в което обяснява постъпката си така:
"Убогият Иван до благочестивия и самодържец на българския скиптър цар Петър
Да изпълним цялата ти молба нам не е позволено, но заради твоята вяра и усърдие изпълняваме вече онова, що ни подобава, като приемаме постническа храна.
А твоето злато си задръж сам, защото такива неща вредят много на иночествуващите, най-вече на пребиваващите в пустинни и безутешни места. Пък и за какво ще потрябват те на оня, който никога не вкусва хляб до насита, нито самата вода, та да угаси жаждата си? Защото за нас животът е Христос, а смъртта е придобивка. Тези неща са потребни на Твое величество и на такива като тебе. Обаче дори и ти, увенчаният с диадема, не трябва да намираш сладост в тях, понеже е казано: "Богатството, кога потича, не привързвайте сърце."
Двулевовата банкнота е с лика на Паисий Хилендарски, автор на "История славянобългарска", признат за светец с акт на патриарх Кирил през 1962 г. Интересен е Именникът на българските царе. Посетителите могат и да участват в едно съвременно преписване на Историята. 
На банкнотата от пет лева е ликът на художника Иван Милев, който се свързва с българския сецесион. Този изящен, красив млад мъж с необикновена аура, живял само 30 години, има трагичната съдба да бъде толкова беден, че често е нямал и пет лева в джоба си! Работел е като продавач на зарзават, после е правел карикатури за "Червен смях", илюстрирал е книги на наши поети и писатели, писал е стихове, бил е сценограф в Народния театър. Показани са и писмата му до обичаните от него жени.
Десетлевовата банкнота е с лика на Петър Берон. Впрочем той е единственият милионер, изобразен на нашите пари. Всички други образи от банкнотите са само личности на духа, истински безсребърници! И самият Берон, станал милионер на 50-годишна възраст, не забогатява от научните си трудове, а от търговия със земи, от наемане под аренда на земя, от дърводобив, от износ на дървен материал. Проследен е пътят на едно бедно момче, което се издържа с частни уроци, но има усет за наука, за образование. Написва "Рибния буквар" за уроците на децата, които обучава. После се учи в Западна Европа, научава 9 езика - става полиглот. Той пише научни трудове (повече от 20!) на европейски езици, на български език. Другарува с Хумболт и Фарадей. България има в негово лице един признат учен-енциклопедист от IХ век. Любопитното е, че основната му специалност е лекар-гинеколог!
Берон има големи заслуги за нашето светско образование, но интересни са и неговите възгледи за образоването на жените. В 1846 г. той пише: "да има... една, две или три жени да хортуват руски, френски, италиански... Тия жени ще учат момичетата да кроят, да шият дрехи на жени и мъже и ще приготвят храна, без разлика на вяра. Училището ще бъде достъпно за всички девици."
Банкнотата от двадесет лева е с лика на сложната и противоречива личност на Стефан Стамболов. На 21 години той е най-младият ни апостол, после е най-младият наш депутат и най-младият председател на Народното събрание в новоосвободена България. По времето, когато излиза стихосбирката "Песни и стихове от Ботьова и Стамболова", е бил по-известен поет от Христо Ботев. Често е определян така: "слаб поет, велик държавник и патриот". Бил е доброволец в Сръбско-българската война. Безмилостен е към политическите си врагове и опоненти. Оцелял е в две неуспешни въстания, в атентат, в две войни, в офицерски преврат, но умира нелепо - съсечен е жестоко на 3 юли 1895 г.
Пенчо Славейков е изобразен на банкнотата от 50 лева. С поемата си "Кървава песен" големият поет е бил един от кандидатите за Нобелова награда. През януари 1912 г. сам шведският му преводач Йенсен го предлага за това престижно световно отличие, но то се дава на живи личности, а Пенчо Славейков умира в края на месец май същата година. Ако се взрем в гърба на банкнотата, ще видим силуета на вярната му приятелка Мара Белчева, която пише за него: "Един голям поет живя като чужденец, умря далеч от нас, охулен и отречен."
Пенчо Славейков е един от емблематичните ни поети. Пръв модернист, но той е и мощен полемист, чиито критики, както и бастунът му, всяват респект. Въпреки краткото си директорство на Народния театър и Народната библиотека, той оставя в тези институти ярки спомени и незабравимо наследство!
По обясними причини обикновеният българин най-рядко борави с банкнотата от  100 лева. За някои тя се оказва значителна част или почти цялата месечна заплата или пенсия. А на нея е светлият лик на една лъчезарна личност, на един весел творец, влюбен в планините и пътешествията, обичащ до полуда мириса на железниците и параходите. Това е Алеко Константинов - бащата на Бай Ганя! Малцина знаят, че той е бил и страстен фотолюбител, че е бил голям гастроном, обичащ зеле с пастърма, сарми, приятелски компании, шеги, закачки. Този голям турист е и основателят на организираното българското туристическо движение.
Показани са снимки на българския павилион на изложението в Чикаго, когато там е и Алеко Константинов. Посетителите на изложбата "Парите разказват" могат да чуят и автентичните звуци, които издава водопадът Ниагара.
Хубаво е тази изложба да гостува и в други наши градове, да бъде показана и извън България. Колкото повече хора я видят, толкова по-добре - да се запознаят с бележити наши личности! Да се научат да се вглеждат по-добре в парите, в образите, картините и надписите, които те съдържат. Защото там е изобразена важна част от историята на определена държава.
В София експозицията ще бъде до 10 май.