Който строи дворци за деца, руши стените на затворите

Маргарита Мартинова

Във Виена нищо не трябва да бъде възприемано само за себе си. Отделиш ли архитектурата, многочислените галерии и изложби, културния живот от протичащите в града събития и от грижата на общината за нейните граждани - пъзелът няма да се нареди.
Все едно си ходил на куц крак във Виена, ако забележиш само потъналия в лукс и вкус дворец Шьонбрун (бивша лятна имперска резиденция) с неговите паркове и езера, със залите на император Франц Йосиф и императрица Елизабета, с драматичните истории на изключителна любов, разделена с дълга към отечеството, без да ти направи впечатление, че днес в една от тези зали под тежките полилеи най-обикновени туристи слушат "Моцарт + вечеря" срещу скромната сума от петдесет и няколко евро.
Ако говорим само за дворците и архитектурата на Виена, а отминем факта, че тя е люпилница на съвременни творци - пак ще бъдем едностранчиви. Затова непременно трябва да се спомене, че във Виена изгря звездата на най-атрактивната и скъпо платена оперна прима, дошлата само преди осем години от Украйна Анна Нетребко, която "успява да превърне всеки спектакъл в собствено шоу". Но тогава трябва да разкажем и за световно известната певица Ани Ленъкс, посветила последните си години на каузата на болните от СПИН, която пя това лято на "Heldenplatz" пред петнадесетхиляден митинг, без да вземе нито цент.
Ако искаме усещането ни към движението и живота в австрийската столица да е по-пълноценно, няма как да отминем и международната СПИН конференция, на която 25 000 делегати се бяха събрали в конгресната зала "Винер месе" (дълга колкото разстоянието между две спирки на метрото) и част от тях, изморени от презокеански полети, спяха между две сесии направо по меките мокети. А в това време течеше прелюдията на разкошния виенски "Бал на живота" (събрал 1 300 милиона долара в помощ на болните от СПИН), където най-евтините билети бяха 150 евро, а скъпите - по 1800.
Няколко дни подред от първите страници на австрийската преса снимки на Бил Клинтън от бала озаряваха читателите, но когато той се изправи пред конференцията, каза едни от най-точните и сурови думи за ненужното пилеене на пари от фондовете на СПИН организациите: "В прекалено много страни много пари се харчат за прекалено много срещи, в които участват прекалено много хора, които взимат прекалено много самолети, за да оказват прекалено голяма техническа помощ."
"Това е харчене на огромни средства в условия на криза, но не за лекуване на болните и серопозитивните" - присъедини се към него и Бил Гейтс, който от пет години отпуска по 100 милиона долара на Световния фонд за СПИН. А спинът не само е почукал на вратите, но вече е залял и страните от Източна Европа. 
Този форум се проведе не случайно във Виена, не случайно в Австрия. Всеки факт в австрийската столица има връзка с предходни сбития и с последващи действия. И не случайно общината бе домакин на събитието - тя бе въвлякла голяма част от своите граждани в подготовката и в празненствата. Украси по кафенетата, по сградите, раздаване на пропагандни материали, купони тук и там, тържество пред кметството - всичко ставаше под знака на червената кръстосана лента - символ на солидарността на хората по цялата земя.
Виенчани уважават миналото си, настоящето, бъдещето си. Уважават и различното.
Дори социалните програми на община Виена имат общо с това по-далечно, по-близко минало и с настоящите събития и утрешния ден, защото и те са част от постоянната връзка, от поемането на щафетата, от приемствеността, превърнала една столица (1 700 000 жители), не по-голяма от София, в държава, в най-добрия град за живеене в света.

Никой да не изпадне извън коловоза

Попитах един сърбин, който работи на рецепцията на хотел Белвю: "Друже, как се чувстваш в този град?" - "Спокоен съм. За себе си и за своите деца. Обиколил съм Европа, но тук е най-добре!"
Попитах един българин, работел дълги години в дипломатическите ни мисии и установил се тук като шофьор на бусче, за да е по-близо до сина си, студент: "Защо си слязъл на по-ниско ниво? В България можеше да се намери нещо по-престижно за теб?". А той ми каза: тук животът е по-сигурен. Закачили са се за социална програма за интеграция на чужденци, скоро са получили и жилище.
Попитах българка, която след 15 години труд и дисциплина бе успяла да направи собствено малко пансионче, защо държи на Виена? Същият отговор: "Тук всичко е точно. Черното е черно и бялото - бяло. Има правила. Има лостове за помагане".
Правила, лостове, помощ. Сякаш думи, казани от инопланетяни. Хора, живеещи на светлинни години пред нас, не само на 1000 км по-на запад.
Ето това няма как да го научиш само от разходките по дворци и галерии. Просто

влезте в сайта на общината

Когато го направих аз, усещането беше като да съм попаднала в космически кораб с непознато оборудване. Програми, програми, програми - за младежта, за зелената планета, за вредните емисии, за запазване на културното и историческото наследство, за адаптация на чужденците, за жилища за възрастните хора (над 60 г. са около 370 000 души), за адаптацията и емоционалния комфорт на остаряващите, за социалнослабите, за лекуващите се, за децата и младежта. И всички програми - работещи. И всичките - създадени от години, проследявани, контролирани, финансирани. Действащи.
Една сред програмите в други страни би била "най-излишна" - тази за възрастните хора. За възможността им да обитават жилища на общината, където ще са обгрижвани. Или за удължаване на престоя им в собствените домове, като за целта се полагат особени грижи от специален патронаж. За психологически комфорт, за подпомагане адаптирането към по-различния живот, който човек води след пенсионирането си.
Да дойдат да видят у нас, помислих си - сечеш клона и възрастните окапват бързо-бързо. "Няма старец - няма пенсия", както би казал Сталин. Социалните ни домове са като погребални агенции. Частните - външно напудрени, но вечер като теглят ключа, никой не знае какво става вътре. На фона на скритите и явни драми в нашенските хосписи, община Виена създава от десетилетия мощни програми за работа със застаряващото население, хвърля огромни средства за построяване и превръщане на стари сгради в прекрасни места за обитаване от възрастни хора. Вместо хосписи за умиране там строят "Домове на живота". "В тези домове те ще прекарат остатъка от живота си, затова всичко там трябва да е прекрасно и добре обмислено" - казва Соня Весели, един от зам.- кметовете на общината, отговаря за здравеопазването и социалните дейности.
Квартирите в сградите са едностайни с бокс, хол и преддверие, с нови мебели, парно и топла вода. Предвидено е посещение на лекар, социален работник, психолог, носене на храна и почистване. В някои от сградите, наречени "къщи на живота", има детски градини - за да могат различни поколения да общуват, малките да радват възрастните с песни и рисунки, а възрастните да насърчават малчуганите със своя опит. Попитах Соня Весели, която едновременно бе председател или член на почти всички възможни организации, грижещи се за възрастните хора: "Защо хвърляте толкова в тази насока, пренебрегвана от други държави?"
"Това е много важно не само за старите, но и за по-младите. Работещите виенчани биха искали да са сигурни, че родителите им ще имат приятен и осигурен живот в т.нар. трета възраст. По-удобно е ангажираните с работата си и с децата си синове и дъщери да не бъдат натоварвани и с проблемите на пенсионираните си близки. За да им помогнем, община Виена се старае да предлага най-разнообразни услуги. В това ни старание проличава нашето уважение към по-възрастните виенчани."

Дали пък тайно не са строили социализъм?

"Социална Виена"! - това е едно от лицата на града с най-високо качество на живот. Ако го нямаше него, нямаше да има нито добре поддържаните сгради, нито обгрижените култура и изкуство, нито световните форуми. Създаването на "Социална Виена" не е мероприятие от днес, нито от оня ден. Още през 1918 г. Фердинанд Хануш, когото смятат за архитект на социалното осигуряване на Австрия, изработва първата програма в три етапа -  и я изпълнява. През 1919 г. един лекар - д-р Юлиус Тандлер, в качеството си на съветник към общината създава програма за лечение на децата и подпомагане на семействата им и организира мрежа от детски градини и медицински служби към училищата, казвайки прословутата си фраза: "Този, който строи дворци за деца - руши стените на затворите!" А след войната през 1946 г. се полагат основите на пенсионерски клубове, които приютяват и подпомагат възрастните виенчани.
Днес десетилетия по-късно не звучат нескромно думите на д-р Хойпер, кмета на австрийската столица: "За втори път подред Виена е призната за най-добър град в света по качество на живот." И добавя, че след 90-те Виена постоянно заема челно място в Европа. Дори Цюрих и Женева се нареждат след нея. Г-н Хойпер не си пише оценки сам, както правят у нас, но виенчани, цяла Австрия и дори Европа отдавна са му поставили отличен.