Няколко думи
Лепкаво, страшно, окаяно
/ брой: 245
Когато човек види жалкото, окаяно, мизерно и лицемерно състояние на българския парламент, което е отражение на управляващото мнозинство, му идва като един прероден Самюел Бекет да изстене: "Господи, колко високо е дъното!".
Абсурд след абсурд се натрупват като токсин в българското общество, а всички, които се заблуждават, че това е управление, трябва да се прегледат. Това е психиатрия, излязла от контрол.
Кратко описание на реалностите в България - областната управителка на София в грубо нарушение на закона започва варварското рязане на Паметника на Съветската армия. Групите на "Възраждане" и ДПС влязоха в юмручна схватка пред трибуната в НС. Пеевски започна да съска срещу провокациите на проруските партии, Борисов (целият в бяло) се загрижи за парламентаризма, а ПП-ДБ като политически аутисти търпят да ги яздят и използват за най-мръсните поръчки в цялата изстрадала държава.
За капак на всичко мнозинството реши още от 1 януари да праща митничари в "Лукойл", за да бдят правоверно да не би капка неевроатлантически петрол да проникне на нашата територия и да възпламени Сглобката демонично.
Навремето Зинаида Гипиус в едно стихотворение, писано в размирните години на Русия, беше изревала страховито, че всичко наоколо е: " Лепкаво, страшно, окаяно, хилаво,/ грозно, жестоко, тъпашко и жилаво,/ жалко, безчестно и бавно убиващо,/ хлъзгаво, срамно, лукаво, загниващо..."
Точно това усещане придобива всеки случаен зрител като види телевизионната слуз, която тече от екраните. В блатото на тази нечистотия отдавна изчезнаха не просто надеждите за промяна, а и самата идея, че промяната е възможна.
Защото вместо нея виждаме някакви самодоволни костюмари и кариеристи, които раждат безумие след безумие. А когато срещнат обществено и политическо недоволство започват да обвиняват опозицията за всички онези свои морални престъпления, с които задушиха нацията и я накараха да й се повръща от наглите мутри на властта.
Днес цялата държава е на операционната маса. Вместо животоспасяваща операция обаче, скалпелът е в ръцете на Джак Изкормвача, който изпитва садистично удоволствие от това да изкормва здравия разум и смисъл в политиката. Точно заради това парламентът се е превърнал в цирк. А в цирк е съвсем естествено клоуните да се сбият. Боят винаги е симптом не просто за разрушения диалог, а за това, че цялото общество е като буре с барут и всяка поредна лъжа, измама или интрига е опит то да бъде подпалено.
За шест месеца управление перверзната Сглобка роди единствено уродчета - нито една реформа, нито една мисъл за хората. Това управление ще бъде запомнено със своята абсолютна безполезност, но за сметка на това с най-неприятната воня в историята на прехода. И с това, че наистина дъното е високо. Много високо.